Йоан Златоуст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-От тогава +Оттогава)
Ред 19:
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през [[438]] г. Чества се на [[13 ноември]], на [[27 януари]] – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на [[30 януари]] – Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).
 
Роден е в [[Антиохия]] Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста [[Либаний]] и философа [[Андрагафий връзка|Андрагафий]] в родния си град, а по-късно в Атина [[красноречие]] и [[философия]]. Покръстен е в 369 г. и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. От тогаваОттогава славата му расте и е наречен „Златоуст“ заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди „[[Срещу евреите]]“, която поставя началото на [[Антиюдаизъм|антиюдаистичната]] традиция в християнската църква.<ref name=Katz>{{Citation|last=Katz |first=Steven |year=1999 |chapter=Ideology, State Power, and Mass Murder/Genocide |title=Lessons and Legacies: The Meaning of the Holocaust in a Changing World |publisher=Northwestern University Press |url=http://books.google.com/books?id=WEUZNRmi0i4C&pg=PA52&dq=hitler+chrysostom+christian+jewish+policy&sig=zzCuQuNS8V1B90ugUh3115uL8Xs }}</ref> През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за [[Вселенски патриарх|архиепископ на Константинопол]].
 
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в [[403]] г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх [[Теофил Александрийски|Теофил]], е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата [[Евдоксия]] го заточава на [[Кавказ]], в арменския г. [[Кукуз]], след това ([[406]] г.) в далечния [[Питиунт]] (дн. [[Пицунда]]) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на [[14 септември]] [[407]] г. в г. [[Комана Понтика]] по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни.