Успенци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Мико премести страница „Успенци (конгрегация)“ като „Успенци
Ред 23:
Като последователи на Свети Августин, членовете на конгрегацията вярват, молят се и водят апостолска дейност като живеят в общности. Някои са преподаватели, инженери, мебелисти, журналисти; други са мисионери, организатори на поклонничества, изповедници в болници и затвори или енорийски свещеници. Независимо каква е тяхната дейност, успенците се смятат за хора на мисълта и действието, които съзиждат мостове между различни култури, а също така и между отделните християни. <ref name=":1">[http://bogoposveteni.bg/index.php/2015-02-09-09-51-06 Отците Успенци]</ref>
 
Конгрегацията си поставя за цел да възстанови и засили позициите на [[Католическа църква|Католическата църква]] в обществото чрез образование, социална активност и мисионерство. През 1862 г. папа [[Пий IX]] поверява на успенците специална мисия в [[Ориента]] с главна цел ''да възстановят единството на източноправославните християни с Католическата църква'', т. е. - да работят за разпространението на унията. Първата база на успенците е създадена през 1863 г. в [[Одрин]], където с течение на времето се сдобиват с две църкви, една болница, три училища и една духовна семинария. Оттам навлизат в [[България]], здраво стъпват в [[Цариград]], откриват религиозни заведения в [[Йерусалим]], активно действат в [[Мала Азия]], опитват се да проникнат и в други балкански страни. Тяхната мисионерска дейност на [[Балканите]] е подкрепена от конгрегацията на [[Облатки-Успенки (конгрегация)|облатките на Успението]], основана също от Еманюел д'Алзон през 1865 г. като девическо разклонение на неговия орден.<ref name=":2" />
 
Хиляди са днес монасите успенци пръснати в 28 страни.