Енергия (ракета): Разлика между версии

Планирани са три основни конфигурации на ракетата, в зависимост от броя на ускорителите монтирани по периферията на основния резервоар. '''„Енергия М“''' е базовата конфигурация, имаща два ускорителя „[[Зенит (ракета)|Зенит]]“, които имат само един двигател РД-0120 вместо два. „Енергия М“ е лансирана като наследник на Протон, но през [[1993]] г. се взима решение за производството на [[Ангара (ракета)|Ангара]]. '''„Енергия-2“''' е планирана като изцяло повторно-използваема ракета, като на основния резервоар са монтирани криле, позволяващи му да се приземи подобно на совалката. Последната конфигурация е „Вулкан“ или „Херкулес“. При тази конфигурация са монтирани осем ускорителя „Зенит“, а товарът е „Енергия-М“, която от своя страна има два отделни ускорителя. Тази най-мощна конфигурация е разчетена за 175 тона товар до ниска околоземна орбита. При стандартната конфигурация, която всъщност бива изстреляна през 1987 и 1988 г., са монтирани четири ускорителя Зенит, като до орбита могат да бъдат издигнати 100 тона товар.

 

 

За съжаление са осъществени само два пуска на системата. След разпадането на Съветския съюз високите разходи по производството не могат да бъдат поети и програмите '''„Енергия“''' и „Буран“ са спрени. Технологии от '''Енергия''' обаче се използват и до днес, като например ускорителите на ракетата Зенит. Модифицирана версия на двигателя РД-170 - РД-180 се използва в [[САЩ|американските]] ракети [[Атлас 5]] на [[Локхийд Мартин]] и [[Делта 4]] на [[Боинг]].