Разлика между версии на „Константин VII Багренородни“

м
Bot: Automated text replacement (-военно-морск +военноморск)
м (Bot: Automated text replacement (-военно-морск +военноморск))
 
== Самостоятелно управление ==
Самостоятелното управление на Константин VII се отличава със спокойствие и мир на границата с Българското царство. На изток, ромейските военачалници постигат променливи успехи срещу [[араби]]те в северна [[Сирия]] и северна [[Месопотамия]], въпреки че междувременно се проваля военно-морскатавоенноморската експедиция срещу пиратския емират на остров Крит (949 г.). В 952 г. имперската армия пресича река [[Ефрат]], а към 958 г. офанзивата стига до крепостта [[Самосата]], която е завладяна. През 957 г. арабски флот е унищожен с помощта на „гръцкия огън“.
 
Започват мисии за [[покръстване]]то на [[Киевска Рус]], императорът става кръстник на княгиня [[Олга Киевска]]. Установени са дипломатически отношения с [[Кордовски халифат|Кордовския халифат]] в Испания и с императора на т.нар. [[Свещена Римска империя]]. Константин VII е компетентен администратор, но е по-заинтересован от научните си занимания, отколкото от управлението и прехвърля изпълнението на повечето задължения върху бюрократите и генералите си, както и върху енергичната си съпруга Елена. Константин VII умира в 959 г., според слуховете отровен от снаха си [[Анастасо-Теофано|Теофано]].