Византийска империя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces |
м whitespaces |
||
Ред 134:
[[Image:(1461) Marsaba Klosteret.jpg|thumb|Един от духовните центрове на съпротивата срещу иконоборчеството: манастирът „Св. Сава Освещени“ край [[Йерусалим]] – подслон на [[Йоан Дамаскин]]]]
През [[730]] г. Лъв III поставил началото на нов религиозен спор, разделил Империята за над 100 години на противници и поддръжници на почитането на иконите. Историците спорят дали причина за появата на иконоборството са незаглъхналите ереси от предните векове или влиянието на исляма, забраняващ изобразяването на човешкия лик. Несъмнено религиозната концепция на [[иконоборство|иконоборците]] (през [[XV век]] подобна концепция в Западна Европа приели последователите на [[Мартин Лутер]]) била поддържана от елита – императорите от [[Сирийска династия|Сирийската династия]] и заможните класи от Мала Азия. Не бива да се пропуска военния възход на Източната империя при управлението на императорите-иконоборци, по източните граници и фронта с арабите настъпва паритет, а с петте си похода си срещу [[Дунавска България]], [[Константин V]] я изправя пред унищожение. В крайна сметка победила опозицията на иконопочитателите, обединили се около импер[[
След [[843]] г. иконопочитането било окончателно възстановено и започнали най-значимите векове на Византия. Опитът на братята [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] да направят [[Моравия]] православна страна не успял, но в следващите два века всички южни и източни славяноговорещи страни приели [[християнство]]то от Византия (някои от тях – с посредничеството на България). Още през IX – X век започнало формирането на съвременните православни народи и езиците им. Това изпреварване с няколко века на същия процес в [[Западна Европа]] се дължи на ясно осъзнатата културна стратегия на Империята – нейните проповеднически мисии използвали славянски преводи на свещените текстове.
|