ФК Ханза (Росток): Разлика между версии

След изпадането на ''Мотор Висмар'' от първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] през сезон 1954/55 северните райони на страната остават без представител в най-високото футболно ниво. Така докато силните саксонски отбори се борят за титлата, северняците потъват в неизвестност. Това не се харесало на ръководителите на източногерманския футбол, държащи на "равномерност„равномерност и разпределение"разпределение“ в спорта, и в течение на кампанията 1954/55 саксонският тим ''Емпор Лаутер'' е командирован в [[Росток]]. Главен инициатор за това е ''Карл Мевис'', първи секретар на комунистическата партия в окръг [[Росток]]. Това не е прецедент в практиката на "командироването"„командироването“, като през [[1953]] г. по подобен начин ''Форвертс Лайпцих'' е изпратен в [[Берлин]].

В началото ростокският клуб играе предимно с млади таланти от северните провинции на [[Германска демократична република|ГДР]], като по-опитните и изградените играчи рядко "акостират"„акостират“ на брега на [[Балтийско море]].

=== От 1954 до 1965 г.– "Вечните„Вечните втори"втори“ ===

Въпреки че заема второто място в началото на първенството през [[1955]] г. и се сдобива с национален футболист на [[Източна Германия]] в лицето на [[Герхард Шалер]], ''Емпор Росток'' финишира последен през [[1956]] г. и изпада във втора дивизия. Треньорите [[Вили Мьоринг]], [[Ерих Дител]], [[Лотар Визенер]] и [[Курт Цапф]] безуспешно се опитват да предотвратят изпадането. Под ръководството на [[Хайнц Крюгел]] ростокци веднага се завръщат в елитната дивизия, след като прекарват само една година в "изгнание"„изгнание“. Освен класирането, ''Емпор Росток'' постига и второ участие на финал за купата, отново загубено след продължения - – 1:2 от [[Локомотив Лайпцих]].

След това си добро представяне ''Емпор Росток'' се стабилизира в ''Оберлигата'' и при новия наставник [[Валтер Фрич]] губи нов финал в турнира за купата на страната през [[1960]] г. - – 2:3 срещу ''Мотор Йена'' след продължения, въпреки че до 63 минута води с 2:0. Сезон 1961/62 е още по-успешен и отборът печели сребърните медали в първенството, но преди последния кръг изостава на 1 точка от първия ''Форвертс Берлин'', като го приема на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] в последния си мач. Домакинското преимущество не е използвано и ''Емпор Росток'' губи срещата с 1:3 пред 30,000 зрители. След успеха ростокския тим е избран за "отбор„отбор на 1961"1961“ от редакцията на спортно списание, а нападателят на клуба [[Артур Биалас]] става голмайстор на шампионата с 23 попадения.

През сезоните 1962/63 и 1963/64 ''Емпор Росток'' отново е втори с изоставане с 6 и 2 точки съответно от ''Мотор Йена'' и [[Заксен Лайпцих|Хеми Лайпцих]]. От тук клубът е наречен "вечния„вечния втори"втори“ от противниковите запалянковци. Четирима футболисти от [[Росток]] са включени в олимпийския отбор на [[Германска демократична република|ГДР]] за [[Летни олимпийски игри 1964|Олимпийските игри през 1964 г.]] - – [[Волфганг Бартелс]], [[Юрген Хайнш]], [[Херберт Панкау]] и [[Клаус-Дитер Заахаус]]. Куриозното е, че тези футболисти печелят бронзовите медали на олимпиадата, а с клубния си отбор завършват едва пети в първенството 1964/65. Треньорът [[Валтер Фрич|Фрич]] е заменен през април [[1965]] г., а постът му временно е зает от [[Курт Цапф]], преди да дойде и постоянният наследник [[Герхард Глезер]].

На [[28 декември]] [[1965]] г. в 18:32 часа футболното подразделение на ''Емпор'' в [[Росток]] се закрива и се създава чисто футболният клуб '''Ханза Росток'''. Решението е взето от спортните ръководители на [[Източна Германия]] с цел да се създаде силен футболен център в прибалтийския град. Първият чисто футболен клуб на [[Германска демократична република|ГДР]] е [[1. ФК Магдебург|Магдебург]] от [[22 декември]] [[1965]] г., а през следващия месец следват формиранията на футболните формации от [[Берлин]], [[Кемниц]], [[Ерфурт]], [[Хале]] и [[Лайпцих]]. За име на новия отбор са се обсъждали "Ханза"„Ханза“ и "Коге"„Коге“, които смислово са свързани със средновековната германска дума ''Ханзе'' (на [[Български език|български]] ''Пристанище'') и показват историческото наследство на града като важен пристан на [[Балтийско море]]. Първи ръководител на Ханза става [[Хайнц Нойкирхен]].

През втория дял на сезона 1965/66 Ханза Росток играе постоянно и завършва първенството на четвъртото място, а през следващата кампания отборът е десети. Тогава се постига и четвърти финал за ''Купата на ГДР'' и за разлика от предишните три пъти Ханза губи в редовното време от ''Мотор Цвикау'' с 0:3. За началото на сезон 1967/68 градските противници от ''Форвертс Росток'' са изпратени да играят в [[Щралзунд]], за да подкрепят местния футбол, като по този начин съперничеството между двата ростокски отбора отслабва. В края на сезона Ханза финишират втори на 5 точки от шампиона [[Карл Цайс Йена]], а футболистът [[Герд Костман]] е голмайстор на първенството (15 гола). Клубът получава правото да играе в турнира за ''Купата на панаирните градове'' (днешната [[Купа на УЕФА]] или [[Лига Европа]]). Там източногерманците преодоляват френския [[Ница (отбор)|Ница]] в първия кръг, но след това отпадат от [[Фиорентина]] след допуснат гол като домакин. Четвъртото място през сезон 1968/69 означава ново участие на европейската сцена, а 18-те гола на [[Герд Костман|Костман]] - – нов голмайсторски приз. Наставникът [[Герхард Глезер|Глезер]] все пак е сменен през май [[1969]] г. от [[Лотар Визенер]], а от юли същата година начело на тима е [[Хорст Зас]].

