Разлика между версии на „Съюз на запасните офицери“

редакция без резюме
'''Съюзът на запасните офицери''', (съкратено '''СЗО)''', е българска обществена организация, създадена през 1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба. През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура.
СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на войнските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия.
Съюза на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армия е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световни войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо.
Най-дългогодишен председател на организацията е [[Владимир Вазов|ген. Владимир Вазов]].
През 1940г.държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко съюза на запасни военни в казионната организация [[Общ съюз на запасното войнство]]
 
През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери, а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура. Съюзът има свой печатен орган – в-к „Отечество“.
Съюзът има свой печатен орган - в-к "Отечество"
 
СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на войнскитевоинските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия.
След 9 септември 1944 г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. [[Славейко Василев]] се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България.
 
СъюзаСъюзът на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армиявойска е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световнисветовните войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо.
През 1953 г. група български офицери - емигранти създават в Париж [[Съюз на бившето българско войнство в изгнание]]По-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.
 
През 1940г1940 г. държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко съюзасдружения на запасни военни в казионната организация [[Общ съюз на запасното войнство]].
След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на [[Царство България]] се събират и през 1992 решават да възстановят СЗО под името [[Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство|Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище]]. По своя устав и членски състав Съюза е приемник на СЗО, както и на [[Общество на кавалерите на ордена за храброст|Обществото на кавалерите на ордена за храброст]]. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908 г.
 
След 9 септември 1944 г. комунистическата власвласт забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. ПоследниятТогавашният председател на организацията -СЗО полк. [[Славейко Василев]] се самоубива при нахлуванетонавлизането на Съветската армия в България.
 
През 1953 г. група български офицери - емигранти създаватсъздава в Париж [[Съюз на бившето българско войнство в изгнание]]. По-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.
 
След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на [[Царство България]] се събират и през 1992 г. решават да възстановят СЗО под името [[Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство|Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище]]. По своя устав и членски състав СъюзаСъюзът е приемник на СЗО, както и на [[Общество на кавалерите на ордена за храброст|Обществото на кавалерите на ордена за храброст]]. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908 г.
 
== Председатели ==
Най-дългогодишен председател на организацията е [[Владимир Вазов|ген. [[Владимир Вазов]].
 
Званията са към датата на заемане на длъжността.
 
* Янчев, В. „Офицери без пагони“ - съюзът на запасните офицери в Българиа (1907 - 1945), София, 2000, Военно издателство
 
[[Категория:Ветерански организации в България]]
 
[[Категория:Закрити организации в България]]
[[Категория:История на България (1918 – 1945)]]