Николо Пичинино: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Робот козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Niccolò Piccinino.png|thumbмини|Николо Пичинино, портрет от [[Пизанело|Антонио Пизанело]]]]
'''Николо Пичинино''' ({{lang-it|Niccolò (Nicola) Piccinino}}; * ок. [[1380]] в [[Перуджа]]; † [[15 октомври]] [[1444]] в [[Милано]]) е [[Италия|италиански]] [[кондотиер]].
 
Той е син на месар и започва военната си кариера на тринадесет години на служба при [[Брачио да Монтоне]], който по това време води самостоятелно война против Перуджа. Служи кратко на Република [[Флоренция]] и през 1425 г. отива на служба при [[Филипо Мария Висконти]], херцогът на [[Милано]], и заедно с [[Николо Фортебрачо]] се бие против съюза на [[папа]] [[Евгений IV]], [[Венецианска република|Венеция]] и [[Флоренция]].
 
Той побеждава папската войска през 1434 г. при [[Кастел Болонезе]]. Води походи против [[Сфорца]] и чрез предателство превзема градове в [[Романя]]. През 1439 г. се бие в [[Ломбардия]] в служба на Венеция против Сфорца.
 
[[FileФайл:Peter Paul Ruben's copy of the lost Battle of Anghiari.jpg|thumbмини|leftляво|Николо Пичинино (на кон, вторият от ляво) в битката при Ангиари, копие на [[Петер Паул Рубенс]] от [[Леонардо да Винчи]]]]
 
През 1440 г. е победен в битката при [[Ангиари]]. В Ломбардия той побеждава Сфорца в [[Мартиненго]] и иска за освобождението му от [[Висконти]] владението на [[Пиаченца]]. Той е извикан в Милано. В негово отсъствие войската му е победена и малко след това той умира на 15 октомври 1444 г. в Милано.
 
Пичинино е малък на ръст, сакат и с лошо здраве, въпреки това много смел и находчив. <ref>Poggio Bracciolini: Vita di Niccolò Piccinino (Venedig, 1572), S. 5.
</ref>
 
Пичинино има два сина, Якопо (Джакомо, † 1465) и Франческо († 1449), които са отлични ''кондотиери''. Франческо е привърженик на [[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]], Джакомо се бие в долноиталианските походи.
 
== Литература ==