Роден към 247 година пр. н. е., Ханибал е най-големиятвъзрастният син на военачалника [[Хамилкар Барка]], който предвожда картагенските войски в [[Сицилия]] в края на [[Първата пуническа война]] и по-късно, при завладяването на южна [[Пиренейски полуостров|Иберия]]. Израства в Иберия, където заминава още 9–годишен заедно с баща си.<ref name="smith-2-333">{{cite book | last = Smith | first = William (ред.) | title = Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology | location = Boston | publisher = Little, Brown & Co. | year = 1867 | pages = [http://quod.lib.umich.edu/m/moa/acl3129.0002.001/343 333] | url = http://quod.lib.umich.edu/m/moa/acl3129.0002.001/5 | accessdate = 21.11.2016 }}</ref> Освен военно обучение, получава отлично образование на пунически и гръцки език.{{hrf|Smith|1867|[http://quod.lib.umich.edu/m/moa/acl3129.0002.001/351 341]}} Участва в сражението от 229 пр. н. е., в което иберите убиват Хамилкар. При управлението на зетя и наследник на Хамилкар – [[Хасдрубал Красивия|Хасдрубал]], Ханибал се отличава като способен командир.<ref name="smith-2-333"/> Един от основните източници за живота и делата му – римският летописец [[Тит Ливий]] – го описва като неуморим, смел и вдъхновяващ водач с голям тактически талант, но, може би тенденциозно, добавя към качествата му жестокост, безчестие и нечестивост.<ref>Foulkes, Martin. [http://research.ncl.ac.uk/histos/documents/1999.04FoulkesCharacterisationinLivy7076.pdf Livy's Characterisation of Individuals and Races in Book 21], с. 71-72. Във: [http://research.ncl.ac.uk/histos/Histos_BackIssues1999.html Histos. The On-line Journal of Ancient Historiography], Newcastle University / Stanford University, т. 3 (1999). Посетен на 21.11.2016.</ref> Също Ливий, наред с [[Полибий]], [[Апиан]] и други древни автори, записва преданието, че още като момче Ханибал се заклева във вечна вражда с Рим.<ref name="smith-2-333"/>
