Лъв V Арменец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интервал в заглавие на раздел Външни препратки |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
| герб =
}}
'''Лъв V Арменец''' (на [[Гръцки език|гръцки]] ''Λέων Ε' ο Αρμένιος'') е [[Византия|византийски]] [[император]] от
Лъв Арменец показва добри ръководни умения при сраженията с [[араби]]те през [[812]] г. и на него са възлагани надежди при войните срещу [[България]] по времето на [[хан Крум]]. Съвсем целенасочено Лъв изоставя император Михаил I в [[Битка при Версиникия|битката при Версиникия]] (22 юни 813 г.), а впоследствие използва поражението му като повод за военен преврат. Подкрепен от арменските войски Лъв принуждава Михаил I да абдикира и да се замонаши (11 юли 813 г.). Синовете на бившият император са скопени за да нямат претенции за власт (според закона евнух не може да стане владетел).
== Управление ==
След като идва на трона, Лъв трябва да се справя с обсаждащите [[Константинопол]] български войски. Ситуацията е много напрегната, тъй като българите търсят отмъщение за разорителното нахлуване на Никифор Геник. Тогава Лъв прави опит да убие чрез измама хан [[Крум]] при преговорите, но атентатът се оказва несполучлив и предизвиква яростната реакция на Крум, който опустошава околностите на Константинопол. Превзети и обезлюдени са Адрианопол (дн. [[Одрин]]) и Аркадиопол (дн. [[Люлебургаз]]). Ромеите нямат достатъчно военни сили за да спрат вилнеещите българи и само непревземаемите стени спасяват имперската столица.
Ред 35:
През [[815]] г., след смъртта на Крум, Лъв Арменец сключва 30-годишен мирен договор с новия хан [[Омуртаг]], с който се урежда границата между двете държави в [[Тракия]], маркиращи териториалното статукво от управлението на хан [[Тервел]]. На преговорите императорът полага ритуална клетва съгласно българските обичаи, а пратениците на хана се заклеват според християнските правила. Мирът между двете страни е подновяван при следващите владетели и в общи линии продължава близо половин век.
=== Иконоборска политика ===
Лъв V е привърженик на иконоборството, макар че демонстрира обратното преди да дойде на власт. През 815 г. са осъдени решенията на Вселенския събор от Никея и е изказана защита на иконоборския събор от 754 година. Строгите репресивни мерки, които предприема спрямо [[Павликянство|павликяните]] и иконопочитателите, довеждат до непопулярността на императора сред духовниците и част от народа. Той конфискува имуществото на някои видни иконопочитатели, като [[Теодор Студит]]. Пикът на иконоборската му политика е избирането на нов константинополски патриарх - Лъв, верен нему човек. Връщането към иконоборството, вече в сравнително по-умерена форма, цели не толкова премахване на самите икони, колкото набавянето на необходимите за държавата средства, за сметка на богатото духовенство.
[[Image:A coin of Byzantine Emperor, Leo V, the Armenian.jpg|thumb|left|170px|Монетно изображение на Лъв V Арменец]]
След като осуетява заговор, ръководен от неговия съратник Михаил Псел (бъдещият император [[Михаил II_(Византийска_империя)|Михаил II]]), Лъв хвърля Псел в затвора. Скоро след това е издебнат и посечен от приближени на Псел, предрешени като монаси, по време на Коледната литургия ([[25 декември]] [[820]] г.) в дворцовата катедрала Св. Стефан.
След
Въпреки неговия принос за умиротворяването на империята, Лъв Арменец е оценяван негативно от византийските църковни хронисти, които критикуват иконоборството и безскрупулните му действия.
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Leo V the Armenian}}▼
* Продължителят на Теофан „Жизнеописание на византийските царе“ (Книга I. Лъв V) ГИБИ I изд.БАН
* Leslie Brubaker, John F. Haldon: ''Byzantium in the Iconoclast era. c. 680–850. A History.'' Cambridge University Press, Cambridge u. a. 2011, ISBN 978-0-521-43093-7
* Warren Treadgold: ''The Byzantine Revival, 780-842''. Stanford 1988
▲{{Commonscat|Leo V the Armenian}}
{{пост начало}}
| |||