Компостиране: Разлика между версии

'''Компостирането''' е естествен [[Екзотермична реакция|екзотермичен процес]], представляващ контролирано разграждане на органични материали чрез [[аероб]]ен или [[анаероб]]ен биологичен процес, в резултат на който се получава [[хумус]]оподобен материал, наречен '''компост''' (от латински ''componere'' - – събирам заедно)<ref>Иванов, Иван. [http://bio.hit.bg/sz.html ''Компостиране''] в [http://bio.hit.bg/ сп. ''Nova''], списание за биотехнологии, Посетен на 9 май 2008 г.</ref><ref>Николова, Светла (2004), с. 6</ref>, в някои случаи наричан ''биотор''.

* Високо съдържание на азот, ниско съдържание на въглерод (т.е. много ниско съотношение C:N) – ако има повече азот, отколкото микробите се нуждаят за разграждане на въглеродните съединения, наличният въглерод може лесно да се отдели под формата на [[амоняк]] в [[атмосфера]]тaта.

Влагата е жизнено важна за всеки жив [[организъм]]. Повечето микроорганизми са много чувствителни към този фактор в своята [[околна среда]]. Когато влажността на активно компостираната смес падне до 35- – 40% (където водата съставлява 35- – 40% от общото тегло), скоростта на разграждане се забавя значително тъй като микробите не могат добре да осъществяват метаболитната си дейност. При влажност по-ниска от 30%, метаболитните процеси спират. (Ето защо сухият компост не може да се счита за готов просто защото той не изпуска вече [[топлина]]; ако изпускането на топлина се използва като показател за постигане на зрялост на компоста, материалът трябва да има благоприятна за активността на микробите влажност). От друга страна, прекалено високата влажност може бързо да доведе до [[анаеробни условия]], когато водата запълни всички малки пространства в сместа. Така не остава място за въздух, условие, което не е благоприятно за микроорганизмите, които се нуждаят от кислород (наричани аеробни микроорганизми). В същото време, се създават идеални условия за микроорганизми, които не се нуждаят от кислород (анаеробни микроорганизми). Процесът на разграждане, който тези микроорганизми използват е различен и може да доведе до наличие на неприятни миризми. Горната граница на влажност, която осигурява необходимите условия за ефективно компостиране варира според различните компостни материали. Това различие се базира на размера и структурата на частиците, тъй като това има отношение към тяхната [[порьозност]], способността им да поемат и задържат вода. За повечето компостни смеси се препоръчва 55- – 60% като начална горна граница за компостиране. Рецептите за компостиране обичайно започват при тази висока влажност, тъй като материалите имат склонност да изсъхват в напредването на процеса на компостиране: топлината генерирана от дейността на микробите довежда до [[изпаряване]] на водата.

* Николова, Светла. ''Компостирането — – лесно и практично''. ПРООН, София, 2004, ISBN 954-9724-83-2, 48 стр.