Ветеринарна медицина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x2) |
м Bot: Automated text replacement (-]] год. +]] г.) |
||
Ред 12:
Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на [[11 февруари]] [[1879]] от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че "на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните". Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско образование.
През [[1881]] доктор Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на [[Княжество България]]. Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва "Законопроект за положението на ветеринарната част у войската", който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от [[княз Батенберг]] с [[указ]] от [[9 ноември]] [[1882]]
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през [[1901]] г., а през [[1923]] г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при [[Софийски университет|Софийския университет]]. От [[1924]] г. ветеринарните служби стават държавни. След [[1944]] г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните [[болест]]и. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна [[експертиза]] на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол). Основател на единствения на територията на България "музей по история на ветеринарната медицина" (в Аксаково) е д-р. Тодор Савов Стаматаов от град Варна.
| |||