Византийска империя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 134:
[[Image:(1461) Marsaba Klosteret.jpg|thumb|Един от духовните центрове на съпротивата срещу иконоборчеството: манастирът „Св. Сава Освещени“ край [[Йерусалим]] – подслон на [[Йоан Дамаскин]]]]
През [[730]] г. Лъв III поставил началото на нов религиозен спор, разделил Империята за над 100 години на противници и поддръжници на почитането на иконите. Историците спорят дали причина за появата на иконоборството са незаглъхналите ереси от предните векове или влиянието на исляма, забраняващ изобразяването на човешкия лик. Несъмнено религиозната концепция на [[иконоборство|иконоборците]] (през [[XV век]] подобна концепция в Западна Европа приели последователите на [[Мартин Лутер]]) била поддържана от елита – императорите от [[Сирийска династия|Сирийската династия]] и заможните класи от Мала Азия. Не бива да се пропуска военния възход на Източната империя при управлението на императорите-иконоборци, по източните граници и фронта с арабите настъпва паритет, а с петте си похода
След [[843]] г. иконопочитането било окончателно възстановено и започнали най-значимите векове на Византия. Опитът на братята [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] да направят [[Моравия]] православна страна не успял, но в следващите два века всички южни и източни славяноговорещи страни приели [[християнство]]то от Византия (някои от тях – с посредничеството на България). Още през IX – X век започнало формирането на съвременните православни народи и езиците им. Това изпреварване с няколко века на същия процес в [[Западна Европа]] се дължи на ясно осъзнатата културна стратегия на Империята – нейните проповеднически мисии използвали славянски преводи на свещените текстове.
Ред 142:
Културното развитие в крайна сметка било последвано от военни успехи. Войнишките императори [[Никифор II Фока]] и [[Йоан Цимисхи]] от втората половина на X век, постепенно възвърнали под властта на Източната империя (Сирия), част от [[Месопотамия]] и островите в Източното Средиземноморие. Апогей на византийското могъщество е управлението на император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]], който след 40-годишна война с България успял да победи достойния си противник цар [[Самуил]] и да възстанови контрола на Византия над Балканският полуостров.
В началото на XI век Византия била център на средиземноморския свят. Територията и се простирала от Сирия и Армения на Изток до Далматинското крайбрежие на Балканите и долното течение на р. [[Дунав]]. Със силна икономика, развити парични отношения и търговия, разположена между нововъзникващите центрове на цивилизация, тя била пример за подражание и недостижима цел. След смъртта на Василий се проявили отново с пълна сила противоречията между столичната и провинциалната аристокрация. Честата смяна на владетелите сред многобройни преврати и интриги
=== Административно устройство на Византия през 5 век ===
| |||