Александър I (Русия): Разлика между версии

'''Александър I Павлович''' ''Благословения'' <ref name="test">{{Ref-lang|ru}} [http://www.samuraev.narod.ru/biblio/r/r300rom/r300rom00.htm], Россия под скипетром Романовых (1613 – 1913). Первое издание 1912 год<!-- Заголовок добавлен ботом --></ref> 12 декември [[1777]] г., [[Санкт-Петербург]] – 1 декември [[1825]] г. в [[Таганрог]]) е Всерусийски Император и самодържец (от 24 март [[1801]] г.) от династията [[Списък на великите руски князе|Холщайн-Готорп-Романов]]. По-късно приема и титлите [[велик княз на Финландия|велик княз]] на [[Финландия]] и [[цар на Полша|цар]] на [[Полша]].

 

 

В началото на управлението си провежда умерено [[либерализъм|либерални]] [[реформа|реформи]], разработени от [[Неофициален комитет|Неофициалния комитет]] и [[Сперански, Михаил Михайлович|М. М. Сперански]]. Във [[външна политика|външната си политика]] лавира между [[Великобритания]] и [[Франция]]. През периода [[1805]] – [[1807]] г. участва в антифренски коалиции. През 1807 – [[1812]] г. временно се сближава с Франция. Води успешни войни с [[Османската империя|Турция]] ([[1806]] – [[1812]] г.), Персия ([[1804]] – [[1813]] г.) и [[Швеция]] ([[1808]] – [[1809]] г.). По време на царуването на Александър I към Русия са присъединени териториите на Източна [[Грузия]] ([[1801]] г.), [[Финландия]] (1809 г.), [[Бесарабия]] (1812 г.), бившето [[Варшавско херцогство]] (1815 г.). След Отечествената война през 1812 г., в периода 1813 – [[1814]] г., оглавява антифренската коалиция на европейските държави. Той е един от ръководителите на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през периода 1814 – 1815 г. и сред организаторите на Свещения съюз.