Разлика между версии на „Природа“

редакция без резюме
[[Файл:Galunggung.jpg|мини|300п|[[Мълния]] по време на изригване на вулкана [[Галунгунг]] в [[Индонезия]] през 1982 г.]]
 
'''Природата''' в най-широкия смисъл на понятието обхваща цялата [[Вселена]] - – естествения, физически или материален свят. То включва всички [[Явление|явления]] във физическия свят - – от [[Субатомни частици|субатомен]] до космически мащаб, както и [[живот]]а като цяло.
 
'''Природата''' в най-широкия смисъл на понятието обхваща цялата [[Вселена]] - естествения, физически или материален свят. То включва всички [[Явление|явления]] във физическия свят - от [[Субатомни частици|субатомен]] до космически мащаб, както и [[живот]]а като цяло.
 
[[латински език|Латинската]] дума за природа, ''natura'', означава „присъщи качества, вродено предразположение“, а първоначалното ѝ значение е „раждане“.{{hrf|Harper|2013}} От своя страна тя е превод на [[гръцки език|гръцката]] дума ''φύσις'', която първоначално означава присъщите свойства на растения, животни и други обекти.{{hrf|Guthrie|1965|}}
Концепцията за природата като цяло, за физическата Вселена, е едно от няколкото разширения на първоначалното понятие ''φύσις'', което [[предсократици]]те започват да използват и което след тях играе все по-голяма роля във [[философия]]та. Идеята за природата се утвърждава с появата на съвременния [[научен метод]] в последните няколко столетия.
 
В рамките на различните употреби на понятието днес, природа може да се отнася за царството на различните видове живи [[растения]] и [[животни]], както и за процесите, свързани с неживи обекти - – геоложките и [[Метеорология|метеорологични]] процеси на [[Земя]]та и по-общо съществуването и измененията на [[Материя (физика)|материята]] и [[енергия]]та, от които е съставен физическия свят. В този контекст природата се разграничава от [[Свръхестественост|свръхестественото]].
 
Понякога понятието природа се използва и за обозначаване на „[[околна среда|околната среда]]“ или „[[Дива природа|дивата природа]]“ - – дивите животни, гори, скали и всички неща, които не са засегнати съществено от човешката дейност. В този контекст изработените от хората предмети и взаимоотношенията между хората не се разглеждат като част от природата. Тази по-стара представа за природата, която остава разпространена и днес, разграничава естественото от изкуственото, под което се разбира всичко създадено съзнателно от човека.
 
== Материалният свят ==
[[Файл:Standard Model of Elementary Particles_ru.svg|мини|300п|[[Стандартен модел]] на елементарните частици: ако се използва дефиницията на „кварки и лептони“, елементарните и съставни частици, изградени от [[кварк]]и (във виолетово) и [[лептон]]и (в зелено) са „материя“, докато калибровъчните [[бозон]]и (в червено) не са „материя“, доколкото представляват носители на взаимодействията]]
 
В своя най-едър мащаб природата включва цялата физическа [[Вселена]]. Съвременната наука приема, че явленията в нея се подчиняват на общи природни закони. Изследването на тези най-фундаментални зависимости е предмет на [[физика]]та - – наука, самото наименование на която означава изучаване на природата.
 
От гледна точка на физиката всички физични обекти са изградени от [[материя (физика)|материя]] - – тя образува [[наблюдаема вселена|наблюдаемата вселена]]. Днес се смята, че наблюдаемите компоненти на вселената съставляват едва 4,9% от нейната [[маса (величина)|маса]], а остатъкът е 26,8% [[студена тъмна материя]] и 68,3% [[тъмна енергия]].{{hrf|Ade|2013|}} Свойствата на тези два компонента все още са неизвестни и са предмет на интензивни изследвания.
 
