Втора българска държава: Разлика между версии

|абдикиране = 1396/1422

|религия = ~ [[източноправославие]] <small>(до 1204)</small><br>~ [[католицизъм]] <small>(до 1235)</small><br>~ [[източноправославие]] <small>(до 1396/1422)</small>

|год_мандат_управляващ_длъжност1a = 1190 – 1196

|год_мандат_управляващ_длъжност1b = 1197 – - 1207

|год_мандат_управляващ_длъжност1c = 1218 – - 1241

|год_мандат_управляващ_длъжност1d = 1331 – - 1371

|събитие-дати3 = 1396/1422 г.

|s2 = Княжество България

|flag_s2 = Flag of Bulgaria.svg

'''Втората българска държава''' е създадена през [[1185]] г. след [[Въстание на Асен и Петър|въстанието на Асен и Петър]] срещу [[Византия|ромейскатавизантийската власт]]. Коронясването на [[Петър IV]] за български цар и сключеното впоследствиев последствие примирие с ромейскиявизантийския император [[Исак II Ангел]] установява възобновяването на българската държава.

Втората българска държава е [[феодална държава]], [[империя]], <ref>Wolfgang Steinitz: Ost und West in der Geschichte des Denkens und der Kulturellen Beziehungen, Akademie-Verlag, 1966</ref><ref>Edgar Hösch, Karl Nehring, Holm Sundhaussen, Konrad Clewing: Lexikon zur Geschichte Südosteuropas, Südost-Institut München</ref><ref>Heidelberger Jahrbücher der Literatur‎: http://books.google.de/books?id=93pBAAAAYAAJ&pg=PA574&dq=bulgarisches+Kaiserreich&lr=&cd=13#v=onepage&q&f=false</ref><ref>Grenze und Grenzüberschreitung im Mittelalter: [http://books.google.de/books?id=OF30IUyV0a4C&pg=PA259&dq=bulgarisches+Kaiserreich&cd=5#v=onepage&q=bulgarisches%20Kaiserreich&f=false]</ref><ref>Robert de Wolff: The 'Second Bulgarian Empire.' Its Origin and History to 1204, [http://www.kroraina.com/bulgar/wolff.html]</ref><ref>[http://www.google.de/search?hl=de&tbo=1&tbs=bks%3A1&q=Second+bulgarian+Empire&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai= Google-Booksearch: Second bulgarian Empire]</ref><ref>[http://www.google.de/search?hl=de&client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Ade%3Aofficial&tbs=bks%3A1&q=bulgarisches+Kaiserreich&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai= Google-Booksearch:bulgarisches Kaiserreich]</ref> продължителка на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] ([[681]] – -[[1018]]). Тя просъществува до [[1396]] г., (според някои до [[1422]])<ref>http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm</ref> когато [[Видинско царство|Видинското царство]] е превзето от [[Османска империя|Османската империя]].

Въпреки несъмнените успехи на управлението на [[Мануил I Комнин]], [[Византия]] започва да упада под влиянието както на външни, така и на вътрешни политически и военни фактори. Мануил I Комнин се опитва да възвърне Южна [[Италия]] в границите на империята и да прочисти [[Мала Азия]] от селджукските турци, но в [[Битка при Мариокефалон|битката при Мариокефалон]] селджукските турци разгромяват войските му, утвърждавайки позициите си в Мала Азия. В самата Византия започва разцепление и се появяват [[феодФеод|феодали]]али, които все повече подкопават устоите на централната власт. В страната се засилват [[корупция]]та и социалното недоволство. Пример за това са случаи, в които някои от по-бедните семейства се принуждават да продават децата си в робство, за да има с какво да преживяват.

Към 1183 г. в северната част на страната нахлуват [[маджари]]те, които плячкосват районите [[Ниш]] и [[София|Средец]] и в грабителски набег дори открадват [[мощи]]те на [[Иван Рилски|Св. Иван Рилски]]. Две години по-късно пък [[нормани]]те нападат [[Драч]] и [[Солун]] и, превземайки ги, извършват масови кланета над населението. Впоследствие норманската армия се насочва към [[Константинопол]], но благодарение на главния военначалник ([[стратег]]) на Византийската армия [[Алексий Врана]] нашествениците биват отблъснати. В същото време в Константинопол е извършен преврат и на трона се възкачва [[Исак II Ангел]] (1185 – 1195), който сключва династичен брак с [[Маргарет Унгарска]] (* 1175, † 1233), дъщерята на маджарския крал [[Бела III]].

