Бранимир Орманов: Разлика между версии

В края на 1949 г. началникът на щаба на ВМФ кап. I ранг Валентин Паспалеев е наклеветен и арестуван. След поредната реорганизация на военноморския флот на [[12 декември]] [[1949]] г. Орманов е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на щаба, а през февруари [[1950]] г. му е присвоено званието [[капитан I ранг]]. Длъжността началник на щаба е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ.

 

 

==== Командващ Военноморския флот, 1950 – 1962 г. ====

Като командващ ВМФ счита за най-важни задачи укрепването му по пътя на нарастването на количествения и качествен състав на корабите, запазването на най-добрите специалисти, независимо от това, че е критикуван за „недостатъчен класово-партиен подход“. Но Орманов продължава да настоява за работа с така наречените „царски офицери“. Основно внимание адм. Орманов обръща на професионализма и високата подготовка на [[офицери]]те, [[старшини]]те и [[матроси]]те. През тези години ВМФ се попълва с нови кораби: новия [[ескадрен миноносец]] „Георги Димитров“, 2 бр. [[стражеви кораби]], нови [[противолодъчни кораби]], 3 бр. подводници тип „М“, торпедни катери ТМ-200 и други. През 1957 г. са доставени нови 8 бр. [[торпеден катер|торпедни катери]] пр. 123-К „Комсомолец“, през 1958 г. [[подводница|подводниците]] са заменени с 2 подводници пр. 613, като по този начин се възстановяват традициите на първите български подводничари. След получаването в българския ВМФ на най-големия и модерен за времето си кораб – ЕМ „Г. Димитров“, Орманов го посещава често и заедно с екипажа на кораба започва да го изучава. Той е изключително удовлетворен от присъствието на есминеца във ВМФ, защото само на кораб от такъв клас е възможно да се въплъти в пълна степен организацията на кораба в съответствие с Корабния устав, това е мястото за пълно изграждане на морските офицери – строеви и механици, това е средата за изграждане и съхраняване на морските традиции. И кораб от такъв ранг е пригоден за „демонстрация на флага“ на морска държава.

 

 

През септември 1960 г. е изпратен да учи в [[Академията на Генералния щаб на Съветската армия]] в [[Москва]]. Завършва я през [[1962]] г. със златен медал, като блестящо защитава [[дипломна работа|дипломната си работа]]. В нея демонстрира отличните си познания не само по въпросите за провеждане на [[морска операция|морските операции]], но също и в управлението на взаимодействащите с ВМФ [[сухопътни войски]]. Ръководството на Академията му предлага да разшири работата си и да защити [[научна степен]]. Но от Генералния щаб на БНА не му дават разрешение за това.

Основната ценност, която адмирал Орманов най-много е уважавал в хората, е добросъвестността. По негови думи тя е израз на преданост и вярност, на честност и трудолюбие, на справедливост и отговорност да формира човешкото достойнство. Не по-малко той е ценял професионализма и всеотдайността в работата. Ценял е много и доверието, което е израз на доброжелателност и на вяра в доброто начало у човека, подбужда към всеотдайност, енергична дейност, поражда добросъвестност и оптимизъм. Адм. Орманов винаги се е придържал към максимата, че всеки командир е длъжен да възпитава подчинените си преди всичко по принципа „Прави като мен“. Той е вярвал в хората, въпреки преживяното от него в СССР, често е повтарял „Който е изгубил доверие, той няма повече какво да губи.“ В течение на 10 години той е Командващ на ВМФ и единственият адмирал на България. Забележим отдалече със своята осанка, забележителен с вечната си доброжелателна усмивка, авторитетен, достъпен, достоен и уважаван. Начетеността му е била известна на всички негови колеги, всички знаят, че той чете много, но и е обичал да споделя прочетеното.

 

 

== Източници ==