Вълко Червенков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без Блиц / ненадежден източнк
м връщам източници на местата им
Ред 80:
Включил се в младежка възраст в дейността на БКП и нейните терористични групи, през 1925 година е осъден задочно на смърт и заминава за [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където прави кариера в [[Коминтерн]]а и се жени за сестрата на неговия ръководител [[Георги Димитров]]. Връща се в България след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година и е сред водещите фигури в БКП.
 
След смъртта на Димитров Червенков е [[Генерален секретар на ЦК на БКП|Първи/генерален секретар на ЦК на БКП]] (1949 – 1954) и [[министър-председател]] (1950 – 1956), изигравайки важна роля в налагането на [[Сталин]]овия стил на ръководство на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] режим в страната.{{hrf|Огнянов|2008|66}} През тези години икономиката се възстановява след [[Втора световна война|Втората световна война]] и е започната политиката на ускорена [[индустриализация]], довела до значителен икономически растеж, както и до сериозно влошаване на жизнения стандарт{{hrf|Огнянов|2008|71 – 72}} и допълнителни мерки за повишаването му <ref name="Liternet">[http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/vylko-chervenkov.htm Памет за Вълко Червенков] – Борислав Гърдев, www.liternet.bg</ref>. До голяма степен е проведена [[Колективизация в България|колективизация]]та на селското стопанство, съпътствана от насилие, реквизиции на продукция, обезлюдяване на селата и безработица и временна купонна система в градовете, премахната впоследствие.{{hrf|Огнянов|2008|72}} Масово преследва [[дисидент]]и, запазва положението на страната като [[сателит]]на държава под [[Съветски съюз|съветски]] контрол и с еднопартийната форма на управление. При неговото управление в България е въведена безплатна [[Медицина|медицинска]] помощ.{{hrf|Огнянов|2008|72}}
 
== Биография ==
Ред 93:
През есента на 1925 година Вълко Червенков заминава за Съветския съюз, където става член на [[КПСС|Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)]]. Жени се за сестрата на българския комунистически деец [[Георги Димитров]], което изиграва важна роля за кариерата му. В [[Москва]] завършва Висша погранична школа и [[Международна ленинска школа]], където защитава кандидатска дисертация и преподава [[марксизъм-ленинизъм]], достигайки през 1937 – 1938 година до поста директор.{{hrf|Огнянов|2008|66 – 67}}
 
По време на престоя си в Москва Червенков преподава в [[Комунистически университет на националните малцинства от Запада|Комунистическия университет на националните малцинства от Запада]], секретар е на емигрантската комисия при Задграничното бюро на БКП, работи в апарата на Коминтерна. През 1941 – 1944 година е редактор и отговорен редактор на радиостанция „[[Христо Ботев (радиостанция)|Христо Ботев]]“.{{hrf|Огнянов|2008|66 – 67}}<br>

Завербуван е от [[НКВД]] като агент на съветските тайни служби с кодовото име ''Спартак''.<ref name="Liternet"></ref>
 
=== Управленски постове ===
Line 101 ⟶ 103:
Той е [[народен представител]] в [[26 Обикновено Народно събрание|ХXVI обикновено Народно събрание]], [[6 Велико Народно събрание|VI Велико народно събрание]] и в [[1 Народно събрание|I]], [[2 Народно събрание|II]] и [[3 Народно събрание|III Народно събрание]].
 
С пристигането на Георги Димитров на 6 ноември 1945 г. в България започва политика на „[[култ към личността]]“. Вълко Червенков като негов зет и ученик следва линията на партийния и държавен вожд <ref name="Liternet"></ref>. През есента на 1947 година на Червенков е възложено да представи в доклад през ЦК новата съветска политика за ускорено налагане на тоталитарните режими в [[Източна Европа]] след създаването на [[Коминформбюро]].<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 118, 124}}</ref> В него той остро критикува дотогавашните действия на партията, дали възможност за създаване на опозиция и забавили „обществените преобразования в социалистически дух“.<ref name="вачков"/> Докладът е последван от началото на масова [[национализация]].<ref name="вачков"/> Самият Червенков става председател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] – между 11 декември 1947 и 6 август 1949 г. <ref name="вачков"></ref>
 
Поради отделянето на [[Югославия]] на [[Тито]] от Коминформбюро през 1948 г. Сталин принуждава Червенков да окаже допълнителен натиск върху БКП, за да се съобразят със съветската линия <ref name="The Chervenkov Era">[https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref>. Малко преди провеждането на V конгрес на БРП (к) - 18-25 декември 1948 г., по указание на Димитров започват чистки в партията на измислените „врагове с партиен билет“ <ref name="Liternet"></ref>. През 1949 година Вълко Червенков и [[Васил Коларов]] организират инициираната от [[Йосиф Сталин]] кампания срещу секретаря на ЦК и очакван приемник на Димитров начело на партията [[Трайчо Костов]], който е осъден на смърт и екзекутиран.{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Червенков се престарава в елиминациите - до април 1950 г. от БКП са отстранени 92 500 души <ref name="Liternet"></ref>, а за 4 години интензивни партийни чистки са дисквалифицирани почти 100 000 от 460 000 български комунисти <ref name="The Chervenkov Era"></ref>.
 
