Отваря главното меню

Промени

форматиране: 2x нов ред, 2x тире-числа, 6 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor)
Първият акт на независима външна политика след началото на демократичните промени е присъединяването на България към коалицията за освобождаването на Кувейт от иракска окупация и решението на [[7 Велико народно събрание]] от 1990 за изпращане на ограничен военен контингент в района на Персийския залив.<ref>[https://www.researchgate.net/publication/319269422_1990_Draft_parliamentary_decision_for_the_dispatch_of_a_Bulgarian_force_to_the_Persian_Gulf_area_in_Bulgarian Проект на решението от 1990 за изпращане на военен контингент в района на Персийския залив.] VII Велико народно събрание, 5 септември 1990.</ref><ref>J. Handley. [http://www.unc.edu/depts/diplomat/archives_roll/2002_07-09/handley_bulgaria/handley_bulgaria.html Bulgaria and the 1990 Gulf War coalition.] American Diplomacy, 9 July 2002.</ref>
 
Процесът на [[присъединяване на България към ЕС|присъединяване на страната към ЕС]] започва с решението на [[7 Велико народно събрание|VII ВНС]] за пълноправно членство на България в съюза (тогава [[Европейски общности]]), прието на 22 декември 1990 г.<ref>[[wikisource:bg:България в ЕС: Решение на ВНС 1990|Проект за решение на ВНС за членството на България в Европейските общности от 9.10. 1990 г.]]</ref> Споразумението за асоцииране на България с [[Европейски съюз|Европейския съюз]] влиза в сила през [[1994]] и страната официално подава молба за пълно членство през декември 1995. През [[1999]] на срещата на най-високо равнище на ЕС в [[Хелзинки]] България е поканена да започне преговори за членство в Съюза. Те са завършени през [[2004]] и [[1 януари]] [[2007]] е определен като дата за приемане на България в Европейския съюз.
 
През [[1996]] България се присъединява към [[Споразумение от Васенаар|Споразумението от Васенаар]] за контрол на износа на оръжие и чувствителни технологии за проблемни страни. През същата година тя е приета в [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]]. България е член и на [[Комитет Зангер|Комитета Зангер]] и на [[Група на ядрените доставчици|Групата на ядрените доставчици]].
 
През [[1994]] България се присъединява към инициативата на [[НАТО]] [[Партньорство за мир]]. След период на протакане през март [[1997]] временно правителство на [[Стефан Софиянски]] подава молба за пълно членство в [[НАТО]]. На срещата на най-високо равнище на НАТО в [[Прага]] през [[2002]] България е поканена да се присъедини към Алианса, което става реалност през април 2004. Водят се преговори със [[Съединени американски щати|САЩ]] за възможно разполагане на [[Български военни бази за съвместно ползване|американски военни бази и тренировъчни лагери в България]] като част от плана за преструктуриране на американската армия.
 
На 22 февруари [[1999]] България и [[Република Македония]] подписват [[wikisource:bg:Съвместна декларация от 22 февруари 1999|Съвместна декларация]], която фиксира договорените между двете страни основополагащи принципи на добросъседските отношения.<ref>[[wikisource:bg:Българската политика спрямо Република Македония|''Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани'']]. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80&nbsp;стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6</ref><ref>Б. Попиванов. [http://web.archive.org/web/20160211072010/http://www.kultura.bg/bg/article/view/14162 Нов курс спрямо Македония?] в. Култура, бр. 15 (2498), 18 април 2008. ISSN 0861- – 1408</ref> Декларацията е препотвърдена със съвместен меморандум подписан на 22 януари [[2008]] в София, както и с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, подписан на 1 август 2017 г.<ref>[http://www.mfa.bg/uploads/files/1501093350Dogovor-RM-RB.pdf Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония]</ref>
 
През [[2003]] България е избрана за непостоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]]. През следващите месеци, заедно с [[Великобритания]] и [[Испания]], тя е един от най-близките съюзници на САЩ в Съвета по време на кризата в [[Ирак]]. През 2004 България председателства ОССЕ.
През март [[2006]] са завършени преговорите за разполагане на американски военни бази на българска територия. Следва ратифицирането на договора от двете страни. Очаква се американските войници да пристигнат в България най-рано през 2007 г.
 
България участва в управлението, изследването и усвояването на [[Антарктика]], като се присъединява към [[Антарктически договор|Антарктическия договор]] през 1978, от 1993 има [[База Свети Климент Охридски|своя научна база]], а от 1998 е консултативна (пълноправна) членка по договора.<ref>Национална политика. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с.&nbsp;113- – 114. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref>
 
== Външна политика на България по региони и страни ==
=== В Европа ===
* [[Отношения между Русия и България]]
 
== Източници ==
== Външни препратки ==
{{reflist}}
 
 
{{Европа-модел|Външна политика на|Външна политика на страните в Европа}}