Антон (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Име на селото до 1950 г. |
|||
Ред 30:
В землището на селото съществува селище още от дълбока древност и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некрополи. Находка на златна монета от времето на император [[Лъв I (император)|Лъв I]] (457 – 474 г.) свидетелства, че живота тук е продължил и през ранновизантийската епоха. В IV-и век непосредствено до него в западна посока е изграждена и просъществува като значителен духовен център до 1700г., щогаго е унищожена от турска армия голевият манастир и скрипториум "Св. Илия" с неговата мнушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата истрическа забележителност тук.
След разкъсването на [[Санстефанска България (1897)|Сан Стефанска България]] от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], тук минава наложената граница на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]] по течението на р. [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] и притока й спускащ се от сталопланинското било - р. ''Граматник'' (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение
Църквата „[[Свети Илия (Антон)|Свети Илия]]“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоев]] и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.<ref name="Василиев 200">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 200 }}</ref>
| |||