=== От 1973 до 1990 г.– Ростокския "асансьор"„асансьор“ ===

По това време втора лига на [[Германска демократична република|ГДР]] се е състояла предимно от аматьорски клубове, чиито футболисти са работели във фабриките на комунистическата [[Германия]]. Това е и причината футболни отбори като Ханза да не срещат трудности при завръщането си в елита. Така те завършват втородивизионния сезон 1975/76 без загуба, но веднага след това отново изпадат, като една точка не достига за спасението. Въпреки че се състезава във второкласен отбор, [[Герд Кише]] редовно играе за националния си отбор и на [[Летни олимпийски игри 1976|Летните олимпийски игри през 1976 г.]] печели златен медал, заедно със своите съотборници. Новото завръщане в първа дивизия е постигнато след само две загуби през 1977/78, като победата с 10:0 над ''Мотор Волгаст'' е най-изразителната победа в официална среща в историята на ростокския клуб. Лошото представяне в ''Оберлигата на ГДР'' обаче слага край на ръководството на [[Хелмут Хергезел|Хергезел]] и той е сменен с бившия си съотборник [[Юрген Хайнш]] през декември [[1978]] г. Въпреки треньорската рокада, в края на сезона се стига до ново изпадане. От юли [[1979]] г. отборът е ръководен от [[Хари Ниперт]], при когото тимът отново завършва сезона без загуба и убедително се връща в първа лига като победител в състезанието. Ханза отново побеждава с 10:0, този път ''Кернкрафтверк Грайфсвалд''. Заветната цел е изпълнена в първодивизионния сезон 1980/81 и Ханза Росток не изпада с три точки аванс пред изпадащите тимове.

В продължение на четири кампании в периода [[1981]]- – [[1985]] г. Ханза играе в ''Оберлигата на ГДР'' под ръководството на завърналия се [[Юрген Хайнш]], като се класира предимно в долната част на таблицата. През 1985/86 обаче изпадането е факт при наставника [[Клаус Кройл]]. Младежкият национален футболист от Ханза [[Томас Дол]] напуска отбора и преминава в [[Динамо Берлин]], докато по-възрастните играчи [[Аксел Шулц (футболист)|Аксел Шулц]] и [[Райнер Ярос]] остават на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]]. С участието на тези играчи и треньора [[Вернер Фойгт]] завръщането в елитната дивизия се осъществява без особени трудности, а към това отборът играе и финал за ''Купата на ГДР'', който губи с 1:4 от [[Локомотив Лайпцих]] и така за пети път взема сребърните медали от това състезание. Докато сезон 1987/88 представлява продължителна борба за оцеляване в първа дивизия за Ханза, постигната в крайна сметка с две точки над зоната за изпадане, то кампанията 1988/89 е доста по-успешна и тимът се завръща в европейските клубни турнири за първи път след [[1969]] г. чрез четвъртото си място в крайното класиране на шампионата. За [[Купата на УЕФА]] обаче ростокци отпадат още в първия кръг от [[Баник Острава]].

Футболистът на Ханза [[Аксел Крузе]] бяга в [[Западна Германия]] след среща на отбора си в [[Копенхаген]] през юли [[1989]] г., а източногерманския спорт е либерализиран след [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]], осъществено по време на футболното първенство 1989/90, където Ханза завършва на шесто място. Така договорите на играчите в спортните клубове не се свързват със съответната трудово-браншова отганизация, а със самия спортен клуб. Това е нова стъпка към пълното професионализиране на спортове като футбола, а трансферите на играчите повече не се осъществяват със съгласието на партията. В условията на свободно състезание между клубовете Ханза Росток склюва споразумение за сътрудничество със западногерманския отбор [[Вердер Бремен]] през януари [[1990]] г., а финансовото състояние на клуба значително се подобрява след изплащане на значителна трансферна сума за [[Аксел Крузе]] от [[Херта Берлин]]. За разлика от другите водещи източногермански клубове Ханза не пласира добрите си играчи в отбори от [[Западна Германия]] срещу сериозни трансферни суми, а чрез значителен за времето си бюджет за заплати (около 6,000 германски марки на месец), успява да задържи основните си футболисти.

Последното издание на първенството на [[Германска демократична република|ГДР]] през 1990/91 преминава под знака на сливането на футболните съюзи на Западна и Източна Германия, а освен това то е и своеобразна квалификация за единната [[Първа Бундеслига]], която се въвежда от следващия сезон. Преди шампионата Ханза привлича западногерманския треньор [[Уве Райндерс]] и американския национален футболист [[Пол Калигури]] - – първият чужденец, обличал екипа на отбора. На [[2 август]] [[1990]] г. Ханза Росток официално става самостоятелен спортен клуб, независим от партии и браншови организации. Издръжката на отбора се осъществява чрез спонсорски договор с компанията за лепила и други канцеларски материали ''УХУ''. След като Ханза става есенен първенец с 20 точки, клубът добавя нови 15 до края на първенството и през май [[1991]] г. триумфира с последната титла на [[Германска демократична република|ГДР]]. С това си постижение Ханза получава право на участие в турнира за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], а заедно с [[Динамо Дрезден]], и покана за новата обединена [[Първа Бундеслига]] на [[Германия]]. На [[2 юли]] [[1991]] г. се провежда и последния финал за ''Купата на ГДР'', който след пет неуспешни опита в миналото най-после завършва с победа на ростокци над ''Щал Айзенхютенщат'' с 1:0 на берлинския стадион [[Фридрих-Лудвих-Ян-Шпортпарк]]. След [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] обаче значението на тези титли рязко спада, поради което финалната среща за купата се играе пред не повече от 4,800 зрители.

