Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
}}
 
'''Терористичният акт в град [[Беслан]]''' на Република [[Северна Осетия]], [[Руска федерация]] е извършен в първите дни на септември [[2004]] година. Събитието е познато като "'''Трагедията в Беслан"Беслан“'''.
 
Той е дело на [[Чечения|чеченски]] бунтовници, които превземат местно училище и задържат като заложници най-малко 1200 възрастни и деца. След двудневни преговори руски специални части щурмуват сградата. По време на акта и спасителната операция умират над 300 от заложниците.
; Терактове
* 9 май: убийство на чеченския президент Ахмад Кадиров с бомба, по време на официалния военен парад в Грозни, посветен на победата във Втората световна война.
* 21- – 22 юни: вълна от терористични атаки в [[Назран]], столицата на [[Ингушетия]], 95 загинали.
* 24 август: самоубийствени терористични действия по време на полет на два самолета ТУ-154 и ТУ-134 над Тула и Ростов на Дон, 90 жертви.
* 24 август: бомбен атентат на метростанция „Каширское шосе“, в Москва, 12 пострадали.
 
; 1 септември
На 1 септември започва учебната година в Русия. Това е много популярен празник във всички училища. Всяко дете-първокласник, придружено от своите родители и членове на семейството, празнува ”Първия учебен ден”. След изслушване на учителските речи по-малките получават цветя от по-големите. Тази традиция умишлено е използвана от терористите, за да вземат максимален брой хора като заложници.
 
== Развой на събитията ==
=== Ден 1 ===
[[файл:Beslan hostage crisis initial plan.svg|мини|План на училището]]
Към 9 ч. 11 мин. местно време (GMT+3) на 1 септември 2004 г. група от около 32 мъже и жени нахлуват в училище №1 в Беслан. Запознати със случая експерти подозират, че е имало 2 групи от терористи, като първата вече е била в училището, когато втората пристига. Там има ученици на възраст от 7 до 18 години. Повечето нападатели носят черни качулки, а няколко други са оборудвани с взривни колани. След кратка престрелка с полицията, по време на която са убити 5 полицаи и нападател, терористите влизат в сградата.
 
Над 1300 човека са взети като заложници. 50 успяват да избягат в настъпилата в началото суматоха. Нападателите събират похитените във физкултурния салон. Малко по-късно се чуват изстрели. Става ясно, че терористите са убили 20 възрастни, за да сплашат пазителите на реда. За да предотвратят обгазяване, като с другарите им от [[2002]] г. по време на заложническата криза в Москва, терористите чупят прозорците на училището. Похитителите не дават на заложниците да ядат или пият (като наричат това 'гладна стачка', към която те също се присъединяват), докато президентът на [[Северна Осетия]] [[Александър Дзасоков]] не пристигне да преговарят. Около училището е създаден кръг на безопасност, включващ местни полицаи, специални сили (''СпецнaзСпецназ''), военни, [[ОСНАЗ]] и [[ОМОН]].
 
За да поддържат атмосферата на терор, похитителите заплашват да убият 50 заложника за всеки убит от полицията похитител и 20 души за всеки ранен. Заплашват също да взривят училището при най-малкия опит за намеса на специалните части.
 
В началото руското правителство опитва да води преговори, като изпраща педиатъра Леонид Рошал, който вече е участвал в преговори с похитителите в театър „Дубровка”„Дубровка“ в Москва през 2002 г. Провежда се специална среща на Съвета за сигурност на ООН вечерта на 1 септември. Изисква се „безусловното освобождаване на заложниците в Беслан”Беслан“.
 
В началото има несигурност в действителния брой на заложниците: руските власти ги определят между 200- – 400 души, докато други източници посочват около 1100 д.
 
=== Ден 2 ===
2 септември 2004 г. Преговорите между Рошал и похитителите се оказват безрезултатни. Те отказват да се занесат храна и лекарства, а дори и да се отстранят телата на убитите при нападението. Много от похитените, по-специално децата, са задължени да свалят дрехите си, заради горещината в салона. Нямат какво да пият и са принудени да пият урината си - – гледка, която би шокирала целия свят.
 
