Раймон дьо Поатие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м най-възрастният син |
м Bot: Automated text replacement (-по- +по-) |
||
Ред 10:
Най-злият враг на Раймон става съседът му [[Имад ад-Дин Занги]]. Когато в 1146 година го отстранява съдбата, обстановката не се подобрява, защото мястото на пияницата Занги, в Алепо заема неговият син-аскет Нур ад-Дин Махмуд. Борбата се води с променлив успех — Раймон изпитва дефицит от жива сила. В многолюдната Антиохия (възможно, 100 000 или 150 000 жители) има хора от всякакви занятия, но само не и войници. Князът Раймон реално не може да събере повече от 700 рицари плюс съответният контингент пехота (обичайно, превишаваща числеността на тежката конница в 5—10 пъти). Затова напълно естествено, пристигането на морското пристанище Сен-Семион на френските кръстоносци на [[Луи VIII (Франция)|Луи VII]] Младия, Раймон преценява като шанс да нанесе чувствителен удар по главния си противник.
Централна операция така и не се състоява, макар много рицари охотно приемат участие в набези на съседна територия, благото не е далеко — от стоящото на изток Алепо, Антиохия я делят по-
Несъмнено, за много от французите-северняци, южнякът Раймон Поатие семного се харесва. Силен и храбър, той съчинява стихове, макар че не може да пише и чете. Затова, на всички основания е, красноречив и куртуазен. В края на краищата, това не е удивително, защото баща му е [[трубадур]]. В това време всичко куртуазно става на модата в Париж, особено с появяването в качество на съпруга на краля на херцогинята на Аквитания,[[Елеонор Аквитанска| Алиенора]]. На Луи VІІ не му харесва вниманието на поданиците му към княза, а още по-малко възхищението към Раймон от собствената му жена Алиенора, която придружава краля в похода.
| |||