Вълко Червенков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Указани източници |
||
Ред 119:
В самото начало на 1954 година Червенков, [[Райко Дамянов]] и Георги Чанков посещават Москва, където съветското ръководство ги подлага на остри критики. В края на януари длъжността генерален секретар на ЦК на БКП е закрита, по предложение на Червенков на 4 март 1954 г. първи секретар става неговият доверен съратник [[Тодор Живков]], а съвместяването на постове в Секретариата и правителството е премахнато. Въпреки че формално губи позиции в партийната йерархия, Червенков остава министър-председател, а като член на Политбюро на практика успешно се налага в неговата дейност, запазвайки ключовата си позиция в ръководството на БКП. {{hrf|Огнянов|2008|74 – 75}}
При посещението на първия секретар на ЦК на КПСС [[Никита Хрушчов]] в България на 3 – 4 юни 1955 г. Червенков допуска фаталната грешка да го придружава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който бърза да му скрои комплота и да го отстрани от пътя си към властта. Докато е в Москва за XX конгрес на КПСС (14-25.02.1956 г.), неговата дясна ръка Тодор Живков чрез съветския посланик в София Юрий Приходков подготвя поетапно свалянето му с Мартенския и [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП през 1956 г. Куриозното е, че Червенков преживява унижението да бъде критикуван в [[Кремъл]] именно от Живков и своите съратници пред главния съдник Хрушчов, като все пак накрая му е дадена думата, но „не вече като на отговорен за работите в ЦК, а като обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към неговата персона“. Така се оказва уязвим за атаките на повратливите свои съратници Тодор Живков и [[Антон Югов]], които на прословутия [[Априлски пленум]] го изместват от водачеството в партията – 6 април 1956 г., и от правителството – 18 април 1956 г. <ref name="Liternet"></ref>
=== Последни години ===
След Априлския пленум е изместен от водещите си позиции, но това става постепенно. Първоначално остава член на Политбюро и ръководи неговата идеологическа комисия, заместник-председател е на Министерския съвет, остава начело на [[ОФ|Отечествения фронт]] до 1957 година. В поздравление за 60-годишния му юбилей ЦК на БКП го определя като „един от изтъкнатите ръководители в борбата срещу фашизма и капитализма и в строителството на социализма, пламенен интернационалист и поборник за дружба с великия Съветски съюз, за мир и социализъм“. {{hrf|Огнянов|2008|78 – 80}}
В края на 1961 година, след [[XXII конгрес на КПСС]], Червенков е подложен на нови критики и е отстранен от Политбюро и от правителството като остава член на ЦК. Шефът на ДС Стефан Богданов в писмо до Хрушчов от 12 май 1962 г. заявява дословно: "''Българската партийна и държавна върхушка сега е заела кръгова отбрана и все повече се сплотява около Вълко Червенков, който на свой ред е извадил из тайниците си и секретните си сейфове документи, които уличават членове на Политбюро в солидарност със сталинизма.'' Това не се харесва на Хрушчов, който лансира Тодор Живков. На 4 ноември 1962 година Червенков е изключен и от БКП „за антипартийна дейност“, почти едновременно с отстраняването на [[Антон Югов]] от поста министър-председател на 19 ноември 1962 г. за „погазване на законността“ от вътрешното министерство през 1949 – 1956 година и заемането на длъжността от Живков. Членството на Червенков в партията е възстановено на 19 май 1969 г. отново по предложение на Живков след потушаването на [[Пражката пролет]], като е оценено лоялното му поведение без „отрицателни прояви спрямо партийната линия и политика“. Не се премахва обаче домашният арест и наблюдението от специалните служби (Четвърто отделение на Шести отдел на ДС, където се води на оперативен отчет) <ref name="Liternet"></ref>. До края на живота си остава извън политическия живот, но се ползва с материални и битови привилегии {{hrf|Огнянов|2008|80 – 83}}. Написва мемоарите си под заглавие "Вълко Червенков за себе си и своето време", които под заглавие "Вълко Червенков за себе си и своето време" и съставителството на дъщеря му излизат 20 години след неговата смърт.<ref name="Liternet"></ref>
Ред 155:
* Орден „Ленин“ – между 1967 и 1980 г.
== Семейство и личен живот ==
През 1926 г. Вълко Червенков се жени неофициално за Елена Димитрова, най-малката сестра на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]]. Сключват брак в СССР. До края на живота си двамата не сключват граждански брак в България. Те имат син и дъщеря:
* Владимир (1935 – 1965)<ref name="Liternet"/>
Ред 161:
Негова племенница е художничката Юлия Сергева.
Бил е в близки приятелски отношения с естрадната превица Леа Иванова <ref name="Liternet"></ref>.
== Бележки ==
| |||