Разлика между версии на „Козарско“

м
Bot: Automated text replacement (-живяли +живели)
м (Bot: Automated text replacement (-живяли +живели))
Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, то има 225 жители българи, училище и две кръчми.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 45 | isbn = 9549926583}}</ref>
 
По време на Априлското въстание (1876) козарчани се преместват в Брацигово, където участват в отбраната на Брациговския въстанически пункт. След като се връщат в селото, виждат, че турците са го били опожарили напълно. Това е отбелязано от Константин Иречек, който минава през него в началото на 80-те години на XIX в. на път от Кричим за Пещера. На територията на днешното село Козарско, някога в древността са живялиживели тракийските племена Беси, от където всъщност идва и наименованието на района – „Бесапарски ридове“, включващ в себе си селата Козарско, Бяга, Исперихово и част от село Жребичко. Край село Козарско в древността е минавал по стар каменен път и самият Александър Македонски със своята войска на път към древен Филипополис-днешен Пловдив.
 
На 15 октомври юни 1900 година в Козарско е основан клон на Пещерското дружество на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]] с председател учителя Никола Лабов.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.</ref>