Владетелят: Разлика между версии

''"Владетелят"''''' '''отчасти се възприема като един от първите трудове на модерната философия, по- конкретно модерната политическа философия, в която ефикасната истина се смята за по- важна от който и да е абстрактен идеал. Трудът също така се намира в директен конфликт с доминиращите Католическа и схоластична доктрини относно начина, по който да се разглеждат политиката и етиката.

'''''" Владетелят трябва да се стреми да се прослави като милостив, а не като жесток, но да внимава да не прилага зле милосърдието си...владетелят трябва да бъде твърд в увереността си и в постъпките си...да действува умерено, с внимание и човещина, но така, че предоверяването да не го направи непредпазлив, а голямата подозрителност да го направи непоносим...Възниква въпросът дали е по- добре владетелят да бъде любим или да възбужда страх...тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да внушава страх...Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви."'''''

[[Макиавели]] <nowiki/>също предупреждава да не се използват помощни единици, армия взаимствана от съюзник, защото ако те спечелят, техният поръчител ще се намери под тяхната милост, но ако загубят той пропада. Страничната армия е по- опасна от наемната, защото тя бива обединена и командвана от опитни ръководители, които могат да я обърнат срещу този, за когото се борят.

[[Макиавели]] твърди, че когато владетелят е прекалено щедър към поданиците си, това само води до алчност, а той самият става по- малко ценен. Освен това прекомерната щедрост е неуместна, защото с времето средствата ще се изчерпват. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на данъците и ще донесе неприятности на владетеля. Ако по- късно той реши да ограничи или да зачеркне щедростта си, ще бъде обявен за скъперник. Така [[Макиавели]] заключава, че е по- важно владетелят да се запази от омразата на народа, отколкото да гради репутация на щедър. Мъдрият владетел трябва да '''''"може да прояви щедростта си по такъв начин, че да не му бъде призната"'' ''' и същевременно '''''"не трябва да обръща внимание на това, че ще го нарекат скъперник." '''''

На въпроса дали е по- добре владетелят да бъде обичан, или да възбужда страх [[Макиавели]] отговаря:''''' "Някои отговарят, че е желателно едновременно и едното, и другото. И тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да внушава страх." ''''', защото "'''''Хората с по- малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото простив такъв, който буди у тях боязън."''''' Следователно за владетеля е по- безопасно, когато поданиците му се боят от него, отколкото когато го обичат. [[Макиавели]] твърди, че обещанията дадени в мирно време не винаги се изпълняват по време на война, докато обещанията дадени заради страха от нещо винаги се изпълняват. Въпреки това владетелят трябва да внимава да не буди страх до такава степен, че да бъде намразен. [[Макиавели]] казва, че преди всичко владетелят не трябва да посяга на имотите, жените или личния живот на поданиците си, без да има основателна причина.''''' "Най-доброто за владетеля е да се боят от него без да го мразят, а може да го постигне винаги, стига да не посяга на имота и жените на гражданите си. Дори когато му се наложи да прилага смъртно наказание, трябва да спазва произнесената присъда и да изложи основанията си, но винаги да внимава да не посегне върху имота на осъдения. Хората забравят по- лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот." '''''

Владетелят придобива слава с изпълнението на големи подвизи. [[Макиавели]] посочва испанския крал [[Фердинанд Арагонски]] като пример за скромен монарх, който се прославил с големи подвизи в името на вярата, печелил големи територии и осигурявал заетост на своите поданици, за да нямат възможност да се бунтуват. Що се отнася до две враждуващи държави, [[Макиавели]] твърди, че е по- добре да се избере една страна, отколкото неутралитет. След това той изброява следните причини:

* Ако съюзниците ти спечелят това отива в твоя полза, независимо дали си по- силен от тях, или не

* Ако си по- силен, тогава съюзниците стоят под твое командване, а ако те са по- силни, то винаги ще се чувстват донякъде задължени за оказаната помощ

[[Макиавели]] отбелязва също, че е по- мъдро владетелят да не встъпва в съюз с по- голяма сила, освен ако не е принуден. Следователно най-важната добродетел е наличието на мъдрост, за да се прецени кои начинания са най-изгодни и след това да се пристъпи към смело ангажиране с тях.

Според [[Макиавели]] съдбата удря там, където не се усеща съпротива, какъвто е случаят в Италия. Също така върховенството на владетеля трябва да бъде съобразено с времето, в което живее. В една спорна метафора [[Макиавели]] споменава, че за владетеля е по- добре да бъде жесток, отколкото предпазлив, защото съдбата е като жена и ако искаме да я потиснем е необходимо тя да бъде бита и оборвана. Това показва начинът, по който [[Макиавели]] възприема властта и неговата страст по нея. Владетелят трябва да следва стъпките на великите си предшественици, но само до известна степен, коригирайки някои аспекти от идеите им.