Преди началото на сезон 1991/92 [[Хенри Фукс]] е първият основен футболист на Ханза Росток, който напуска отбора в посока богатите западногермански тимове. Ростокския клуб опитва да компенсира липсата му с привличането на трима чешки футболисти, но това не се оказва особено сполучливо. В турнира за [[Суперкупата на Германия]] Ханза губи на полуфинала от действащия западногермански шампион [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], а [[Юри Шлюнц]] е изгонен за втори жълт картон. Сезонът в [[Първа Бундеслига]] започва отлично за ростокци след победа с 4:0 над [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] и така отборът повежда в класирането по голова разлика. Доброто начало е последвано от лавинообразно нарастваща поредица от загуби и в края на сезона Ханза отново попада в борба за оставане в дивизията. При това шампионският треньор [[Уве Райндерс]] напуска отбора през зимната пауза поради различия с клубния президент [[Герд Кише]] и е заменен през март [[1992]] г. от [[Ерих Рутемьолер]]. В последния кръг на шампионата Ханза е сигурен изпадащ, но въпреки това футболистите намират сили и поднасят малка сензация, решавайки изхода на шампионската битка. Те побеждават като домакини с 2:1 [[Айнтрахт Франкфурт]] и по този начин дават сребърната салатиера в ръцете на капитана на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. Преди да изпадне във [[Втора Бундеслига]] Ханза участва в [[КЕШ|турнира на европейските шампиони]], където отпада още от първия си противник - – по-късният носител на трофея [[Барселона (отбор)|Барселона]]. В първата среща ростокци губят на [[Камп Ноу]] с 0:3 и успехът им в ответната среща с 1:0 на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] губи своето значение.

Новият треньор на отбора за сезон 1994/95 се казва [[Франк Пагелсдорф]]. С помощта на футболния ветеран [[Юри Шлюнц]] и на дошлия от английския [[Астън Вила]] [[Щефан Байнлих]] Ханза завършва сезона на първото място, въпреки че първоначално не са декларирани подобни амбиции. След служебното изваждане на [[Динамо Дрезден]] от [[Първа Бундеслига]] Ханза Росток в продължение на дълги години е единственият отбор, представящ бившата [[Германска демократична република|ГДР]] в германския елит. Ростокският отбор е наречен "Фарът„Фарът на Изтока"Изтока“ в германския футбол.

Изненадващо "новакът"„новакът“ в [[Първа Бундеслига]] Ханза Росток заема третото място в класирането след изиграването на отделни кръгове от надпреварата. Все пак клубът завършва на шесто място в крайното класиране и пропуска възможността да играе в европейските клубни турнири. При домакинството на отбора в [[Росток]] срещу [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]] се стига да вандалски прояви и Ханза е наказан с парична глоба и лишаване от домакинство за една среща. На [[28 октомври]] отборът домакинства на [[Олимпийския стадион]] в [[Берлин]] вместо на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] и поставя нов рекорд за домакинска посещаемост - – 58,492 зрители.

Преди началото на сезон 1996/97 основният футболист [[Рене Шнайдер]], който освен това играе и за [[Национален отбор по футбол на Германия|националния отбор на Германия]], е продаден на [[Борусия Дортмунд]]. Слабата защита на Ханза се подсилва през зимната пауза на първенството и така клубът завършва на 15 място и се спасява от изпадане. Новият наставник [[Евалд Линен]] укрепва своя тим в първата половина на класирането през 1997/98 и шестото място отпреди няколко години се повтаря. В допитване по медиите в [[Германия]] участниците в анкета посочват ростокци, като най-атрактивно играещият отбор в първа лига. Друг малък успех е титлата на [[Германия]] по футбол в зала, постигната след победа с 4:3 срещу [[Шалке 04]] през януари [[1998]] г., което е и първият общогермански трофей във витрината на Ханза.

През последвалите четири сезона Ханза Росток се класира на места между дванайстата и петнайстата позиция в таблицата под ръководството на [[Андреас Цаххубер]], [[Фридхелм Функел]] и [[Армин Фее]]. Значими играчи от отбора, които обличат националния екип на "бундестима"„бундестима“, са [[Оливер Ньовил]] и [[Марко Ремер]]. Тяхната продажба стабилизира и бюджета на "синьо„синьо-белите"белите“. Между [[1998]] и [[2007]] г. клубът привлича общо седем шведски, трима датски и един финландски национални футболисти, което е и причината при някои от домакинствата на клуба по трибуните на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] да идват по 2,000 шведи. През сезон 2003/04 треньорът [[Юри Шлюнц]] извежда отбора до девето място в първенството и ново участие в [[Интертото]], което е отказано от ръководството на клуба. Нападателят [[Мартин Макс]] вкарва 20 гола в 33 срещи и става голмайстор на [[Първа Бундеслига]] с екипа на Ханза.

Преди началото на кампанията 2004/05 Ханза за пръв път участва в ''Купата на Лигата на Германия'', където отпада в първия кръг от [[Байер Леверкузен]] след изпълнение на дузпи. В първенството клубът се представя изключително слаби и губи осем домакински мача през есенния дял шампионата и подобрява анти-рекорда на [[Тасмания Берлин]] от [[1965]] г. за най-слаб домакински отбор. "Синьо„Синьо-белите"белите“ събират едва 11 точки преди зимната пауза, а разгромната загуба с 0:6 от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] през ноември [[2004]] г. води до оставката на [[Юри Шлюнц]]. Новият наставник [[Йорг Бергер]] не успява да спаси ростокци от изпадане, което става факт след допуснати 18 загуби от 34 мача.

За участието си там клубът първоначално не покрива критериите на [[ГФС|Германския футболен съюз]] и е принуден да продаде името на стадиона си на ''Германската кредитна банка''. Така от [[2 юли]] [[2007]] г. [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] става [[ДКБ-Арена|Де Ка Бе-Арена]]. През есенния полусезон ростокци печелят 17 точки от 17 срещи и заемат 15-тото място преди зимната пауза. Представянето на тима през пролетта е по-слабо и клубът изпада като предпоследен отбор във [[Втора Бундеслига]]. Там, през кампанията 2008/09, Ханза Росток разгромява [[ТуС Кобленц|Кобленц]] с 9:0 и поставя нов рекорд за най-изразителна победа след [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]], но след четири поредни срещи без победа се смъква до 12-то място във временното класиране, което води до освобождаването на [[Франк Пагелсдорф|Пагелсдорф]]. При неговия наследник [[Дитер Айлтс]] отборът не подобрява играта си, а напротив - – дори попада в зоната за изпадане. Нова треньорска смяна поставя начело на Ханза [[Андреас Цаххубер]], който след поредица от добри резултати спасява отбора от изпадане в [[Трета лига]].

