Христо Настев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интервал в заглавие на раздел Биография
Ред 21:
'''Христо Настев''' с псевдоними '''Зюлфикар''' и '''Хр. Анчев'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 43, 100.</ref> е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
== Биография ==
[[Файл:Cheta IMARO Debar Kichevo region Nake Yanev and Luka Dzherov.JPG|ляво|мини|250п|Четата на [[Янаки Янев]] с Кичевско-Дебърското ръководно тяло през 1903 година. На снимката са още [[Лука Джеров]], Христо Настев, [[Климент Групчев]], куриерката Пеповица и други.]]
Христо Настев е роден през 1876 година в град [[Щип]], [[Македония (област)|Македония]]. Учи в [[Скопско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в [[Скопие]], което завършва с първия му випуск в (1895 - 1898),<ref>Илюстрация Илинден, бр. 113, стр. 13.</ref> и влиза във ВМОРО. В 1898 завършва първия випуск на училището и една година е главен учител във [[Виница (Република Македония)|Виница]], Кочанско, където става председател на революционния комитет.<ref> Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 113 - 114.</ref> Настев вдига на крака революционното дело в райна, което е парализирано от [[Винишка афера|Винишката афера]] от 1897 година и възобновява канала Кюстендил - Щип.