Евдокия Петева-Филова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
поправка на мъртви линкове, + 5 категории, допълнения в шаблона, + препратка, кавички
Ред 1:
{{към пояснение|Филов(а)|Богдан Филов}}
 
{{Личност
| име = Евдокия Петева-Филова
| име-оригинал =
| категория = етнограф
| описание = българскибългарска учен-етнограф,етнографка критики на изкуствотоизкуствоведка
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Шумен]], [[Княжество България]]
| починал-място = [[СамоковСофия]], [[НРБ|България]]
| националност = {{България}}
| баща = [[Васил Петев]]
| брак = [[Богдан Филов]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = етнограф
| област = [[Етнография]]
| образование = [[Вюрцбургски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Етнографски институт с музей|Народен етнографски музей]]
| студенти =
| публикации =
Line 24 ⟶ 26:
Д-р '''Евдокия Василева Петева-Филова''' (1901-1973) е български учен-етнограф и съпруга на професор д-р [[Богдан Филов]].
 
Тя е дъщеря на полк. [[Васил Петев]] <ref>[http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=198429&postcount=92/ Петев, Васил Петров] във Военноисторически форуми "Бойна„Бойна слава"слава“.</ref>, военен наставник на [[Борис III|княз Борис Търновски]] и бивш началник на [[Военна академия „Георги Раковски“|Военното на Н.В. училище]], и на [[Неда Папазова (Папазоглу)]]<ref>[http://web.archive.org/20110827215012/stanimer.blogspot.com/2008/02/blog-post_06.html/ „Казанлъшките розотърговци Папазоглу“], stanimer.blogspot.com, 6 август 2008 г.</ref> от Казанлък.
 
== Биография ==
Евдокия Петева завършва с отличие [[Първа софийска девическа гимназия]], а през 1918-1922 г. следва в [[Мюнхен]] и [[Вюрцбург]], където завършва с докторат по [[изкуствознание|история на изкуството]] и [[философия]]. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 г. е назначена за уредник в [[Етнографски институт с музей|Народния Етнографскиетнографски музей]]. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в [[Прага]], 1938 г.) <ref>Симеон Недков, [http://www.build.bg/bg/gallery/simeonnedkov/bg_museology_g3r3.htm/ „Музейното дело в България между двете световни войни“], 1997.</ref>. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. Авторка на първата монография за художника Иван Милев.
 
==Биография==
Евдокия Петева завършва с отличие [[Първа софийска девическа гимназия]], а през 1918-1922 г. следва в [[Мюнхен]] и [[Вюрцбург]], където завършва с докторат по [[изкуствознание|история на изкуството]] и [[философия]]. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 г. е назначена за уредник в [[Етнографски институт с музей|Народния Етнографски музей]]. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в [[Прага]], 1938 г.) <ref> http://www.build.bg/bg/gallery/simeonnedkov/bg_museology_g3r3.htm/</ref>. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. Авторка на първата монография за художника Иван Милев.
През 1932 г. е избрана за [[дописен член]] на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.
 
Като съпруга на министър-председателя и регента [[Богдан Филов]] през 1940-1944 г. е близка на [[Царски дворец (София)|Двореца]] и особено на [[Царица Йоанна]].
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. "Кракра"„Кракра“ 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка [[Лиляна Димитрова]]. През [[май]] [[1945]] г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, е набързо „изселена“ от София - първо е въдворена в колиба с пръстен под в [[Дулово]], Добруджа (1946), а после в [[Русе]] и [[Ловеч]]. През 1957 г. я преместват в [[Самоков]], където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по [[немски език|немски]] и [[френски език|френски]]. Десетина години в Самоков и в региона издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец [[Никола Образописов]]. Книгата и&#768; за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.
 
Отказват и&#768; да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните и&#768; жалби. Едва в края на живота си тя получава разрешение и се приютява при роднини в София. Умира от [[хепатит]] в София в началото на март [[1973]] г.
 
Line 55 ⟶ 59:
* Евдокия Петева-Филова, ''Металически съдове''. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIII, С., 1939, 130-181.
* Евдокия Петева-Филова, ''Иван Милев, 1897-1927''. София: "Казанлъшка долина", 1940, 130 стр.
* Евдокия Петева-Филова, ''Едно пътуване през България в 1764 г.''. – списаниесп. "Родина", № 3, 1940, 58-66.
* Евдокия Петева-Филова, ''Огнища''. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIV, С., 1943, 178-192.
* Евдокия Петева-Филова, ''Дневник: Май 1939 - 15 август 1944 г.'' София: "Христо Ботев", 1992 (с предговор от [[Илчо Димитров]]), 219 стр.
* Евдокия Петева-Филова, ''Никола Образописов''. София: изд. на БАН, 1994, 103 стр.
* Евдокия Петева-Филова, ''Иван Милев, 1897-1927''. Монография. Послеслов Светла Хантова. 2. допълнено изд. София: изд. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, 120 стр.; с цв. и ч.-б. сн. 16 стр. сн. и факс.
 
== Външни препратки ==
* [http://books.slovo.bg/partnerbooks.php?ID=2962 Предговор на Е. Петева-Филова към книгата „Никола Образописов“].
* [http://www.lostbulgaria.com/?p=4999 Снимка на Е. Петева-Филова и Богдан Филов в дома им, 1943 г., от "Изгубената България"]
 
== Бележки ==
<references/>
 
* Симеон Недков, Музейното дело в България между двете световни войни.
== Външни препратки ==
* [https://web.archive.org/web/20071011111422/http://books.slovo.bg/partnerbooks.php?ID=2962 Предговор на Е. Петева-Филова към книгата „Никола Образописов“].
* [http://www.lostbulgaria.com/?p=4999 Снимка на Е. Петева-Филова и Богдан Филов в дома им, 1943 г., от "Изгубената„Изгубената България"България“]
* Ана Стефанова, [http://www.politika.bg/article?id=46835 „Съпругата на Богдан Филов показва българските шевици на света“], в-к „Политика“, 20 май 2016
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n92081531|VIAF=32165657|ISNI=0000 0000 8732 928X|SUDOC=059908599|BNF=cb13568093f}}
Line 73 ⟶ 77:
{{СОРТКАТ:Петева-Филова, Евдокия}}
[[Категория:Български етнографи]]
[[Категория:РодениБългарски в Шуменизкуствоведи]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Учени от БАН]]
[[Категория:Репресирани от комунистическия режим в България]]
[[Категория:Самоковци]]
[[Категория:Родени в Шумен]]
[[Категория:Починали в София]]