През сезон 2010/11 Ханза се завръща във втория ешелон на германския футбол. След дълъг сезон "моряците"„моряците“ от Северна Германия финишират на второ място в [[Трета лига|Трета Бундеслига]] и така директно се класират за [[Втора Бундеслига]]. Ханза завършва сезона на 7 точки зад лидера [[Айнтрахт Брауншвайг]] и на цели 13 пред третия в класирането [[Динамо Дрезден]]. Дрезденци също подпечатаха своето участие във [[Втора Бундеслига]] след инфарктни баражи срещу Оснабрюк, реваншът е спечелен с 3:1 след продължения и така от догодина някогашната [[Германска демократична република|Източна Германия]] ще има цели 4 представителя във второто ниво на футбола в страната. Освен Ханза и Динамо, участието си там са подсигурили столичния [[1. ФК Унион Берлин|Унион]] и [[ФК Енерги Котбус|Енерги Котбус]].

След създаването на Ханза за ръководител е избран [[Хайнц Нойкирхен]]. През [[1967]] г. управата на клуба, включващи 12 членове, се преструктурира като [[Хайнц Нойкирхен|Нойкирхен]] става директор, а президентското място се заема от [[Ернст-Мориц Панке]]. [[Ернст-Мориц Панке|Панке]] е освободен след неуспехите на клуба през [[1973]] г. Наследява го [[Йохен Тимерман]], назначен от партийния функционер [[Хари Тиш]], като партията увеличава своето влияние върху Ханза. След като вицешампионската титла не е повторена през [[1975]] г. [[Йохен Тимерман|Тимерман]] остава без подкрепа и е заменен от [[Руди Алмс]], който пък е наследен от [[Ули Щол]] след две години. През [[1986]] г. новите президент и треньор съответно [[Роберт Пишке]] и [[Вернер Фойгт]] са "командировани"„командировани“ от [[Динамо Берлин]] в Ханза Росток. [[Роберт Пишке|Пишке]] котролира съставената от 22 членове клубна управа.

Днешният президент [[Дирк Грабов]] поема поста през [[2006]] г.

* '''Уху''' (Uhu) - – канцеларски материали - – 1990/91;

* '''Елбо''' (Elbo) - – 1991/92;

* '''БиоВолф''' (BioWolf) - – 1992/93;

* '''Травимекс''' (Travimpex) - – 1993/94;

* '''Блуна''' (Bluna) - – безалкохолни напитки - – 1994/95;

* '''Хьофнер''' (Höffner) - – мебелна къща - – 1995/96;

* '''Деу''' (Daewoo) - – корейски технологичен концерн - – 1996/97;

* '''Рой Робсон''' (Roy Robson) – -1997 – 1997–19991999;

* '''Киа Мотърс''' (Kia Motors) - – корейски автомобилен концерн – -1999 – 1999–20022002;

* '''Вита Кола''' (Vita Cola) - – безалкохолни напитки – -2002 – 2002–20052005;

* '''Нойе Лебен''' (neue leben) - – застрахователна компания – -2005 – 2005–20072007;

* '''Кик''' (KiK) - – верига магазини за намалени дрехи - – 2007/08;

* '''Любцер''' (Lübzer) - – мекленбургска пивоварна - – 2008/09;

* '''Виндщерке 11''' (Windstärke 11) - – компания за вятърни енергийни системи - – 2009/10.

Построеният с помощта на ''Националната строителна компания на ГДР'' [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] между [[1953]] и [[1956]] г. е отворен за зрители на [[27 юли]] [[1954]] г. и е предоставен за ползване на ''Емпор Росток'', а след преименуването на клуба - – и на Ханза Росток, от [[14 ноември]] [[1954]] г. Съоръжението е построено с лекоатлетическа писта и в началото се използва и за първенства по [[лека атлетика]] на [[Германска демократична република|ГДР]], както и за [[хандбал]] на трева. Първоначално каацитетът му е 18,000 места, но след няколко преустройства той е повишен до 25,000. Футболната арена е ремонтирана основно и е генерално променена след преустройството между април [[2000]] и юли [[2001]] г., извършено със средства на федералната провинция [[Мекленбург-Предна Померания]] и община [[Росток]] в размер на 28,1 милиона евро. Остзеещадион е превърнат в един чисто футболен стадион с капацитет от 29,000 места и приема за първи път в новия си вид Ханза на [[4 август]] [[2001]] г. На [[2 юли]] [[2007]] г. е сключен спонсорски договор за правото върху името на стадиона с ''Германската кредитна банка'' със срок до [[2017]] г. Така съоръжението получава и днешното си име [[ДКБ-Арена|Де Ка Бе-Арена]].

Преди построяването на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]], най-големия стадион в [[Росток]] е ''Фолксщадион'', който е построен в периода [[1923]]- – [[1928]] г. и е побирал около 20,000 зрители. До класирането си в [[Регионална лига|Регионалната лига Север]] през сезон 2008/09 аматьорският отбор на Ханза Росток е домакинствал на този стадион, чийто капацитет е бил оптимизиран до 8,000 зрители. Юношеските отбори на клуба също ползват игрището в днешно време.

Ханза Росток към момента няма официален талисман. През [[1993]] г. е направено допитване до феновете какъв да бъде талисманът на клуба, което посочва викингът на име "Роло"„Роло“ да бъде заменен от Мекленбургския бик. Чисто физически той е съставен от двама фенове на Ханза и е можел да бъде видян по време на домакинствата на отбора в [[Росток]]. След като двамата фенове умират преждевременно след инциденти, клубното ръководство решава Ханза да няма талисман. Официалният химн на отбора от [[1995]] г. насам е песента [http://www.youtube.com/watch?v=BtwHZGa7FOA FC Hansa,Wir lieben Dich total] на рокгрупата ''Пудис'', която замества предишния химн от времената на [[Германска демократична република|ГДР]], изпълнен от ''Клаус Лешинскис''. Друга официална песен на Ханза е [http://www.youtube.com/watch?v=HdtAAHV8VUM Hansa Forever] на ''Томас Зелендс'' и ''Ян Фрийдбергс''.

