Арабски халифат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces |
м Bot: Automated text replacement (-от тогава +оттогава) |
||
Ред 83:
По тяхно време халифът става от повелител на обширна империя просто княз на малка багдадска област, враждуваща и помиряваща се със своите понякога по-силни или по-слаби съседи, които би трябвало да са негови васали. На изток, тоест в Персия, след [[Тахириди]]те (821 – 873 г.) възникват самостоятелните династии на [[Сафариди]]те (867 – 903 г.), [[Саманиди]]те (875 – 999 г.), [[Газневиди]]те (962 – 1186 г.) и Персия се изплъзва от ръцете на халифите.
На Запад [[Египет]] заедно със [[Сирия]] се отделя под властта на [[Тулуниди]]те (868 – 905 г.). Наистина, след падането на тулунидите [[Сирия]] и [[Египет]] в течение на 30 години отново попадат под управлението на абасидските наместници, но през 935 г. [[Ихшид]] основава своя династия (935 – 969 г.), и
[[Шиити|Шиитската]] секта на [[Измаилизъм|измаилитите]], реформирана (около 864 г.) от Абдула ибн-Меймун за тайна борба с исляма също се оказала сериозна политическа сила, особено когато нейният клон на [[кармати]]те през 890 г. построява в Ирак силната крепост Дар-ол-хиджра, станала база за новообразуваната грабителска държава. Според арабския историк Норвейр,
От тези три халифата, абасидския халиф – дребен багдадски княз с титла, бил играчка в ръцете на тюркските си военачалници и месопотамски емири: при Ал-Ради (934 – 941 г.) била създадена специалната длъжност майордом ("емир-ал-умар â "). През 945 г. [[Буиди]]те превзели Багдад и го владели за над 100 години с титлата султани, като по това време ролята на номинални халифи там играели: Мустакфи (944 – 946 г.), Ал-Мути (946 – 974 г.), Ал-Таи (974 – 991 г.), Ал-Кадир (991 – 1031 г.) и Ал-Каим (1031 – 1075 г.). Макар заради политически сметки и за противовес на Фатимидите шиитските султани-Буиди се наричали васали ("емири ал-умар â ") на багдадския халифат, те всъщност третирали халифите като пленници, без уважение и с презрение, покровителствали философите и волномислещите сектанти и в самия Багдад процъфтявал [[шиити|шиизма]]. Абасидския халиф се превърнал в обикновен, при това друговерец първосвещеник, който нямал светска власт, а често дори и средства за препитание.
| |||