Братята [[Иван Асен I|Асен]] (Иван Асен I) и [[Теодор-Петър|Петър]] (Теодор-Петър IV) отрасват сред мизийската [[аристокрация]] и проявяват загриженост и интерес към състоянието в българските земи като внимателно следят битките в [[Тракия]] и настроенията в [[Мизия]]. Двамата братя се явяват при [[Исак II Ангел]] с искания да бъдат зачислени като стратиоти и да им бъде отпуснат имот, с което да се превърнат в местни феодали, подчинени на василевса. Исак II им отказва, а те на свой ред го заплашват, че ще има бунтове заради това негово решение. Всъщност Асен и Теодор-Петър (Петър) просто търсят повод, за да разбунят още повече духовете в българските земи. Обидата срещу Асеневци и увеличаването на данъците по-рано нагнетяват обстановката до състояние на размирици, от които Асеневци се възползват, за да обявят и оглавятуглавят въстание. За това допринася и разрасналият се по това време страх сред православното население на Византия, че [[Димитър Солунски|св. Димитър]] е вдигнал благоволението си от ромеите: тъй като по това време [[Солун]] е нападнат от норманите, се понася слух, че светията се е отказал от покровителството си над града и вместо това е станал закрилник на българите. Като доказателство за това твърдение се приема случаят с икона на светеца, която по неведоми пътища изчезва от [[Солун]] и попада в [[Велико Търново|Търновград]].

В края на месец октомври, когато се чества празникът на св. Димитър, при освещаването на нова църква, кръстена на светеца, Асен и Теодор-Петър обявяват началото на бунта против византийската власт. Теодор бива провъзгласен за [[цар]], тъй като е по-старият от двамата братя, и приема името Петър в чест на св. цар Петър I, а свещеникът Василий е назначен за архиепископ. Скоро въстанието обхваща цяла [[Северна България]] като единственият незасегнат град остава [[Варна]]. Византийската власт не успява да реагира адекватно на събитията, тъй като по това време се водят ожесточени дворцови интриги и спорове между Исак II Ангел и претендента за трона – [[Исак Комнин Кипърски|Исак Комнин]]. Чак след като бунтовниците преминават [[Стара планина]] срещу тях е изпратена войска, която обаче претърпява поражение. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине през Стара планина, без да бъде засечена, и прогонва братята отвъд [[Дунав]]а при [[кумани]]те. Византийската войска опожарява няколко ниви за назидание и се оттегля, докато през това време [[Асеневци]] преговарят с куманите за общи действия против [[Византия]].

През есента на 1186 г. българо-[[кумани|куманската]] армия преминава през Стара планина и се разделя на два отряда – единият се отправя към [[Македония (област)|Македония]], а другият остава да действа в Източна [[Тракия]]. Войната се води с променлив успех, което кара Исак II да събере всички способни войници от южните [[Тема|теми]]. По време на престоя си в [[София|Средец]] Исак II убеждава [[Бела III]] да върне откраднатите мощи на св. [[Иван Рилски]], вероятно в отчаян опит да умилостиви надигналата се вълна от български въстаници. Унгарският крал връща мощите, но без едната ръка, която остава в [[Грац]]. През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат [[Ловеч|Ловешката крепост]]. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и той решава да проведе мирни преговори. В тях императорът признава властта на [[Асеневци]] над [[Мизия]], като в замяна взема в плен брата на [[Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] – [[Калоян|Йоаница (Калоян)]]. Въпреки примирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия, въпросът за легитимността на тази власт остава неразрешен. Веднага след примирието Асеневци се заемат с възстановяване на държавната власт, съграждане на нови крепости и разпределяне на гарнизони. Като столица се утвърждава Търновград поради много добрата си естествена защита и недостъпност. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите.

