Руска държава: Разлика между версии

|основаване = 1547

|абдикиране = 1721

|най-голям град = [[Москва]]

|език = [[руски език|руски]]

|събития4 = Начало на [[Северна война|северната война]]

|събитие-дати4 = 1700

|събитие-дати5 = 1721

|събития6 = [[Петър I (Русия)|Петър I]] е провъзгласен за [[император]]. Начало на [[Руска империя|руската империя]]

|горна_камара =

|вид_камара1 =

|площ-общо = 3 000 000

|площ-год = през 1547

|площ-год3 =

|площ-общо4 =

|население-ценз = 15 000 0000

|население-ценз-година = 1719

[[Картинка:Ivans ivory throne.jpg|thumb|150px|Царският [[трон]]]]

 

 

== Титул ==

 

През [[1547]] г. в [[Москва]] [[велик княз|великият княз]] [[Иван Грозни]] е коронован за ''всеруски [[цар]] и самодържец'' с [[титла|титулатура]]: ''„Наш велик господар Иван, по божията милост цар и велик княз Всеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички“''. Международните реакции и признания на новия титул се различават помежду си. [[Англия]] охотно приема новата титулатура, като дори нарича Иван Грозни [[император]]. Признанието от ''[[католик|католическите]] [[страна|страни]]'' закъснява. Императорът на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] признава царската титла на Иван Грозни през [[1576]] г. [[Жеч Посполита]], във връзка с политическата конкуренция за влияние в [[Украйна]] и [[Беларус]], още дълго време продължава да назовава руският цар ''московски княз'', както и да оспорва [[суверенитет]]а му над всички руски земи.

 

През 1550 е издаден кодекс с нови закони (на [[руски език|руски]]: Судебник Ивана IV). По-късно са превзети [[Казанско ханство|Казанското]] и [[Астраханско ханство|Астраханско]] [[ханство|ханства]]. Това дава възможност на Русия да търгува с [[Персия]] и държавите от [[Кавказ]] и [[Централна Азия]]. През [[1558]] Иван Грозний обявява война на [[Ливонски орден|Ливонския орден]] и [[Велико Литовско княжество|Великото литовско княжество]], които контролират търговските пътища към [[Европа]]. В началото войната върви добре за Русия, но след [[Люблинска уния|Люблинската уния]] вражеските сили нарастват. През [[1571]] ханът на [[Крим]] опожарява Москва. Войната отслабва царството, което е разтърсено от епидемии и вътрешен терор. През [[1582]] е постигнат мир.

 

След смъртта си [[Иван Грозни]] е наследен от единствения си син [[Фьодор I]]. Тъй като Фьодор е физически и умствено слаб, фактически управлението се поема от регента [[Борис Годунов]]. През [[1587]] е въведено [[крепостно право]], забраняващо на селяните да променят господарите си. По време на управлението му [[Руска православна църква|Руската православна църква]] става патриаршия през [[1589]]. Успешни войни се водят срещу [[Ногайска орда|Ногайската орда]] и [[Швеция]], като Русия си връща загубените територии от Ливонската война. Фьодор умира през [[1598]], без да остави наследници. Така се слага край на династията [[Рюрикови]], управлявала руските земи в продължение на 700 години. Поставено е началото на т.нар [[Смутно време|„Смутно време“]]

 

 

 

Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкия конфликт между [[Швеция]] и [[Жечпосполита]], за да върне под руски контрол редица загубени територии. Следващият цар, [[Алексей (Русия)|Алексей]], води страната срещу Полша по време на [[Първа северна война|Първата северна война]], която приключва през [[1667]] с полска загуба и преминаване на Източна Украйна, Киев и [[Смоленск]] под руско управление. Управлението на първите Романови царе обаче се характеризира и с неимоверно увеличение на данъците (вкл. [[ангария]] и военна повинност) над селяните, което довежда до серия от бунтове, като [[Солен бунт|Солния бунт]] през [[1648]], [[Меден бунт|Медния бунт]] през [[1662]], и [[Московско въстание|Московското въстание]] през [[1682]]. [[Казаци]]те се присъединяват към бунтовете и под ръководството на [[Стенка Разин]] оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции, която в крайна сметка смазва всички въстания.

 

 

 

През 1704 Русия печели излаз на [[Балтийско море]], след превземането на Нарва и Дерпт. През 1711 Петър организира поход срещу [[Османската империя]], където е избягал шведският крал [[Карл XII]]. Премахната е [[Болярска дума|Болярската дума]], а на нейно място е съставен Сенат от десетима членове. Походът обаче се отказва безуспешен, като Русия губи излаза си на [[Черно море]]. През следващите няколко години Петър успява да превземе [[Ливония]] и [[Финландия]]. Междувременно държавата е разширена на изток, където са основани нови градове. Територията на Руското царство достига чак до [[Камчатка]]. През 1721 Русия сключва мир с [[Швеция]], печелейки Ингрия, Естония, Ливония и по-голямата част от Карелия. Същата година [[Петър I (Русия)|Петър I]] е обявен за император и се поставя началото на [[Руската империя]].

 

'''Рюрикови'''

 

{| class="wikitable"

! width="10%"|Портрет

! width="25%"|Име

 

{| class="wikitable"

! width="10%"|Портрет

! width="25%"|Име

| align="center"|[[Фьодор II]]<br>(Фёдор II)

| align="center"|[[1589]]<br>[[Москва]],[[Руско царство]]

| align="center"|Син на Борис Годунов и Мария Скуратова<br>неженен<br>без деца

| align="center"|[[11 юни]] [[1605]]

 

{| class="wikitable"

! width="10%"|Портрет

! width="25%"|Име

 

{| class="wikitable"

! width="10%"|Портрет

! width="25%"|Име

|}

 

 

'''[[Романови]]'''

 

{| class="wikitable"

! width="10%"|Портрет

! width="25%"|Име

|-

|}

 

== Вижте също ==

* [[Иван Грозни]]

* [[Руска империя]]

 

[[Категория:Руско царство| ]]