Поведението на материята и енергията в наблюдаемата вселена изглежда следва добре определени [[Физичен закон|физични закони]]. Те се използват за създаването на [[Космология|космологични]] модели, обясняващи структурата и еволюцията на вселената, която можем да наблюдаваме. Математическата форма на тези закони използва набор от 20 [[Физична константа|физични константи]],{{hrf|Taylor|1971}} които изглеждат постоянни в цялата наблюдаема вселена.{{hrf|Varshalovich|2000|503}} Стойностите на тези константи са внимателно измерени, но причината те да имат точно тези стойности остава неизвестна.
{{основна|Космос}}
 
[[Космос]] се наричат относително празните области от Вселената извън [[Атмосфера|атмосферите]] на небесните тела. За Космоса в звездните системи се използва наименованието междупланетно пространство, а извън тях - – [[междузвездна среда]]. Граница между междупланетното пространство на нашата [[Слънчева система]] и междузвездната среда е [[хелиопауза]]та.
 
Космосът съдържа разпръсната при много ниска плътност материя - – [[реликтово излъчване]], останало от появата на Вселената при [[Теория на Големия взрив|Големия взрив]], [[космически лъчи]], включващи [[йон]]изирани [[Атомно ядро|атомни ядра]] и различни [[субатомни частици]], както и ограничено количество [[атом]]и и [[Молекула|молекули]]. Налични са също известни количества [[газ]], [[плазма]], [[космически прах]] и дребни [[метеор]]и. В междупланетното пространство в непосредствена близост до Земята има и следи от дейността на човека - – действащи [[космически апарат]]и и [[космически отпадъци]].
 
=== Планетата Земя ===
[[Файл:Atomic resolution Au100.JPG|мини|[[Атом]]и на химичния елемент [[злато]], заснети със [[сканиращ тунелен микроскоп]]]]
 
[[Химични елементи по атомен номер|Химичните елементи]] са съставени само от един тип [[атом]]и, определени с атомния си номер, които съдържат точно определен брой [[протон]]и. Химичният елемент се определя еднозначно с броя на [[протон]]ите, но броят на [[неутрон]]ите може да варира. Това създава [[изотоп]]ите на определен [[химичен елемент]]. Най-леките химични елементи са [[водород]] и [[хелий]], а от 117 химични елемента в периодичната таблица на [[Менделеев]] 94 съществуват естествено и могат да се намерят в природата. Едни от най-разпространените са [[силиций]], [[азот]], [[водород]] и [[въглерод]].
 
== Неживата природа ==
След първоначалното отлагане скалните единици могат да бъдат деформирани и/или да претърпят [[Метаморфизъм|метаморфоза]]. Деформацията обикновено се случва в резултат на хоризонтално движение. Това може да промени и трансформира границите между [[тектоника|тектоничните плочи]].
 
[[Минералогия]]та се занимава с изучаването на [[минерал]]ите — – естествени [[химичен елемент|химични елементи]] или съединения, образувани при [[геология|геоложки]] процеси. Те са твърди вещества с постоянен химичен състав и имат [[кристал]]на структура. По състава си могат да бъдат класифицирани като обикновени химични елементи ([[диамант]]), соли ([[флуорит]], [[хлорид]]) или силикати с доста сложна композиция. Едни от най-разпространените [[минерал]]и на [[Земя]]та са [[кварц]], [[калцит]], [[каолин]], [[сяра]] и [[флуорит]]. Около половината от минералите са рядкост.
 
Има разлика между [[скала|скали]], [[минерал]]и и [[руда|руди]]. Скалите са съставени от един или няколко вида минерали, но могат да съдържат и органични вещества. [[Руда]]та е [[скала]], която съдържа един или няколко редки или важни за индустрията минерали, добива се в [[мина (рудник)|мини]] и от нея се извличат [[метал]]и.
[[Image:Top of Atmosphere.jpg|thumb|300px|[[Разсейване на електромагнитни вълни (на Релей)|Синята светлина се разсейва повече]] от другите цветове от атмосферните газове, което придава на Земята синьо [[Хало (оптика)|хало]] (ореол) при поглед от Космоса]]
 
