Николай Боев: Разлика между версии

Дванадесетгодишната му дейност като асистент и научен сътрудник в Софийската зоологическа градина при БАН (дн. [[Софийски зоопарк]]) се изразява в подобряване на съществуващите помещения за животните и разширяване на експозиционната площ с нови постройки, определяне на редовни сезонни дажби за животните, както и на специални дажби за млади животни, бременни женски и др., набавяне на нови експонати от местната фауна, комплектуване на сбирките от живи ескпонати чрез набавяне на нови екземпляри чрез обмен с чуждестранни зоопаркове и зоофирми, ежедневен контрол на състоянието на експонатите от поверения му сектор в зоопарка – птиците, изработване на научно верни текстове с информация за животните, съставяне на пътеводител за зоопарка, научно-изследователсканаучноизследователска дейност, проучване на специалната литература за изграждането на зоопарковете или отделни сектори и клетки за конкретни видове. Цялата тази дейност, проведена с вещината на компетентен специалист, е от изключително значение за твърде обеднялата на видове и екземпляри след войната зоологическа градина. Н. Боев е консултант и на проектите и съпроектант на зоопарковете в [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Благоевград]], [[Габрово]], [[Варна]] и др., както и на новия Софийски зоопарк, от който досега е реализиран само първият епат. Най-интересните епизоди от „зоопарковия“ период в научното поприще на Н. Боев намират отражение в книгата му „И птиците обичат“ <ref>Боев, Н. 1967. И птиците обичат. С., Нар. младеж, 1 – 170.</ref>

Като млад специалист в БАН той завежда Българската орнитоцлогична централа, отговаря за стопанисването на Мандренското езеро, дн. язовир [[Мандра]], активно сътрудничи на тогавашната [[Димитровска пионерска организация "Септемврийче"]], изготвя текстове за всички клетки на животните, води кореспондеция с ловните дружинки и с чуждестранните зоопаркове по различни въпроси на отглеждането на животните и др. През тези години използва възможността да се запознае с дейността и устройството на зоологическите градини в бившите източен и западен Берлин, Дрезден, Лайпциг, Хелзинки, Стокхолм, Лондон, Амстердам, Прага, Братислава, Острава, Варшава, Вроцлав, Букурещ, Москва, Санкт-Петербург, Киев, Одеса, Харков, двата зоопарка в Париж, херпетологичната къща в Неапол и др. Всичко това го прави един от най-добрите специалисти и по зоопарково дело в България. През 1951 – 1953 г. като служител в зоопарка, Боев работи върху 3 научно-изследователскинаучноизследователски теми: „Очерк върху птиците в Софийско“, „Състояние на блатния водоплаващ дивеч и мерки за неговото увеличение“ и „Птиците на Добруджа“.

По покана на Централния научно-изследователскинаучноизследователски институт по горско стопанство Н. Боев изследва орнитофауната в района на [[язовир Искър]] и в [[полезащитни горски пояси в Южна Добруджа]]. Член е на Висшия ловен съвет при Министерството на горите и с участието си допринася много за утвърждаването на правилно отношение към стопанисването и опазването на дивечовите ресурси на страната. Заслуга на Н. Боев е прекратяването на анахроничната срамна практика организираните ловци в Български ловно-рибарски съюз (дн. [[Съюз на ловците и риболовците в България]]) да се отчитат за дейността си по унищожаването на вреден дивеч с представянето на отрязани крака от орли, ястреби, соколи, премахването на гюметата като начин за ловуване на блатен дивеч и др. Най-активно Боев участва в изготвянето на новия Закон за защита на природата и Правилника за приложението му.