След смъртта на генералния секретар Георги Димитров през юли 1949 година основните претенденти за поста му са [[Васил Коларов]], Вълко Червенков, [[Антон Югов]] и [[Георги Чанков]].{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Първоначално изглежда, че дългогодишния функционер Коларов има най-добри шансове да оглави партията, но след като Сталин демонстрира предпочитанията си към Червенков, това не става.<ref name="вачков"/> Взето е решение ръководството на партията и държавата да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин. Васил Коларов става министър-председател, за първи секретар на ЦК е избран Вълко Червенков {{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}}, но със следващите си действия Сталин показва, че гледа на Червенков като на бъдещ лидер на БКП и държавата. <ref name="вачков"/>
 
[[File:Pártelit fortepan 26074.jpg|400п|мини|Вълко Червенков (зад масата вдясно) сред унгарския партиен елит, 2 януари 1953 г.]]
 
==== Начело на държавата ====
След смъртта на Васил Коларов на 23 януари 1950 г. Вълко Червенков оглавява [[Правителство на Васил Коларов 2|второто правителство на Коларов]] (1950 – 1954) от 3 февруари, а на 8 ноември заема и възстановения пост на [[Секретариат на ЦК на БКП|генерален секретар на ЦК на БКП]],{{hrf|Огнянов|2008|69 – 70}} пост който Червенков заема до 1954 г. Той е министър-председател и в [[Правителство на Вълко Червенков|следващото правителство]] (1954 – 1956) на България. От март 1952 година до декември 1953 година оглавява просъществувалия през този период [[Държавен комитет на отбраната]], като в тази връзка получава военно звание [[армейски генерал]].{{hrf|Огнянов|2008|120}} Изявява се като лидер и силна личност. Отличава се с голямата си жестокост към инакомислещи, както и комунисти с по-хуманни възгледи, различни от официалните. По негови директиви и предложения са създадени „[[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|лагерите на смъртта]]“ в България (за [[политически затворник|политически затворници]]) по образец на съветския [[ГУЛАГ]].
Line 117 ⟶ 121:
След разстрела на съветския вътрешен министър [[Лаврентий Берия]] през юли, Червенков критикува пред ЦК на БКП „извращения“ в работата на „наказателните органи“ и големия брой издавани [[Смъртно наказание|смъртни присъди]] и определя [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|лагерите]] като произвол. Следвайки съветския пример, през август са амнистирани много затворници и лагеристи, на 5 септември „[[Белене (лагер)|лагерът Белене]]“ е закрит, на 26 хиляди интернирани е разрешено да се върнат по домовете си.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 132 – 133}}</ref>
 
В самото начало на 1954 година Червенков, [[Райко Дамянов]] и Георги Чанков посещават Москва, където съветското ръководство ги подлага на остри критики. В края на януари длъжността генерален секретар на ЦК на БКП е закрита, на 4 март 1954 г. първи секретар става {{факт|най-довереният съратник на Червенков|2017|9|4}} [[Тодор Живков]], който се самопредлага за длъжността временно до конгреса, а съвместяването на постове в Секретариата и правителството е премахнато. Въпреки че формално губи позиции в партийната йерархия, Червенков остава министър-председател, а като член на Политбюро на практика успешно се налага в неговата дейност, запазвайки ключовата си позиция в ръководството на БКП. {{hrf|Огнянов|2008|74 – 75}}
 
При посещението на първия секретар на ЦК на КПСС [[Никита Хрушчов]] в България на 3 – 4 юни 1955 г. Червенков допуска фаталната грешка да го придружава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който бърза да му скрои комплота и да го отстрани от пътя си към властта. Докато е в Москва за [[XX конгрес на КПСС]] (14-25.02.1956 г.), неговата дясна ръка Тодор Живков чрез съветския посланик в София Юрий Приходков подготвя поетапно свалянето му с Мартенския и [[Априлски пленум|Априлския пленум]] на ЦК на БКП през 1956 г. Куриозното е, че Червенков преживява унижението да бъде критикуван в [[Кремъл]] именно от Живков и своите съратници пред главния съдник Хрушчов, като все пак накрая му е дадена думата, но „не вече като на отговорен за работите в ЦК, а като обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към неговата персона“. Така се оказва уязвим за атаките на повратливите свои съратници Тодор Живков и [[Антон Югов]], които на прословутия [[Априлски пленум]] го изместват от водачеството в партията – 6 април 1956 г., и от правителството – 18 април 1956 г. <ref name="Liternet"></ref>