Малко след преминаването на кръстоносците от [[Трети кръстоносен поход|III-ия Кръстоносен поход]] през българските и византийските земи, Исак II решава окончателно да уреди сметките си с българите и организира поход срещу Търново. Градът обаче е добре укрепен и ромеите не успяват да го превземат. Любопитен факт гласи за фалшив беглец от града, който „предупреждава“ василевса, че многолюдни кумански войски са тръгнали в помощ на българите, при което византийският император заповядва незабавно изтегляне. При преминаването на войската му през [[Битка в Тревненския проход|Тревненския проход]] през 1190 г. тя бива почти напълно унищожена от българите. От този момент Асеневци поемат инициативата и започват военни действия из цяла [[Тракия]]. По време на едно от сраженията е извършен преврат срещу Исак II. Година по-късно обаче е покосен и цар Иван Асен от заговорника [[Иванко]], който бива прогонен от българските територии, а на престола отново се възкачва Петър. Той управлява българската държава само една година, защото през 1197 г. става жертва на болярски заговор. [[Никита Хониат]] отбелязва, че той взима за свой помощник в управлението най-малкия си брат Калоян, който междувременно избягва от Константинопол (1189 – 1190 г.).

По предварително даден знак всички по-големи тракийски крепости въстават срещу властта на Балдуин, а българската войска им се притичва на помощ. Така в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Одрин]] голям брой от рицарите биват избити. В боя е пленен самиятсамия [[император]] [[Балдуин Фландърски]], който бива заточен в крепостта в Търновград. След битката при Одрин българската армия напредва към [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], което всява смут във византийската аристокрация. Тя се отказва от договора си с цар Калоян. Разгневен от това, Калоян навлиза в [[Пловдив]] и избива отстъпниците. През 1207 г. войната се разгаря с пълна сила, а цар Калоян сключва договор с Никея за съвместна атака срещу Константинопол. Българската войска обсажда Одрин, а куманската конница достига до Константинопол. Обсадата продължава дълго време и в крайна сметка куманите се оттеглят. Калоян е принуден да снеме обсадата над престолния град, но преминава с войските си в [[Тракия|Беломорска Тракия]], за да обсади [[Солун]]. В навечерието на решителния щурм Калоян бива убит от болярски заговор, начело на който са племенникът му [[Борил]] и куманският войвода [[Манастър]].

[[FileФайл:Ivan Asen II of Bulgaria Column.jpg|дясно|thumb|260px|Колоната на [[Иван Асен II]] във [[Велико Търново]], отбелязваща съкрушаването на епирския владетел [[Теодор Комнин]], при което България получава излаз на три морета – [[Черно море|Черно]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Адриатическо море|Адриатическо]].]]

[[FileФайл:BULGARIA_under_Iwan_ASSEN_II.jpg|дясно|thumb|260px|Територията на България по време на управлението на Иван Асен II]]

По време на управлението си [[Борил]] (1207 – 1218) губи [[Пловдив]], [[Белград]], [[Браничево]] и [[Ниш]]. През 1213 г. с династичен брак между дъщерята на Борил и император Хенрих е сключен мирен договор с [[Латинска империя|Латинската империя]]. Династичен брак е сключен и между друга дъщеря на Борил и унгарския крал [[Бела IV]], с което отношенията с [[Унгария]] се подобряват. В България за пръв път се появява феодалното отцепничество - Алексий Слав се отделя с владенията си в Родопите и Пиринско, не признавайки властта на Борил, а [[Стрез|севастократор Стрез]] става самостоятелен в Македония със столица [[Просек]].

През 1217 г. в България се завръщат синовете на цар [[Иван Асен I]] -(1218 – Иван Асен II и [[Александър Асен|севастократор Александър]]1241), които биват посрещнати с въодушевление от българското население. Цар Борил се укрепява в Търново, но бива изоставен от съюзниците си и пленен. На българския престол се възкачва [[Иван Асен II|Иван II Асен]].

[[FileФайл:Ioal backovoBulgaria_Ivan_Alexander_(1331-1371)_Ita.jpgpng|thumb|260px|Ктиторскидясно|Второто портретбългарско царство по времето на [[Иван Александър|цар Иван Александър]](1340)]]

[[FileФайл:Medieval Tarnovo.png|thumb|260px|дясно|Карта на средновековно Търново]]

[[FileФайл:Culture of the Second Bulgarian Empire.png|thumb|260px|дясно|Култура на Втората българска държава]]