[[Атмосфера]]та на Земята е ключов фактор за поддържане на планетарната [[екосистема]]. Тя се състои от тънък слой газове, които обгръщат планетата и биват задържани от земната гравитация. Сухият [[въздух]] се състои от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и други [[благороден газ|инертни газове]], [[въглероден диоксид]] и др., а също и променливо количество водни пари. В рамките на изотермичния модел, с увеличаване на надморската височина [[атмосферно налягане|атмосферното налягане]] намалява експоненциално.<ref>{{cite web| url = http://www.grc.nasa.gov/WWW/K-12/Numbers/Math/Mathematical_Thinking/ideal_gases_under_constant.htm | title = Ideal Gases under Constant Volume, Constant Pressure, Constant Temperature, & Adiabatic Conditions | publisher = NASA | accessdate = 2007-01-07}}</ref><ref>{{cite journal | last = Pelletier | first = Jon D. | title=Natural variability of atmospheric temperatures and geomagnetic intensity over a wide range of time scales | journal=Proceedings of the National Academy of Sciences | year=2002 | volume=99 | pages=2546–25532546 – 2553 | doi= 10.1073/pnas.022582599 | pmid=11875208 |pmc = 128574 }}</ref> [[Озонов слой|Озоновият слой]] играе важна роля за регулирането на [[ултравиолетово излъчване|ултравиолетовата (UV) радиация]], която достига до повърхността. [[ДНК]]-структурата на живите организми е уязвима от ултравиолетовото лъчение на Слънцето, но озоновият слой предпазва живота на Земята от вредните въздействия. Атмосферата също така запазва топлината през нощта, като по този начин намалява и балансира температурните амплитуди през [[денонощие]]то.
 
[[Файл:Cumulonimbus incus cloud.jpg|мини|170п|ляво|[[Шелфов облак]] (''кумулонимбус инкус''), предвещаващ буря]]
 
Метеорологичното време действа почти изцяло в долния слой на атмосферата ([[тропосфера]]) и служи като конвективна система за преразпределяне на топлината. Океанските течения са друг важен фактор при формирането на климата и особено подводния [[термохалинен кръговрат]], които разпределят топлинната енергия от екваториалните океани към полярните региони. Тези течения допринасят и за смекчаването на температурните разлики между [[сезон]]ите в зоните с умерен климат. Без преразпределението на топлината от океанските течения и атмосферата, тропиците биха били много по-горещи, а полярните райони – много по-студени.
 
Времето може да има едновременно полезни и вредни ефекти. Екстремни метеорологични феномени като [[торнадо|торнада]] или [[ураган]]и и [[циклон]]и освобождават огромни количества енергия и могат да предизвикат мащабни щети по суша и вода. Повърхностната растителност е зависима от сезонните промени на времето, а внезапни промени – дори краткотрайни – може да имат драматичен ефект както върху самата растителност, така и върху животните, които зависят от нея.
 
Планетарният климат е показател за дългосрочните тенденции на времето. Различни фактори оказват влияние на климата, например океанските течения, повърхностното [[албедо]], [[парникови газове|парниковите газове]], колебанията в излъчваната от Слънцето светлина и промените в орбитата на планетата. Въз основа на исторически данни е известно, че Земята е била подложена на драстични промени на климата в миналото, през [[ледников период|ледниковите периоди]].
{{Основна|Еволюция}}
[[File:The Earth seen from Apollo 17.jpg|thumb|Земята, видяна през 1972 година от космонавтите на [[Аполо 17]]. Тази снимка е единствената по рода си до този ден, показваща Земята, изцяло огряна от Слънцето.]]
[[Земя]]та е единствената позната на човечеството [[планета]], на която има [[живот]] и в момента на нея има около 6,8&nbsp;x&nbsp;10<sup>13</sup>&nbsp;<math>kg</math> биомаса. Живата природа се състои от всички [[организъм|организми]] - – [[Микроорганизъм|микроби]], [[животно|животни]] и [[растение|растения]]. Техните характерни белези са, че са съставени от [[клетка|клетки]] и съдържат [[генетика|генетичната]] информация, която спомага за тяхното възпроизводство. Организмите се организират в [[екосистема|екосистеми]] и са съставна част на [[биосфера]]та.
 
