Андроник I Комнин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
| име=Андроник I Комнин
| описание=византийски император
| изображение за личността=[[Image:ByzantineBillonTrachyAspron Trachy of Andronicus I, 1183-1185 AD.jpg|260px340px]]
| описание на изображението=МонетноМонета с изображение на Андроник I
| управление= [[1183]] - [[1185]]
| коронация=
Ред 29:
Андроник I произхожда от знатен императорски род – баща му е [[кесар]] и [[севастократор]] [[Исак Комнин (син на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]], трети син на византийския император [[Алексий I Комнин]]. Исак прави два неуспешни опита да узурпира трона - в 1130 г. срещу брат си [[Йоан II Комнин]] и в 1147 г. срещу сина на брат си [[Мануил I Комнин]], преди да приключи живота си в манастир.
 
Самият Андроник, който е внук, племенник, братовчед и чичо на императори, също е обзет от амбицията за власт. Той притежава забележителни способности съчетани с крайно енергичен и безскрупулен характер. Андроник участва в заговор против братовчед си император [[Мануил I Комнин]] ([[1143]] - [[1180]]), но е разкрит и арестуван ([[1153]] г.). След години успява да избяга от затвора ([[1165]] г.) и посещава множество европейски, кръстоносни и мюсюлмански дворове, придобивайки романтичната слава на авантюрист, прелъстител на принцеси, участник в дворцови интриги.
 
== Възкачване ==
След смъртта на император [[Мануил I Комнин]] през 1180 г. престола е наследен от непълнолетния му син [[Алексий II Комнин]]. От негово име управлява майка му [[Мария Антиохийска]], начело на [[регент]]ски съвет. Виждайки възможност за преврат, Андроник се връща във Византия начело на армия от турски наемници. В резултат от борбата за влияние между дворцовите партии в столицата избухват поредица от бунтове, които улесняват издигането на Андроник до трона. С умела демагогия той използва народното недоволство против прекомерното влияние на латините във управлението и устройва невиждан погром в квартала на латините в Константинопол ([[1181]] г.), в които загиват ок. 80 хил. души. Тази жестокост окончателно настройва католическите владетели против Византия.
 
През [[1182]] г. Андроник сваля от [[регент]]ския пост майката на [[Алексий II Комнин]] - [[Мария Антиохийска]], принуждава сина и да подпише нейната смъртна присъда и я убива скоро след това. Отровени са [[Мария Комнина Порфирогенита]] и съпругът и кесаря [[Райнер Монфератски]] – хората които са му помогнали да се възкачи на византийския трон.
 
Заграбвайки регентския пост, Андроник остава без противници и се обявява за съимператор на Алексий II, а един ден след това бил коронясан за старши съимператор. Така цялата власт се съсредоточила в ръцете на Андроник I.
Ред 40:
 
== Император на Византия ==
През 1183 годинаг. Алексий II е удушен от поддръжници на неговият съимператор Андроник Комнин. Тялото му е подритнато от Андроник и след това хвърлено в морето. След това 65 годишният Андроник изнасилва 12 годишната Агнес и се омъжва за нея. Скоро новият император ужасява благородниците със своята развратност и арогантност, както и с терора който упражнява спрямо тях.
 
През краткото си управление като император Андроник I Комнин води политика на ограничаване на властта на своеволните западни олигарси, които имали цели армии и не се подчинявали на централната власт в Константинопол. Стреми се да укрепи бюрокрацията, бори се срещу корупцията. Неговите мерки обаче са твърде сурови и това му спечелва много врагове сред знатните.
Ред 46:
Усещайки, че губи контрол над безмитната търговия Андроник разтрогнал договора начрен [[Златна була|Златната була]], който изсмуквал последните запаси на [[Византийска империя|империята]]. За кратко той конфискувал всички чужди предприятия, но това настроило силните [[Венецианска република|Венеция]] и [[република Генуа|Генуа]] срещу Византия.
 
През 1185 годинаг. Андроник I Комнин се отправя на поход към нахлулите в [[Епир]] [[нормани]] от [[Сицилианско кралство|Сицилия]]. След като войната се развива неблагоприятно за императора, се налага той да се завърне безславно в [[Константинопол]]. През това време там избухва бунт начело с избягалият от затвора [[Исак II Ангел]], който освобождава арестуваните по политически причини и бързо събира привърженици. Разбирайки че губи властта в столицата, Андроник се опитва да избяга с кораб от там, но корабът се натъква на буря и се връща в пристанището. Бившият василевс е заловен и въпреки че произнася пламенно слово в своя защита, той е осъден, линчуван, подложен на изтезания, осакатен и жестоко убит от освирепялата тълпа.
 
== Бракове и потомство ==