По време на [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] сред феновете на отбора се издигат лозунги срещу бившето правителство на [[Германска демократична република|ГДР]]. Така при едно гостуване от участие от мач за [[Купата на УЕФА]] в [[Острава]] през септември [[1989]] г. вагони с привърженици на Ханза Росток са строго контролирани от властите в [[Прага]], а някои от вагоните са отделени от влаковата композиция, превозваща 4 хиляди запалянковци, и закарани отделно директно до мястото на събитието.

След [[Обединение на Германия|Обединението]] на страната на фенорганизациите на Ханза Росток се отдава специална сграда до стадиона през [[1991]] г. Днес ръководството на фенклуба организира повече от 170 организации на привърженици в цяла [[Германия]], както и в [[Скандинавия]], [[Полша]] и дори [[Китай]].

Привържениците на Ханза влизат в конфликт със станалите по-късно врагове фенове на [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]] през [[1993]] г., като напрежението продължава до края на 90-те години. Те попадат в черната хроника на медиите с вандалски прояви на гарата в [[Щендал]] през февруари [[2006]] г., в гостуването на [[Рот-Вайс Есен]] през февруари [[2007]] г., както и по време на празненствата след класирането в [[Първа Бундеслига]] през същата година. Клубът заплаща разноските от поправката на причинените от феновете си вреди в размер на 400,000 евро. Ръководството на клуба и на организациите на привържениците хвърлят много средства и усилия да предотвратят бъдещи прояви от подобно естество чрез организиране на т. нар. "фен„фен-проекти"проекти“. През [[2007]] г. около 500 агресивни привърженици на Ханза, склонни към безредици, са изключени от клуба.

Съперничествата от времената на [[Германска демократична република|ГДР]] срещу [[Динамо Берлин]] и ''Хафен Росток'' губят своето значение през последните десетилетия. На тяхно място, след [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]], идват сблъсъците с клуба [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] от западногерманския пристанищен град, означавани като "северно„северно дерби"дерби“. "Североизточното„Североизточното дерби"дерби“ се играе срещу [[Херта Берлин]], а "източните„източните дербита"дербита“ са между Ханза Росток и другите отбори от бившата [[Източна Германия]]. Срещите срещу [[Енерги Котбус]], другият най-успешен отбор от [[Германска демократична република|ГДР]] след [[1990]] г., се оценяват като мачове с особен заряд и определени рискове от сблъсъци между привържениците. От [[1993]] г. съществува вражда със хамбургския [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]], след като в [[Росток]] се стига до хулигански изстъпления по време на гостуването на "кийцкикерите"„кийцкикерите“.

Въпреки че двата отбора играят помежду си по време на комунистическия режим в [[Източна Германия]] (14 мача: 10 победи за Ханза, 3 равни и само една победа за [[Енерги Котбус]]), враждата между тях започва от първия сезон на "лаузитцерите"„лаузитцерите“ в [[Първа Бундеслига]] 2000/01. Дотогава клубът от [[Росток]] категорично печели званието за най-успял отбор от бившата [[Германска демократична република|ГДР]], а желанието на котбусци да ги изпреварят води до фенски изстъпления при директните двубои. [[Енерги Котбус|Енерги]] отново изпада през [[2003]] г., като балансът между отборите е по две победи и два равни мача. След изпадането на Ханза във [[Втора Бундеслига]] през [[2005]] г. отново сблъсъците се подновяват, но само за един сезон, защото [[Енерги Котбус]] постига класиране в [[Първа Бундеслига]] през [[2006]] г., а през [[2007]] г. са последвани там и от Ханза. За сезон 2009/10 източногерманските клубове отново се събират във втора дивизия, но този път там компания им прави [[Унион Берлин]] като трети източногермански представител.

Към големите успехи на Ханза след [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] спада вицешампионската титла на юношите младша възраст през сезон 2004/05 под ръководството на треньора [[Томас Финк]]. От юношеската академия на клуба през 90-те години тренират младите футболисти [[Кай Бюлов]], [[Уве Елерс]], [[Тим Зебастиан]], [[Марко Форбек]], [[Феликс Кроос]], [[Карстен Янкер]] и [[Тони Кроос]].

!Мачове (голове)

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Гернот Алмс]] || align="center" | 1980–19941980 – 1994 || align="center" | 298 (12) || [[Гернот Алмс|Алмс]] печели дубъла през 1990/91 и се класира в първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] през 1986/87. Със своите 298 мача той заема седмо място във вечната класация за играчите с най-много срещи за Ханза.