Счита се, че [[живот]]ът на [[Земя]]та е възникнал преди около 3,5 милиарда години. Първите форми на [[живот]] са били примитивни и са имали прости [[орган (анатомия)|орган]]и за възпроизводство и унаследяване на белези. По пътя на [[еволюция]]та и чрез естествения подбор се е получило много по-голямо разнообразие на видовете. Тези, които не са могли да се приспособят към променящите се външни условия, постепенно са изчезнали. На няколко пъти в историята на [[Земя]]та е имало периоди на масово изчезване на видове. Теорията за [[еволюция]]та е основана от [[Чарлз Дарвин]] и описана в „[[Произход на видовете]]“ ([[1859]] г.). По това време обаче тя все още не може да обясни механизма на унаследяване. Едва през [[1940]] г. с откритието на [[ДНК]] и идентифицирането ѝ като основен и градивен [[ген]]етичен материал се поставят основите на [[генетика]]та и молекулярната [[биология]].
=== Екосистеми ===
{{основна|Екосистема}}
Глобалната планетарна екосистема се нарича [[биосфера]] и може да се разглежда като съставена от четири сфери – биосфера, литосфера, хидросфера и атмосфера. Основен принцип, който управлява функциите на биосферата, е принципът на ограничаващите (лимитиращите) фактори. Този принцип е израз на съвместното действие на екологичните фактори, тъй като те си взаимодействат, и означава, че нивото на жизнената дейност на организмите се определя от онзи екологичен фактор, който е в минимум спрямо останалите, т.е. най-далеч от своя оптимум.
 
=== Микроби ===
{{Основна|Микроорганизъм}}
Микроорганизмите или микробите са едноклетъчни организми с много малки размери и поради тази причина не могат да се видят с просто [[око]], могат да бъдат изучавани само с помощта на [[микроскоп]]. Техни главни представители са [[протисти]], [[гъби]]чки и [[бактерия|бактерии]] - – първите форми на [[живот]], погледнато исторически. [[Вирус]]ите не се считат за микроорганизми (жива материя), но понякога са предмет на изучаване от [[микробиология]]та. [[Микроорганизми]]те са широко разпространени на нашата [[планета]], могат да се намерят навсякъде, където има [[вода]], размножават се бързо, лесно се адаптират, поради което могат да оцелеят и в извънземното [[пространство]]. Открити са от [[Антони ван Льовенхук]]. Той изказва предположението, че микроорганизмите играят роля във ферментационните процеси. Много от тези [[микроорганизми]] са полезни и съществени за нормалното функциониране на другите живи същества - – [[растения]]та и [[животни]]те, но има и патогенни (болестотворни) микроби, които пренасят зарази или причиняват [[болест]]и и [[инфекция|инфекции]]. Такива са например стафилококите и стрептококите. Науката, която се занимава с изучаването и класифицирането на [[микроорганизми]]те, се нарича [[микробиология]], а учените се наричат микробиолози.
 
=== Растения и животни ===
{{Основна|Растения|Животни}}
[[Файл:Plants.jpg|ляво|мини|Растения]]
Другото наименование за растения и животни е [[флора]] и [[фауна]]. На Земята са познати около 600 хил. вида растения. Те обикновено са прикрепени към земята с[[корен]], от който се хранят. Имат също така [[стебло]] и [[лист]]а. Произвеждат [[хлорофил]] чрез [[фотосинтеза]] от [[слънце|слънчевата]] [[енергия]] (което им придава [[зелен]]ия цвят), вдишват [[въглероден диоксид]] и издишат [[кислород]]. Представляват [[храна]] за много [[животни]]. От своя страна животните са организми, които се хранят с органични съединения и се придвижват самостоятелно. Те дишат, като приемат [[кислород]] от околната среда и отделят [[въглероден диоксид]].
 
