Долец (област Търговище): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Unlinked: Голяма река (2) |
м Bot: Automated text replacement (-]] год. +]] г.) |
||
Ред 26:
[[Картинка:Dolec_badest_hram.JPG|мини|ляво|220 px|Строежът на църковния храм]]
[[Картинка:Selo dolec carkvata.jpg|мини|ляво|220 px|Новопостроеният църковен храм]]
Първоначално селото било издигнато на десния бряг на река Голяма река (Буюк дере) в близост до нея, но поради честите прииждания на реката е преместено там, където се намира и днес. До [[1934]]
Преди [[Руско-турска война (1877-1878)|Освобождението]] селото е брояло 120 [[турци|турски]] къщи с население, което се препитавало от разбойничество и ограбване на съседните села и което избягало в [[Анадола]] главно по време и след [[руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]]. След тях селото е било заселено с [[черногорци]] и [[българи]].
Ред 32:
Заселването с българи в селото започва през [[1882]] година. През [[1886]] година дошли [[шопи]] от село [[Западни покрайнини|Извор]], [[Босилеград]]ско, бягащи от беднотията. През [[1887]] година идва втора, по-голяма група преселници отново от селата от Босилеградско и от [[Кюстендил]]ско) - [[Западни покрайнини|Паралово]], [[Западни покрайнини|Груинци]], [[Милевци]], [[Чешлянци]], [[Горно Кобиле]], [[Долно Кобиле]]. И досега отделните [[махала|махали]] носят имената на селата, от които първите заселници са дошли. В селото било заселени и около 30 семейства черногорци, които не се смесват с новото българско население и по-късно се изселват. На тяхно място се заселват отново преселници от Кюстендилския край и т. нар. [[Западни покрайнини]] - от [[Драгойчинци]], [[Бъзовица]], [[Средорек (Област Кюстендил)|Лечевци]], [[Уши]], [[Побит камък (Област Кюстендил)|Побит камък]] и други. През [[1889]] година е открито училището на селото в частна къща, което години наред изпълнява своята мисия. През 70-те год. на XX век училището е преобразувано в интернат за сираци "Георги Димитров", чиято запазена и до днес масивна сграда отдавна се руши.
Църковен храм в селото в миналото не е имало, а джамията на старото турско население е съборена много отдавна. На 9 [[март]] [[2008]]
Старите родове на новите заселници след [[Освобождението]] са: Аджиите, Харизановите, Баба Темкините, Груинци, Драгойчанчани, Калеините, Катърци, Кобилчани, Ушинци, Параловчани, Радойковци, Самарджиите, Соколови, Стоичкови, Сърбиновите, Ушанчане, Чешлянчане и др. Днес населението на селото се състои предимно от възрастни пенсионери, наследници на старите босилеградчани.
| |||