|align=center| [[Image:Flag of Sweden.svg|20px|Швеция]] || [[Магнус Арвидсон]] || align="center" | 1999–20061999 – 2006 || align="center" | 181 (32) || Шведският национален футболист е най-резултатният футболист на Ханза в [[Първа Бундеслига]] със своите 27 гола, а 181 мача за клуба го правят и чужденецът с най-много срещи.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Щефан Байнлих]] || align="center" | 1994–19971994 – 1997<br />2006–20082006 – 2008 || align="center" | 138 (35) || Водещ играч през класиранията 1994/95 и 2006/07; отбелязва 35 гола от 138 срещи.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Волфганг Бертелс]] || align="center" | 1959–19691959 – 1969 || align="center" | 221 (45) || Роденият в [[Магдебург]] футболист идва в клуба като юноша и изиграва по-късно 221 мача в първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]], както и две срещи за [[Германска демократична република|ГДР]], когато успява да отбележи гол номер 100 за [[Източна Германия]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Артур Биалас]] || align="center" | 1954–19621954 – 1962 || align="center" | 167 (93) || [[Артур Биалас]] идва в [[Росток]] заедно с брат си [[Франц Биалас|Франц]] от [[Лаутер]], където със своите 93 гола става на второ място във вечното класиране за футболист с най-много голове за Ханза; голмайстор на първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1962]] г., а през предходната година изиграва и единствената среща за родината си.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хилмар Вайланд]] || align="center" | 1986–20021986 – 2002 || align="center" | 365 (17) || 365 изиграни срещи за Ханза Росток поставят [[Хилмар Вайланд|Вайланд]] на първо място в клубната класация за футболисти с най-много мачове. Участва при класиранията през сезоните 1986/87 и 1994/95. През 1990/91 той печели дубъл с отбора и е повикан два пъти, за да играе за [[Германска демократична република|ГДР]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юрген Декер]] || align="center" | 1964–19731964 – 1973<br />1974–19791974 – 1979 || align="center" | 211 (31) || [[Юрген Декер|Декер]] играе 15 години за Ханза с едногодишно прекъсване, като записва 211 срещи. След като спира с активната си футболна кариера той е помощник-треньор на [[Уве Райндерс]] през шампионския сезон 1990/91.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Йенс Дове]] || align="center" | 1987–19941987 – 1994<br />1997–19991997 – 1999 || align="center" | 197 (30) || Роденият в [[Росток]] футболист печели дубъла с Ханза през 1990/91 и за десет години с екипа на клуба изиграв 197 срещи. Участва и в класирането през сезон 1986/87.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Вернер Древс]] || align="center" | 1959–19701959 – 1970 || align="center" | 268 (58) || [[Вернер Древс|Древс]] има два мача за [[Източна Германия]], а 268 срещи за Ханза Росток го поставят на девето място във вечното класиране на играчи с най-много мачове за клуба. 58 гола му носят и пето място за играч с най-много голове за клуба от [[Росток]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Клаус-Дитер Зеехаус]] || align="center" | 1961–19741961 – 1974 || align="center" | 261 {{0}}(4) || 261 срещи за Ханза изработват повиквателна на [[Клаус-Дитер Зеехаус|Зеехаус]] за националния отбор на [[Германска демократична република|ГДР]], където той играе 10 мача.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Герд Кише]] || align="center" | 1970–19811970 – 1981 || align="center" | 248 (23) || Десният защитник изиграва 248 мача за Ханза Росток, а 63 срещи за националния отбор на [[Германска демократична република|ГДР]] го правят играча на ростокския клуб с най-много срещи с националния екип за всички времена.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хайно Клаймингер]] || align="center" | 1956–19691956 – 1969 || align="center" | 191 (62) || Четирикратният национал [[Хайно Клаймингер|Клаймингер]] изиграва 191 мача с 62 гола, което му постижение го поставя на престижното четвърто място в класацията за играч с най-много голове за Ханза.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Герд Костман]] || align="center" | 1964–19711964 – 1971 || align="center" | {{0}}89 (43) || [[Герд Костман|Костман]] става голмайстор на първенството на [[Германска демократична република|ГДР]] през 1967/68 и 1968/69, а след това става координатор на аматьорския и юношеския отбор на Ханза Росток.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Тимо Ланге]] || align="center" | 1992–20041992 – 2004 || align="center" | 275 (31) || За 12 години [[Тимо Ланге|Ланге]] изиграва 165 мача в [[Първа Бундеслига]], което го прави футболистът на Ханза с най-много срещи в елита на Обединена [[Германия]]. След края на кариерата си е назначен за треньор на втория отбор на клуба и след това за помощник-треньор на първия отбор.

|align=center| [[Image:Flag of Sweden.svg|20px|Швеция]] || [[Маркус Ланц]] || align="center" | 1999–20051999 – 2005 || align="center" | 164 {{0}}(6) || Шведският национален футболист [[Маркус Ланц|Ланц]] изиграва 164 срещи за Ханза - – на второ място сред всички футболисти на клуба с най-много мачове в [[Първа Бундеслига]] за всички времена.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Норберт Литман]] || align="center" | 1978–19881978 – 1988 || align="center" | 221 {{0}}(9) || [[Норберт Литман|Литман]] участва в класиранията в първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] през 1979/80 и 1986/87 със своите 221 срещи за клуба.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хайко Мерц]] || align="center" | 1983–19981983 – 1998 || align="center" | 344 (27) || С 344 мача - – на пето място във вечната класация за играчи на Ханза с най-много срещи с екипа на клуба; участва при дубъла през 1990/91, а за отбора на [[Германска демократична република|ГДР]] изиграва един мач през [[1989]] г.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Михаел Мишингер]] || align="center" | 1973–19861973 – 1986 || align="center" | 258 (27) || [[Михаел Мишингер|Мишингер]] прекарва 13 години в Ханза и през това време изиграва 258 мача. Участва 11 пъти в срещи на Олимпийския отбор на [[Германска демократична република|ГДР]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Херберт Панкау]] || align="center" | 1960–19711960 – 1971 || align="center" | 257 (30) || 30 гола от 257 срещи на [[Херберт Панкау|Панкау]] за Ханза Росток, както и 24 мача с екипа на [[Германска демократична република|ГДР]] между [[1962]] и [[1967]] г.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Кристиан Радке]] || align="center" | 1970–19751970 – 1975<br />1978–19851978 – 1985 || align="center" | 220 (30) || През дванадесетте си години в [[Росток]] [[Кристиан Радке|Радке]] изиграва 220 мача за Ханза и успява да отбележи 30 гола.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Рене Ридлевиц]] || align="center" | 2000–20082000 – 2008 || align="center" | 199 (26) || Изиграва 199 мача за клуба и през сезон 2007/08 е последният все още активен футболист в [[Германия]], който е играл и в първенството на [[Германска демократична република|ГДР]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юрген Утес]] || align="center" | 1976–19881976 – 1988 || align="center" | 265 (23) || Заема десето място във вечната клубна класация за играчи с най-много срещи (265 мача); през 1982 г. изиграва единствения си мач за [[Германска демократична република|ГДР]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юрген Хайнш]] || align="center" | 1958–19711958 – 1971 || align="center" | 176 {{0}}(0) || Вратарят изиграва 176 мача за Ханза и 7 за [[Германска демократична република|ГДР]]. След края на кариерата си поема временно бившия си клуб като треньор.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хелмут Хергезел]] || align="center" | 1963–19721963 – 1972 || align="center" | 200 (17) || [[Хелмут Хергезел|Хергезел]] изиграва 200 срещи за Ханза Росток за 10 години и след края на футболната си кариера става последователно младежки треньор, старши-треньор на първия отбор и изпълнителен директор на клуба.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Марко Цалман]] || align="center" | 1992–20011992 – 2001 || align="center" | 201 {{0}}(9) || Основен играч през сезон 1994/95, когато Ханза се класира в [[Първа Бундеслига]]. В германския елит [[Марко Цалман|Цалман]] изиграва общо 112 мача за своя клуб.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Курт Цапф]] || align="center" | 1954–19671954 – 1967 || align="center" | 242 {{0}}(4) || Освен 242 мача за Ханза [[Курт Цапф|Цапф]] играе и четири пъти за [[Германска демократична република|ГДР]]. След като приключва със активната си футболна кариера той става старши-треньор в [[Росток]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юри Шлюнц]] || align="center" | 1979–19941979 – 1994 || align="center" | 356 (77) || 77 гола от 359 мача поставят [[Юри Шлюнц|Шлюнц]] на трето място във вечните клубни класации за най-много голове и най-много срещи в историята. През "златния"„златния“ сезон 1990/91 той е капитан на отбора си, а след края на състезателната си кариера футболистът става последователно младежки треньор, помощник-треньор и старши-треньор на Ханза Росток.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Дитер Шнайдер]] || align="center" | 1968–19861968 – 1986 || align="center" | 349 {{0}}(0) || 18 години в клуба и 349 срещи с фланелката на Ханза поставят [[Дитер Шнайдер|Шнайдер]] на четвъртото място във вечното класиране на играчите с най-много мачове в историята на клуба. 3 мача за [[Германска демократична република|ГДР]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Матиас Шобер]] || align="center" | 2001–20072001 – 2007 || align="center" | 191 {{0}}(0) || [[Матиас Шобер|Шобер]] е вратарят, който изиграва най-много мачове с екипа на Ханза Росток в [[Първа Бундеслига]] (123 срещи).