[[File:Animal diversity October 2007.jpg|мини|Животни]]
Хората опитомяват и отглеждат домашни [[животни]] с различни цели. [[Куче]]тата например служат за пазачи, спасяват хора от [[лавина|лавини]], намират наркотици и откриват [[следа|следи]] по миризмата, в [[Аляска]] служат за [[транспорт]], а незрящите ги използват за водачи. [[котка|Котките]] се отглеждат за компания и за да убиват дребни [[гризачи]]. Други домашни животни са [[домашна кокошка|кокошки]], [[прасе]]та, [[хамстер]]и, [[риба|рибки]], [[кон]]е, [[овца|овце]] и [[крава|крави]]. Някои от тях се отглеждат за [[месо]], други за [[Яйце (храна)|яйца]], трети за [[мляко]] или [[вълна]], но има и такива, които се отглеждат с чисто декоративна цел, за украса (например [[аквариум]] с [[риба|рибки]]).
 
[[Растения]]та имат още по-голямо разнообразие в предназначението си. Те биват [[дърво|дървета]], [[храст]]и, [[цвете|цветя]], [[билки]], [[трева]], [[мъх]] и лиани. Цветята обикновено се отглеждат за красота на дома и приятен аромат, [[билки]]те и [[трева|тревите]] - – за [[чай]], [[кафе]], подправки към ястия и лечение на различни заболявания, овощните дървета - – за [[плод]]ове за консумация, житните растения - – за производство на [[хляб]] и [[зеленчук|зеленчуците]] за директна консумация.
 
==== Диви ====
[[Див]]ата природа е природа, незасегната и неконтролирана от [[човек]]а. В много страни, включително и в [[България]], се създават [[национален парк|национални паркове]], чиято основна цел е опазване на биологичното разнообразие и защита на [[див]]ата природа. Едни от [[див]]ите [[животни]], които се срещат в [[България]], са [[вълк]], [[мечка]], [[дива свиня]], [[благороден елен]], [[елен лопатар]] и [[сърна]]. Застрашените видове в [[България]] са записани в [[Червена книга на България|Червената книга]]. Такива са [[златка]]та, [[вълк]]ът, [[пъстър пор|пъстрият пор]], [[кафява мечка|кафявата мечка]], [[видра]]та, [[дива котка|дивата котка]], [[черен щъркел|черният щъркел]], [[осояд]]ът, [[скален орел|скалният орел]], [[ливаден дърдавец|ливадният дърдавец]], [[горски бекас|горският бекас]], [[гълъб хралупар|гълъбът хралупар]], [[Белогръб кълвач|белогърбият кълвач]], [[черен кълвач|черният кълвач]], [[малък креслив орел|малкият креслив орел]], [[сокол орко|соколът орко]], [[голям ястреб|големият ястреб]], [[египетски лешояд]], [[орел змияр]], [[ловен сокол]] и други.
 
Понякога, макар и не твърде често, учените откриват нови видове животни и растения.<ref>[http://news.nationalgeographic.com/news/2007/02/photogalleries/antarctic-species/ Antarctic Ice Breakups Reveal New Species]</ref>
 
=== Възможен извънземен живот ===
[[Файл:nasa_mars_opportunity_rock_water_150_eng_02mar04.jpg|мини|150px|Микроскопични скални форми на Марс, показващи предишно наличие на вода, снимани от марсохода „[[Опъртюнити (марсоход)|Опъртюнити]]“]]
 
