Павел Бобеков е най-големиятвъзрастният син в панагюрско семейство. Баща му е Станьо Бобеков, а майка му Манто Бобекова (гъркиня по произход). Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През [[1864]] г. е пратен да учи в [[Цариград]], в [[Робърт колеж]]. През 1866 г. почива баща му. През [[1870]] г. се записва в султанското военномедицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи, в т.ч. панагюрци. Един от съвипускниците на Павел Бобеков е панагюрецът – дипломат след Освобожденито, [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]]. Преминавайки цялото военно обучение, не успява да завърши поради смъртта на брат му Георги и през [[1874]] г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.
Доброто образование на Павел Бобеков (знаел е френски, гръцки, руски, турски и английски език) и уважението на съгражданите му за добрия му характер и висока култура са причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Негов колега, учител още от 1870 г. на трето отделение е Цвятко Мирчов Брънчев. По това време за кратко учител в Панагюрище е и братът на [[Христо Ботев]] – Стефан.