В следобедните часове са освободени кърмещи майки и техните деца след преговори с бившия президент на Ингушетия Руслан Аушев. Към 15 ч. 30 мин. се чуват 2 експлозии. По-късно става ясно, че са хвърлени 2 гранати от терористите, за да се предотврати опит за проникване на силите за сигурност.
 
== Похитители ==
По време на терористичния акт самоличността на терористите не е известна. Предполага се, че става въпрос за чеченски бунтовници, но Асламбек Аслаханов отрича тази информация: ‘Те не са чеченци, когато започнах да говоря с тях на чеченски, те ми отговориха: Не те разбираме, говори руски’. Главните отговорни за това похищение са Шамил Басаев и Магомет Евлоев. Басаев пише за този акт в публично писмо в интернет.
 
Сепаратисткия лидер Аслан Махадов също отрича да е замесен и осъжда всички нападения срещу цивилни. Този случай е подобен на атаките в болницата в [[Будьоновск]] през 1995 г. и в театъра в Москва през 2002 г. по инициатива на чеченски бунтовници. Руското правителство предполага, че става въпрос за международни терористични групи на казахи, чеченци, араби, татари, дори руснаци.
 
На 12 септември 2005 г. прокуратурата съобщава, че само 22 от телата на терористите са идентифицирани. Русия заявява, че „[[Ал-Каида]]“ (Абу Омар ас Сейф) е финансирала атаката.
Единственият заловен похитител е 24-годишният Нурпаши Кулаев. По време на разпита заявява, че групата е била командвана от чеченец ‘полковник’ и от Кходов, 28-годишен, заподозрян за бомбата в Московското метро, Владикавказ от 15 юни 2004 г.
 
Властите идентифицират тялото на Полковника като човек с името Руслан Тагирович Котчубаров. Но тази версия се опровергава в съобщение на Басаев. Властите идентифицират едно от телата като Магомет Евлоев, заподозрян за подготовката на атаката от 22 юни 2004 в Ингушетия, в която са убити 95 души.
 
На пресконференция на 7 септември 2004 г. Владимир Путин отхвърля идеята за публично разследване, предпочитайки правителствено разследване, провеждано от [[Държавната дума]]. На 26 декември 2005 г. руската прокуратура, заета със случая, обявява, че властите не са направили никаква грешка в предотвратяването на кризата.
 
== Отражение в медиите ==
По време на щурма водещи световни медии (CNN, BBC, Fox News, EuroNews) предават пряко развитието на събитията. Руската телевизия "НТВ"„НТВ“ първа съобщава за щурма на училището и предава на живо половин час след първата експлозия, също показана на живо по време на новинарската емисия. Другите 2 руски държавни канала – -„Первый "Первый Канал"Канал“ и "Россия"„Россия“, се включват на живо от Беслан час след експлозиите<ref name="OSCE Report">http://www.osce.org/documents/rfm/2004/09/3586_en.pdf Report on Russian media coverage of the Beslan
tragedy: Access to information and journalists’ working conditions, 16 September 2004</ref>.
 
Според доклад на [[ОССЕ]] за достъпа на журналисти до информация по време на атентата руското правителство предоставя невярна информация за броя на заложниците и произхода на атентаторите<ref name="OSCE Report 2">http://www.osce.org/documents/rfm/2004/09/3586_en.pdf Report on Russian media coverage of the Beslan tragedy: Access to information and journalists’ working conditions, 16 September 2004</ref>. Трите национални телевизионни канала предават само официалните съобщения на правителството, докато вестниците и новинарските сайтове провеждат собствени разследвания. Чак след заплахата на родители на деца в училището, че ще организират собствено преброяване на заложниците, президентът на Северна Осетия Александър Дзасохов съобщава, че терористите държат над 900 души, а не 354 д. - – броя, официално обявен от властите.
 
Германското списание „[[Шпигел]]“ публикува книга със свое собствено разследване ("01„01.09. Бесланское досье"досье“), което потвърждава заключението на властите, че първият взрив идва от страна на терористите.
 
== Последствия ==
== Източници ==
<references/>
(en) Report “Beslan„Beslan: The Truth of the Hostages”Hostages“ published – special opinion of Parliamentary Commission member<br />
(en) Oleg Shchedrov, Russia governor say Beslan investigation flawed, Reuters, 1er septembre 2006