Макар природа да съществува и извън Земята, единствената позната жива природа се намира на само на нашата планета. Смята се, че тя е единственото тяло в Слънчевата система, на което днес има условия за живот. В същото време има свидетелства, че в далечното минало на повърхността на [[Марс (планета)|Марс]] също е имало басейни с течна вода.{{hrf|Bibring|2006|400- – 404}} За кратък период от историята на тази планета може би там е имало възможност за образуване на живот, но днес почти всичката останала на Марс вода е замръзнала. Ако там все пак съществува живот, той най-вероятно е разположен под повърхността, където е възможно все още да има течна вода.{{hrf|Malik|2005}}
 
Условията на другите две [[Земеподобна планета|земеподобни планети]] в Слънчевата система, [[Меркурий (планета)|Меркурий]] и [[Венера (планета)|Венера]], изглеждат твърде сурови, за да позволят развитието на живот под формата, в която е познат. Допуска се, че [[Европа (спътник)|Европа]], четвъртият по големина спътник на [[Юпитер (планета)|Юпитер]], може да има разположен под повърхността океан от течна вода, в който да е възможен живот.{{hrf|Turner|1998}}
 
През последните години астрономите започват да откриват все повече подобни на Земята планети извън Слънчевата система - – планети, разположени в т.нар. „[[обитаема зона]]“ около съответната звезда, в която е възможно развитието на живот.{{hrf|Choi|2011}}
 
== Човекът и природата ==
 
; Цитирани източници
* {{cite journal | last = Ade | first = P. A. R. | coauthors = N. Aghanim, C. Armitage-Caplan et al. (Planck Collaboration) | year = 2013 | url = http://arxiv.org/pdf/1303.5062v1.pdf | title = Planck 2013 results. I. Overview of products and scientific results - – Table 9. | journal = Astronomy and Astrophysics | date = 2013-03-22 | arxiv = 1303.5062 | bibcode = 2013arXiv1303.5062P | lang = en}}
* {{cite journal | last = Bibring | first = J | coauthors = ''et al.'' | title = Global mineralogical and aqueous mars history derived from OMEGA/Mars Express data | journal = Science | volume = 312 | issue = 5772 | pages = 400–404400 – 404 | year = 2006 | pmid = 16627738 | doi = 10.1126/science.1122659 | bibcode = 2006Sci...312..400B | lang = en}}
* {{cite web | last = Choi | first = Charles Q | year = 2011 | url = http://www.space.com/11188-alien-earths-planets-sun-stars.html | title = New Estimate for Alien Earths: 2 Billion in Our Galaxy Alone | work = space.com | publisher = space.com | accessdate = 2013-10-10 | lang = en}}
* {{cite book | last = Guthrie | first = W.K.C | year = 1965 | title = Presocratic Tradition from Parmenides to Democritus | publisher = Cambridge University Press | location = | isbn = | lang = en}}
* {{cite web | last = Harper | first = Douglas | year = 2013 | url = http://www.etymonline.com/index.php?term=nature | title = nature | work = etymonline.com | publisher = etymonline.com | accessdate = 2013-10-08 | lang = en}}
* {{cite web | last = Malik | first = Tariq | year = 2005 | date = 2005-03-08 | url = http://www.msnbc.msn.com/id/7129347/ | title = Hunt for Mars life should go underground | publisher = The Brown University News Bureau | accessdate = 2006-09-04 | lang = en}}
* {{cite web | last = Taylor | first = Barry N | year = 1971 | url = http://www.physics.nist.gov/cuu/Constants/introduction.html | title = Introduction to the constants for nonexperts | publisher = National Institute of Standards and Technology | accessdate = 2007-01-07 | lang = en}}
* [http://web.archive.org/web/20070815091435/http://gl581athome.googlepages.com/photo2 Gliese 581 c]
* [http://astro.314c.com/article.php?%CF%EE%E4%EE%E1%ED%E0%20%ED%E0%20%C7%E5%EC%FF%F2%E0%20%EF%EB%E0%ED%E5%F2%E0 Намерена е първата екзопланета в обитаемата зона]
 
 
[[Категория:Природа| ]]