Харолд I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м най-възрастният син |
LordBumbury (беседа | приноси) м Най-възрастният син |
||
Ред 29:
Положението не можеше да продължи дълго, и в края на краищата Годуин се прехвърлих на другата страна. Уилям Malmesbury твърди, че Годуин е поразен "''във властта и в цифри"'' на Харолд.<ref name="DeVries2">[http://books.google.gr/books?id=mht5WsJlavEC&pg=PA86&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CFkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false DeVries, The Norwegian Invasion of England, pp. 78–79]</ref> В 1037 година, Ема Нормандия избягал в [[Брюге|Брюж]], Flandres, и Харолд "е навсякъде избран за крал".<ref name="ASC">''The Anglo-Saxon Chronicle'', 1035–40, M. Swanton translation (1996).</ref> тези събития са неясни. За сметка На ''англо-саксонския начин'', версия E, скачане с Харолд да бъде само регент Харолд-единственият крал. Варианти C и D дори не прави разлика между двете фази. Иън Хауърд теоретизирует за това, че смъртта Svein Кнутссон може да засили Харолд позиция. Той измина пътя от втория оцелял син на Камшика към старши живеят, с Хардакнут все още няма и не натискате го претенции за трона.<ref name="Howard">[http://books.google.gr/books?id=r8PeoPGdK_AC&pg=PA43&dq=%22Harefoot%22+illness&hl=el&sa=X&ei=XQGuT_3fBM2P4gS87cS_Cw&ved=0CEQQ6AEwAg#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20illness&f=false Howard, Harold II: A Throne-Worthy King, pp. 40–44]</ref>
Харолд себе си няколко туманна; историк Франк Стентън вероятно смята, че майка му Ælfgifu е "истински владетел на Англия" за част или за цялото си управление.<ref>Stenton, page 421.</ref> Кели Девриз посочва, че по време на [[Развито Средновековие|високо Средновековието]], царска династия в [[Северна Европа]] се дължи на военна мощ. Най-
С [[Кралство Англия]] почти принадлежи на Гарольду, Хардакнут не можех дори да се обърне, без да се осигури достатъчна военна сила. Решението му да остане в Дания, може би, се посочва в него няма достатъчно подкрепа, въпреки че той със сигурност да чакат удобен случай, за да категорично да заявят своите притязаниях и сваляне на съставните си брат.<ref name="DeVries2">[http://books.google.gr/books?id=mht5WsJlavEC&pg=PA86&dq=Harthacnut+%22poisoned%22&hl=el&sa=X&ei=CI6rT4_wG6eF4gTVrvW1CQ&ved=0CFkQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false DeVries, The Norwegian Invasion of England, pp. 78–79]</ref> Харолд правила като единствен цар от 1037 до 1040.<ref name="Douglas">[http://books.google.gr/books?ei=TtirT7LsMOml4gTEnZzOCQ&hl=el&id=zSJnMdalm1cC&dq=Harthacnut+%22poisoning%22&q=Harefoot#v=onepage&q&f=false Douglas, William The Conqueror: The Norman Impact Upon England, pp. 163–164]</ref> има няколко запазени документи за събития на царуването му. В ''англо-саксонските хроника'' обхваща предимно църковни въпроси, като например смъртта и назначения на епископите и архиепископов. Има, обаче, записи за една караница между англосаксами и Уелс 1039. Тези жертви са били Eadwine (Едвин), брат Леофрик, граф Мерсии, Thurkil, и Ælfgeat. Но няма други подробности по отношение на това събитие. Също 1039 г., има спомени за великия Гейл, отново без подробности.<ref name="O'Brien5">[http://books.google.gr/books?id=V56rCRrxDv8C&pg=PA186&dq=%22Harefoot%22+Sandwich&hl=el&sa=X&ei=glquT8izF-jj4QTE2f2OCQ&ved=0CFAQ6AEwBA#v=onepage&q=%22Harefoot%22%20Sandwich&f=false O'Brien, Queen Emma and the Vikings, p. 186]</ref><ref name="Swanton">[http://books.google.gr/books?id=f8B4NAl2r48C&pg=PA160&dq=1039+great+gale&hl=en&sa=X&ei=kF6uT-XJObD54QS216inCQ&ved=0CC8Q6AEwAA#v=onepage&q=1039%20great%20gale&f=false Swanton, The Anglo-Saxon Chronicle, p. 160]</ref>
| |||