Разлика между версии на „Никола Богориди“

м
Интервал в заглавие на раздел Биография
м (Интервал в заглавие на раздел Биография)
Княз '''Никола (Николай) Стефанов Богориди''' ({{lang-el|Νικόλαος Βογορίδης}}, {{lang-tr|Nikolaki Bey}}, {{lang-ro|Nicolae Vogoride}}) е [[Османска империя|османски]] и [[Молдова|молдовски]] държавник от български произход, правнук на [[Софроний Врачански]], син на [[Стефан Богориди]], брат на [[Александър Богориди]].<ref>Начов, Никола. Княз Стефан Богориди (Биографични бележки), в: Княз Стефан Богориди, УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 1994, стр. 149 - 153.</ref><ref>Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 323.</ref>
 
== Биография ==
Никола Богориди е роден в Яш в семейството на [[Стефан Богориди]]. Учи в [[Измит]], където баща му е заточен, а по-късно във [[Велика народна школа|Великата школа]] в [[Цариград]], където става приятел със съученика си [[Георги Раковски]]. В 1834 година заедно с брат си Александър придружава в Яш сестра си Смарагда и съпруга и&#768; [[Михаил Стурдза]], който е новоназначен за княз на [[Молдова]]. През 1837 - 1839 година Никола е [[драгоман (преводач)|драгоман]] в османското посолство в [[Париж]]. В 1838 година се среща в Париж с [[Гаврил Кръстевич]]. След връщането си в Молдова Никола се жени в 1846 година за [[Екатерина Конаки]], дъщеря на молдовския болярин [[Константин Конаки]] и прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди. Баща е на [[Емануил Богориди]].