Малкълм Гладуел: Разлика между версии

''[[Форчън (списание)|Fortune]]'' описва „Повратната точка“ като впечатляваща книга, която кара читателя да погледне на света по различен начин. The Daily Telegraph определя книгата като „чудесно нетрадиционно проучване на този трудно разбираем феномен – социалната епидемия“. В ревюто си за „Проблясък“ ''The Baltimore Sun'' нарича Гладуел „най-оригиналния американски журналист от Том Улф насам<ref>[http://articles.baltimoresun.com/2005-01-16/entertainment/0501150024_1_malcolm-gladwell-subject-medical-matters The Bright Stuff], The Baltimore Sun, 16 януари 2005 г. {{икона|en}}</ref>. Фарад Манджу от ''Salon'' оценява книгата като „истинско удоволствие. „Проблясък“ е една от най-добрите творби на Гладуел – очертава доста изненадващи прозрения за света, в който живеем, и за самите нас.“<ref>[http://www.powells.com/review/2005_01_14.html „Проблясък: лекотата на мисълта“], www.powells.com, 14 януари 2005 г. {{икона|en}}</ref> ''[[The Economist]]'' определя „Изключителните“ като „завладяващо четиво с важно послание“.<ref>[http://www.economist.com/node/12758320 Пътят към успеха: Как постигнах това?], www.economist.com, 11 декември 2008 г. {{икона|en}}</ref> Дейвид Лионард пише в ''[[Ню Йорк Таймс|The New York Times]]'': „При наличието на широк избор от [[литература]], Малкълм Гладуел е в най-голяма степен близо до това, което днес възприемаме като уникален талант“ и допълва, че „Изключителните“ „кара читателят да се размишлява над засегнатите находчиви теории с дни“.<ref>[http://www.nytimes.com/2008/11/30/books/review/Leonhardt-t.html?_r=0 Шанс и обстоятелства], ''The New York Times'', 28ноември 2008 г. {{икона|en}}</ref> Иън Семпъл пише в ''[[Гардиан|The Guardian]]'' „Книгите на Гладуел са обединение на внушителното изкуство на Гладуел. Проучванията на Гладуел се отличават с дълбочина и ясни аргументи, но това, което е впечатляващо е широкия кръг от обекти, към който са приложени тези проучвания“.<ref>[http://www.theguardian.com/books/2009/oct/17/what-the-dog-saw-gladwell-review „Какво видя кучето“ от Малкълм Гладуел - най-голямата сила на Гладуел е в това да накара своите читатели да се замислят], ''The Guardian'', 17 октомври 2009 г.{{икона|en}}</ref>

 

 

През 2005 г. Гладуел поисква 45 000 долара, за да изнесе реч. През 2008 г. той изнася около 30 речи годишно, повечето от които за десетки хиляди долари според сп. ''New York.''През 2011 г. Гладуел дава консултации на представители на малкия бизнес като част от обиколката си в три града на тема Bank of America. Програмата е озаглавена: „Bank of America: лекции за малкия бизнес с Малкълм Гладуел”. Пол Старобин, хроникьор в ''Columbia Journalism'', смята, че целта на лекциите е да се предизвика контраст между едно опетнено име (на банката) и едно печелившо такова (името на журналист, често представян за образец).<ref>[http://www.cjr.org/feature/money_talks_marchapril2012.php?page=all Парите говорят: Ако сте поддръжник на Уол Стрийт, трябва ли Уол Стрийт да ви спонсорира?], Columbia Journalism Review, 19 март 2012 г. {{икона|en}}</ref>). Статия на Мелиса Бел от ''Washington Post'' поставя въпроса „Малкълм Гладуел: новият говорител на Bank of America?”<ref>[http://www.washingtonpost.com/blogs/blogpost/post/malcolm-gladwell-bank-of-americas-new-spokesman/2011/11/16/gIQAAE0ASN_blog.html Малкълм Гладуел: новият говорител на Bank of America?], ''The Washington Post'', 16 ноември 2011 г. {{икона|en}}</ref> Самият Гладуел казва, че не е бил наясно с изразеното недоволство по повод на публичните си изяви, докато не получава имейл от ''Atlantic Wire''. Гладуел обяснява: „Изнесох лекция на тема иновации пред група от предприемачи в [[Лос Анджелис]], която беше финансирана от Bank of America. Лекцията ми беше одобрена и аз бях помолен да изнеса същата лекция на още две малки събития – в [[Далас]] и вчера в Колумбия. Това е всичко. Не съм направил нищо по-различнo от всеки друг лектор.“ <ref>[http://www.thewire.com/business/2011/11/malcolm-gladwell-bank-america-deal-bragging/45081/ Малкълм Гладуел няма представа, че Bank of America недоволства от него], ''The Wire'', 16 ноември 2011 г. {{икона|en}}</ref> Разследващият журналист Яша Ливайн обвинява Гладуел в това, че той е скрит защитник на Енрон и някои други организации, които спонсорират речите му, в т.ч. компании от фармацевтичния и тютюневия бранш.