Мадър Лав Боун: Разлика между версии

Първия им запис заедно, Shine, е първия продукт на Сиатълската гръндж сцена, излязъл под голям лейбъл (Mercury Records) и бързо се разпродава, обещавайки добро бъдеще на бандата. През 1989 те се завръщат в студиото, този път в Сан Франсиско и записват (по- късно легендарния) албум Apple, насрочен за излизане през 1990 г. Химията между музикантите, както и способността на Андрю Уд да улови лирически по- късно превърналите се в емблематични за грънджа проблеми на поколението "X" - гняв, апатия, депресия, самота, страх и погубена надежда - завишават очакванията и повдигат надеждата, че музиката на Сиатъл най-сетне ще бъде чута по света. Но ден преди излизането на Apple, вокалистът на групата, който преди време се е отдал на хероина, получава свръхдоза. След няколко дни в кома, Андрю Уд умира на 19 май 1990 година, на 24 годишна възраст. Смъртта му обрича групата, както и комерсиалния успех на албума. Mother Love Bone, най-обещаващата Сиатълска гръндж група на времето си, се разпада през 1990. Членовете ѝ тръгват по различни пътища. Госард и Еймънт основават легендарната група [[Pearl Jam]]. Вместо Mother Love Bone, в популяризатори на грънджа се превръщат [[Nirvana]], заради размазващо успешния си албум Nevermind. В годините на успеха на грънджа в [[мейнстрийм]]а (приблизително 1990 - 1997), групата потъва в забрава, подобно на другите пионери на стила, Green River, но по- късно е преоткрита от по- широк кръг фенове и поетическия гений на Андрю Уд блясва пред тях, десетилетие след смъртта му. Днес той се радва на почти митичен статус сред верните почитатели на гръндж музиката, заедно с [[Кърт Кобейн]] (Nirvana) и Лейн Стейли ([[Alice In Chains]]). За една от най-емблематичните песни на Mother Love Bone се смята меланхоличната балада Chloe Dancer (Crown Of Thorns), показваща групата в най-неподправения ѝ вид и изключителната поезия на фронтмена ѝ. Въпреки краткото си съществуване, Mother Love Bone остава изключително влиятелна, макар и непопулярна. Те правят най-изчистен гръндж, години преди някой извън Сиатъл да е подозирал за потенциала на стила и нявероятната му сила и значение за едно цяло поколение.