Николай Боев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м y |
||
Ред 49:
От първите години на научната си кариера, Н. Боев е ревностен защитник на природата. Той става член на Съюза за защита на родната природа и изготвя неговата емблема – профилното изображение на [[брадат лешояд]], впоследствие превърнало се в символ на българската природозащита. От май 1951 г. Н. Боев е секретар на Съюза за защита на природата с председател д-р Кирил Ризов. По-късно членува и в Комисията по защита на природата при БАН до трансформирането ѝ през 1967 г. По негова инициатива пред Британското посолство у нас в Природонаучния музей се организира изложбата „Защита на природата в Англия“, а в Лондон – на „Защита на природата в България“. Участва в работата на комисията по изработването на текста на Закона за защита на природата. Боев е инициатор за издаването и съавтор на първият в България учебник по защита на природата<ref>Тошков, М., Н. Боев, Н. Виходцевски 1964. Защита на родната природа. Учебник за техникумите и проф.-техн. у-ща по селско стоп., минно дело, земно строителство и др., С. Земиздат, 1 – 138.</ref>. Активната популяризация на природозащитните идеи го превръща в един от най-изтъкнатите наши популяризатори на природонаучни и природозащитни знания.
Дванадесетгодишната му дейност като асистент и научен сътрудник в Софийската зоологическа градина при БАН (дн. [[Софийски зоопарк]]) се изразява в подобряване на съществуващите помещения за животните и разширяване на експозиционната площ с нови постройки, определяне на редовни сезонни дажби за животните, както и на специални дажби за млади животни, бременни женски и др., набавяне на нови експонати от местната фауна, комплектуване на сбирките от живи ескпонати чрез набавяне на нови екземпляри чрез обмен с чуждестранни зоопаркове и зоофирми, ежедневен контрол на състоянието на експонатите от поверения му сектор в зоопарка – птиците, изработване на научно верни текстове с информация за животните, съставяне на пътеводител за зоопарка,
Като млад специалист в БАН той завежда Българската орнитоцлогична централа, отговаря за стопанисването на Мандренското езеро, дн. язовир [[Мандра]], активно сътрудничи на тогавашната [[Димитровска пионерска организация "Септемврийче"]], изготвя текстове за всички клетки на животните, води кореспондеция с ловните дружинки и с чуждестранните зоопаркове по различни въпроси на отглеждането на животните и др. През тези години използва възможността да се запознае с дейността и устройството на зоологическите градини в бившите източен и западен Берлин, Дрезден, Лайпциг, Хелзинки, Стокхолм, Лондон, Амстердам, Прага, Братислава, Острава, Варшава, Вроцлав, Букурещ, Москва, Санкт-Петербург, Киев, Одеса, Харков, двата зоопарка в Париж, херпетологичната къща в Неапол и др. Всичко това го прави един от най-добрите специалисти и по зоопарково дело в България. През 1951 – 1953 г. като служител в зоопарка, Боев работи върху 3
Най-плодотворният период за Николай Боев като полеви орнитолог е десетилетието 1955 – 1965 г., когато той съобщава 4 нови вида (тук се нямат предвид 30-те вида птици, съобщени през 1944 г. на П. Патев) за българската орнититофауна – [[среден корморан]] (''Phalacrocorax aristotelis''), [[трипръста чайка]] (''Rissa tridactyla''), [[дългоклюна чайка]] (''Larus gennei'') и [[тънкоклюн листоног]] (''Phalaropus lobatus''), проучва с колеги състава и разпространението на птиците в Тракия, публикува много нови данни за редица слабо известни в страната видове и отпечатва най-пълната за времето си фауна на птиците в България, съдържаща много данни от лични наблюдения и илюстрирана от него с черно-бели щрихови рисунки <ref>Боев, Н. 1962. Птици. – В: Пешев, Ц., Н. Боев 1962. Фауна на България. Кратък определител, С. Нар. просв., 106 – 455.</ref>. Н. Боев воюва за прекратяване на „пушечния“ етап от развитието на българската [[орнитология]]. За установяване на наблюденията той предпочита използването на зрителна тръба и бинокъл, вместо отстрелване на „доказателствения“ екземпляр, така както е от десетилетия в по-надпредналите страни в Европа.
Ред 59:
През 1963 г. по инициатива на проф. Георги Паспалев, Боев е поканен да чете леции по [[зоогеография]] и специален курс по орнитология в Билогическия факултет в Софийския университет, което прави в продължение на 5 години.
По покана на Централния
Пак по това време (1963 – 1965 г.) като уредник в музея той изготвя план за „постепенна модерна реорганизация“, въвежда нов тип на експониране в биогрупи и „малки макетни диорами“, провежда инвентаризация и значително допринася за обогатяването на музейните колекции с нови препарати. Продължава работата си по съставянето на „Български зоологичен речник“, който смятал да послужи за изготвянето на българската зоологична номенклатура, каквато и до днес все още няма изградена. Към 1968 г. той вече е събрал над 2000 български народни названия на птиците (средно по 6 имена за всеки вид) и още много други за останалите животни. По подобие на труда си за изчезването на [[бобър]]а (''Castor fiber'')у нас <ref> Боев, Н. 1958. Очерк върху изчезването на бобъра у нас и съседните страни. Изв. на ЗИМ-БАН, 7: 433 – 456.</ref>. Към 1968 г. Боев е почти готов с публикуването на работите си за [[Тур (говедо)|тура]] (''Bos primigenius'') и [[елен лопатар]] (''Cervus dama''). Те обаче остават непубликувани.
|