Византийска империя: Разлика между версии

През [[730]] г. Лъв III поставил началото на нов религиозен спор, разделил Империята за над 100 години на противници и поддръжници на почитането на иконите. Историците спорят дали причина за появата на иконоборството са незаглъхналите ереси от предните векове или влиянието на исляма, забраняващ изобразяването на човешкия лик. Несъмнено религиозната концепция на [[иконоборство|иконоборците]] (през [[XV век]] подобна концепция в Западна Европа приели последователите на [[Мартин Лутер]]) била поддържана от елита – императорите от [[Сирийска династия|Сирийската династия]] и заможните класи от Мала Азия. Не бива да се пропуска военния възход на Източната империя при управлението на императорите-иконоборци, по източните граници и фронта с арабите настъпва паритет, а с петте си похода си срещу [[Дунавска България]], [[Константин V]] я изправя пред унищожение. В крайна сметка победила опозицията на иконопочитателите, обединили се около импер[[ Ирина]] и дребното духовенство, но отслабената от конфликта империя трябвало да се примири с няколко големи загуби – възникването (признаването) на втора Римска империя – когато Карл Велики бил коронясан в Рим на [[25 декември]] [[800]] г., опита на Ирина чрез брак с Карл Велики да обедини отново Римската империя; окончателната загуба на повечето територии в [[Италия]], което насърчило папата в Рим да търси подкрепа занапред от кралете на [[франки]]те; укрепването на Дунавска България, чието съществуване империята не можела да приеме.