Миланово (Софийска област): Разлика между версии

Село Миланово се е казвало преди 1950 г. „Осиково“. Името Осиково идва от дървото осика – трепетлика. Периода на преселване и създаване на с.Миланово (Осиково) не е изяснен напълно. Първоначално селото се е формирало в скрито [[долина|долинно място]], където хората са намерили по-голяма сигурност от турците както и климата е по-благоприятен за живеене. Почти веднага е построена църквата „Успение Богородично“. Във Врачанския балкан е хайдутствал Вълчан войвода. В книгата на историка Андрей Цветков „Тайните и революционните комитети из робството ни под турците някои врачански села от 1838 година“, смел бунтовник от Осиково е бил Горан Данколов-Йондето. Други мъстители са били Исмо Ружин, Дели Петър и Стамболията. По време на кърджалийските нападения през 1800 г., подгонен е преминал Врачанския балкан Софрони Врачански. Спрял при овчарите при Войводин валог, кудето бил нахранен, преоблечен и придружен до преминаването му на р.Искър за манастира „Седемте Престола“. От тогаваОттогава и по този случай местността се нарича „Войводин валог“. През 1876 г. минавайки, четниците от разбитата Ботева чета били посрещнати от осиковски овчари и козари, нахранили ги и проводили към р.Искър. По време на отоманско владичество не е имало случай на заселване на турци. Присъствието им е било основно при събиране на данъци. След освобождението на България, Миланово (Осиково) се изгражда близо до основния път за гр. Враца и гр. Вършец в местността „Гувна“, а първоначалното селище се превръща в махала „Старото Село“. Възникват общо 7 (седем) махали и през 20-те години на ХХ век селото достига 3000 човека. В същия период е имало и 2 (две) функциониращи училища.