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Аксел Шулц (футболист)|Аксел Шулц]] || align="center" | 1977–19931977 – 1993 || align="center" | 321 (51) || На шесто място в класацията за най-много мачове (321) и на седмо за най-много голове (51) в историята на Ханза Росток. Печели дубъла през 1990/91, а след като спира с футбола, става пресговорител на клуба.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Йоахим Щрайх]] || align="center" | 1969–19751969 – 1975 || align="center" | 141 (58) || 58 гола от 141 срещи отреждат на [[Йоахим Щрайх|Щрайх]] пето място във вечното голмайсторско класиране на клуба. След изпадането на Ханза през 1974/75 той преминава в [[1. ФК Магдебург|Магдебург]], където става играчът с най-много мачове в първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] и с националния екип на [[Източна Германия]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Райнер Ярос]] || align="center" | 1975–19901975 – 1990 || align="center" | 362 (166) || [[Райнер Ярос|Ярос]] е най-добрият реализатор в историята на Ханза с 166 гола и на второ място в класирането за играч с най-много срещи - – 362. Три мача за [[Германска демократична република|ГДР]], преди да заеме пост като вицепрезидент на клуба си.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Освалд Пфау]] || 1954–19551954 – 1955 || 18–5–12 || [[Освалд Пфау|Пфау]] е "командирован"„командирован“ през [[1954]] г. от [[Лаутер]] в [[Росток]]. След като постига второ място с ростокския клуб, треньорът е назначен за държавен селекционер на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1955]] г., но малко след това бяга в [[Западна Германия]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хайнц Крюгел]] || 1957–19581957 – 1958 || 34–13–15 || Класира Ханза в първа дивизия през [[1957]] г. и на финала за купата на [[Германска демократична република|ГДР]] през същата година. Под ръководството на [[Хайнц Крюгел|Крюгел]] ростокци се утвърждават в първа лига, като той е назначен за държавен селекционер.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Валтер Фрич]] || 1959–19651959 – 1965 || 92–40–54 || При [[Валтер Фрич|Фрич]] Ханза Росток се развива до един от най-добрите отбори на [[Германска демократична република|ГДР]], а тимът достига до финал за купата на страната през [[1960]] г., а между [[1962]] и [[1964]] г. клубът е три пъти подред вицешампион. Сравнително неуспешната кампания 1964/65 води до освобождаването на наставника, който по-късно печели голям брой трофеи с [[Динамо Дрезден]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Герхард Глезер]] || 1965–19691965 – 1969 || 55–28–37 || [[Герхард Глезер|Глезер]], който преди това е за кратко треньор на [[Германска демократична република|ГДР]], първоначално не успява да постигне високи резултати с Ханза Росток. След това под ръководството на наставника клубът достига до финал за купата на [[Източна Германия]] през [[1967]] г. и вицешампионското звание през [[1968]] г. След пропускането на титлата през 1968/69 [[Герхард Глезер|Глезер]] е освободен.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хорст Зас]] || 1969–19731969 – 1973 || 41–30–53 || Като спортен педагог [[Хорст Зас|Зас]] получава задачата не само да въведе научна методика в тренировките, но и да подмлади състава на Ханза. До освобождаването на треньора през [[1973]] г. ростокци не успяват да повторят успехите си от предишните години и се борят предимно да не изпаднат.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хайнц Вернер]] || 1973–19751973 – 1975 || 18–9–23 || При [[Хайнц Вернер|Вернер]], първоначално работил като помощник при [[Хорст Зас]], Ханза се утвърждава в средата на първодивизионната лига на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1974]] г., но на следващата година отново попада в опасност от изпадане. След домакинско поражение от [[Карл Цайс Йена]] на [[8 март]] [[1975]] г. [[Хайнц Вернер]] е уволнен още по време на мача от поста си.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хелмут Хергезел]] || 1975–19781975 – 1978 || 59–27–32 || [[Хелмут Хергезел|Хергезел]], бивш играч на клуба, наследява [[Хайнц Вернер]] на треньорския пост, но не успява да спаси отбора от изпадане. Под негово ръководство "ростокския„ростокския асансьор"асансьор“ се движи с пълна сила - – след класирането през [[1976]] г. следва изпадане веднага след това, а през [[1978]] г. ростокци отново се завръщат в елита. Лошото начало на кампанията през 1978/79 слага край на ръководството на треньора.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юрген Хайнш]] || 1978–19791978 – 1979<br />1981–19851981 – 1985<br />1993–19941993 – 1994 || 57–42–49 || Бившият играч на Ханза [[Юрген Хайнш|Хайнш]] не успява да спаси отбора от изпадане от първа лига на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1979]] г. След като впоследствие е помощник на [[Хари Ниперт|Ниперт]] на треньорската скамейка, той се завръща начело като старши-треньор през [[1981]] г. и утвърждава Ханза Росток в средата на първенството на [[Източна Германия]]. През сезон 1984/85 клубът отново попада в опасност от изпадане и [[Юрген Хайнш|Хайнш]] е освободен. Третият му треньорски период в [[Росток]] трае само една година през [[1993]] и завършва с пропускане на класирането в [[Първа Бундеслига]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хари Ниперт]] || 1979–19811979 – 1981 || 43–13–22 || При [[Хари Ниперт|Ниперт]] Ханза се завръща в първа дивизия през [[1980]] г. и успява да остане там през следващия сезон. След това треньорът се завръща в [[Берлин]], за да тренира [[Унион Берлин]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Клаус Кройл]] || 1985–19861985 – 1986 || 10–7–15 || Под ръководството на [[Клаус Кройл|Кройл]], който преди това печели купата на [[Германска демократична република|ГДР]] с [[1. ФК Магдебург|Магдебург]], Ханза изпада от първа дивизия и остава начело на отбора за една година.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Вернер Фойгт]] || 1986–19901986 – 1990 || 66–29–35 || [[Вернер Фойгт|Фойгт]] постига класиране в първа лига на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1987]] г., финал за купата на страната през [[1988]] г. и оставане в елита през същата година. На следващата година Ханза за първи път от [[1974]] г. е в горната част на класирането, но малко преди [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] е сменен от западногерманеца [[Уве Райндерс]].

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Уве Райндерс]] || 1990–19921990 – 1992 || 28–18–18 || Дотогава работилият в [[Западна Германия]] [[Уве Райндерс|Райндерс]] получава задачата да утвърди клуба в единната елитна футболна дивизия на Обединена [[Германия]]. И той не само че успява да осигури място на Ханза в [[Първа Бундеслига]], но и печели последното издание на първенството на [[Германска демократична република|ГДР]], както и последната купа на [[Източна Германия]] през [[1991]] г. През новия сезон в [[Първа Бундеслига]] ростокци попадат в зоната на изпадащите, което води и до уволнението на треньора.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Франк Пагелсдорф]] || 1994–19971994 – 1997<br />2005–20082005 – 2008 || 90–54–83 || Назначен е начело на Ханза през [[1994]] г. с целта да класира отбора в [[Първа Бундеслига]]. Веднага успява да изпълни поставената му задача, а през следващия сезон ростокци завършват на шесто място в германския елит. През [[1997]] г. [[Франк Пагелсдорф|Пагелдсорф]] напуска отбора, след като става единственият треньор в [[Росток]], изпълнил срока на договора си докрай. През [[2005]] г. се заврща в града на [[Балтийско море]], когато Ханза Росток отново е във [[Втора Бундеслига]] и отново постига класиране през [[2007]] г. След ново изпадане през [[2008]] г. и някои разочароващи резултати в началото на втородивизионната кампания, [[Франк Пагелсдорф]] е освободен.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Евалд Линен]] || 1997–19991997 – 1999 || 18–18–23 || Наследява [[Франк Пагелсдорф]] начело на отбора и класира Ханза на шестото място в [[Първа Бундеслига]]. След като клубът попада в опасната зона за изпадане, [[Евалд Линен|Линен]] е освободен в началото на [[1999]] г.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Андреас Цаххубер]] || 1999–20001999 – 2000<br />2009–{{0|0000}} || 23–24–21 || [[Андреас Цаххубер|Цаххубер]], който преди това работи като помощник на [[Евалд Линен]] в клуба, поема Ханза в началото на [[1999]] г., когато тимът е под угрозата да изпадне от [[Първа Бундеслига]]. Треньорът спасява ростокци в последния кръг на първенството, като това му се отдава и през 1999/2000, но в началото на новия шампионат записва три поредни загуби и е освободен. През [[2009]] г. се завръща начело на застрашения от изпадане в [[Трета лига]] клуб.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юри Шлюнц]] || 2000<br />2001–20022001 – 2002<br />2003–20042003 – 2004<br />2008 || 19–9–22 || Дългогодишният помощник-треньор и бивш играч [[Юри Шлюнц|Шлюнц]] често поема ролята на заместник в случай на уволнение на старши-треньора на клуба до [[2003]] г., когато той е назначен на "горещия„горещия стол"стол“ и извежда Ханза от зоната на изпадащите до деветото място в крайното класиране на [[Първа Бундеслига]]. През следващия сезон серия от 6 поредни домакински поражения слага край на треньорството му в [[Росток]]. През [[2008]] г. [[Юри Шлюнц|Шлюнц]] временно ръководи клуба.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Фридхелм Функел]] || 2000–20012000 – 2001 || 14–10–22 || Когато [[Фридхелм Функел|Функел]] поема отбора, той се намира в зоната на изпадащите в [[Първа Бундеслига]], но 3 кръга преди края на първенството спасението на клуба е факт. Няколко месеца по-късно, след разочароващо представяне на Ханза в началото на сезон 2001/02, треньорът е уволнен.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Армин Фее]] || 2002–20032002 – 2003 || 19–13–30 || Наследник на [[Фридхелм Функел|Функел]], спасил клуба от изпадане през [[2002]] и [[2003]] г. След негативна серия в началото на 2003/04 е освободен.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Йорг Бергер]] || 2004–20052004 – 2005 || 5–7–12 || [[Йорг Бергер|Бергер]] не успява да предотврати изпадането на клуба във [[Втора Бундеслига]] през [[2005]] г., поради тежкото състояние на отбора, наследено от [[Юри Шлюнц|Шлюнц]]. След две загуби в началото на новия сезон във втора дивизия треньорът е освободен.

|align=center| [[Image:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Дитер Айлтс]] || 2008–20092008 – 2009 || 1–2–8 || Като наследник на [[Франк Пагелсдорф|Пагелсдорф]] [[Дитер Айлтс|Айлтс]] трябва да изведе Ханза до първите места във [[Втора Бундеслига]]. Няколко месеца по-късно треньорът е освободен, след като клубът попада в зоната за изпадане.

== Външни препратки ==