Индже войвода (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник |
м Bot: Automated text replacement (-До тогава +Дотогава) |
||
Ред 26:
По време на Освобождението, трагична била съдбата на Урумкьово, където между другото, черкези и турци извършвали големи безчинства към момичета и момчета на по 8 г., след което ги убивали. След Освобождението с. Урум кьой по силата на Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия. Границата преминава непосредствено от южната страна на селото. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., селото е към България.
Селското общинско управление е създадено през април 1881 г. и дълги години се е помещавало, в стар турски хамбар.
Първото училище „Св. Св. Кирил и Методий“ се открива в края на ХІХ в. Сградата му е завършена през 1940 г. В селото идват за учители прогресивни хора от Странджа и страната, които организират разнообразен културен живот. През 1885 г. започва строежът на църквата „Св. пророк Илия“ и се завършва през 1890 г. Първият български свещеник от 1888 г. е поп Никола, след него от 1893 г. до 1905 г. е Хр. Димитров. През 1941 – 1943 г. свещеник е К. Иванов. Ремонти за извършвани през 1924, 1926 и 1960 г. През втората половина на ХХ В. църквата е изоставена и полуразрушена. След събрани дарителски средства е открита през 2001 г. В селото има три параклиса – „Св. Илия“ – открит на 20.07.2006 г. „Св. Елена“; „Св. Георги“; на около 4 км. от селото посока Бургас се намира параклис „Св. Георги“.
| |||