Владетелят: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-по- +по-) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 19x кавички, 13x заглавие-стил, 9x тире, 3x нов ред, 6 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 3:
Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното [[Флоренция|флорентинско]] семейство [[Медичи]], чието благоволение [[Макиавели]] по този начин се опитва да спечели.
Смята се за едно от първите
Интерпретацията на
''
== Преглед ==
Възгледите на [[Макиавели]], представени във ''
Теориите във ''
'''''" Владетелят трябва да се стреми да се прослави като милостив, а не като жесток, но да внимава да не прилага зле милосърдието си...владетелят трябва да бъде твърд в увереността си и в постъпките си...да действува умерено, с внимание и човещина, но така, че предоверяването да не го направи непредпазлив, а голямата подозрителност да го направи непоносим...Възниква въпросът дали е по-добре владетелят да бъде любим или да възбужда страх...тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да внушава страх...Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви."'''''
В увода на ''
== Резюме ==
=== Увод ===▼
'''''
▲===Увод===
▲"Владетелят" изследва придобиването, укрепването и употребата на властта. [[Макиавели]] не е създал труда си като академична дискусия по политическа теория, а за да докаже, че е голям държавник, давайки съвети как един владетел да дойде на власт и как да я запази. [[Макиавели]] оправдава властването със сила, вместо със закони. Според това "Владетелят" оправдава редица процедури, извършени с единствената цел за укрепване на властта. Това е класическо изследване на властта - нейното придобиване, разширяване и ефективно прилагане.
=== Отбрана и войска ===▼
▲'''''"Новият владетел не може да избегне жестокостта, защото новите владения са препълнени с опасности. Така [[Вергилий]] извинява жестокостта на [[Дидона]], към която била принудена да прибегне, за да запази престола си, защото не го е наследила от дедите си, и чрез нейната уста казва: Res dura, et regni novitas me talia cogunt, Moliri et late fines custode tueri (Младо е моето царство и нуждата само ме кара тъй да постъпвам, нашир да пазя с гранична охрана)."'''''
След разграничаването на различните видове княжества [[Макиавели]] се съсредоточава върху обсъждането на начините, по които една държава може да атакува други или да се защити от тях. В основите на всяка държава, стара или нова, лежат здравите закони и силната армия.
▲===Отбрана и войска===
▲След разграничаването на различните видове княжества [[Макиавели]] се съсредоточава върху обсъждането на начините, по които една държава може да атакува други или да се защити от тях. В основите на всяка държава, стара или нова, лежат здравите закони и силната армия.
Самобитен владетел е този, който може да се справи с всеки враг на бойното поле. Владетел, който разчита само на укрепления или чужда помощ, стоейки в самозащита, не е самобитен. Ако той не може да събере силна армия и трябва да разчита на самозащита, тогава той трябва да укрепи града. Малка е вероятността за нападение на добре укрепен град, а дори и това да се случи, повечето войски не могат да издържат на продължителна обсада. Въпреки това по време на обсада владетелят трябва да поддържа висок морал сред поданиците си, премахвайки дисидентите. Така при добра защита на града и достатъчно провизии, мъдрият владетел може да издържи всякаква обсада.
[[Макиавели]] силно се противопоставя на използването на наемници, военни единици наети да се борят за пари. Той смята, че те са безполезни, защото са страхливи и без всякаква лоялност, мотивирани само от парите. [[Македония. Етнография и статистика|Макиавели]] смята, че италианските градове-
[[Макиавели]] <nowiki/>също предупреждава да не се използват помощни единици, армия взаимствана от съюзник, защото ако те спечелят, техният поръчител ще се намери под тяхната милост, но ако загубят той пропада. Страничната армия е по-опасна от наемната, защото тя бива обединена и командвана от опитни ръководители, които могат да я обърнат срещу този, за когото се борят.
Основната грижа на един владетел трябва да бъде войната и подготовката за нея. Чрез нея наследственият владетел поддържа своята власт, а гражданинът получава възможност да се издигне във властта. [[Макиавели]] съветва, че владетелят трябва често да ходи на лов, за да поддържа формата си и добре да опознае територията на страната си. Така той има най-голям шанс да се научи как да защитава своята територия или да атакува други територии. За интелектуалната мощ [[Макиавели]] съветва да се изучават животът и творбите на големите военачалници, за да може владетелят да повтори техните успехи или да се поучи от грешките им.
Владетелят, който е прилежен в мирно време ще бъде подготвен и за война. [[Макиавели]] пише:
=== Репутацията на владетеля ===
Тъй като има много функции, които един владетел трябва да изпълнява, той не трябва да се грижи да има само положителни страни. Също така един владетел може да изглежда милостив, хуманен и набожен, но това трябва само да изглежда така. Владетелят не може наистина да има всички тези качества, защото понякога той трябва да действа противно на тях. Въпреки че лошата репутация трябва да се избягва, тя не е от критично значение за поддържането на властта. От значение е само една етика
=== Щедрост или скъперничество ===
[[Макиавели]] твърди, че когато владетелят е прекалено щедър към поданиците си, това само води до алчност, а той самият става по-малко ценен. Освен това прекомерната щедрост е неуместна, защото с времето средствата ще се изчерпват. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на данъците и ще донесе неприятности на владетеля. Ако по-късно той реши да ограничи или да зачеркне щедростта си, ще бъде обявен за скъперник. Така [[Макиавели]] заключава, че е по-важно владетелят да се запази от омразата на народа, отколкото да гради репутация на щедър. Мъдрият владетел трябва да '''''
<nowiki/>'''''"...би било хубаво да минаваш за щедър. Но ако проявиш щедростта си както подобава, ще те сметнат за скъперник. Ако я проявяваш така, че да минаваш пред хората за човек с широка ръка, ще трябва постоянно да бъркаш в държавното съкровище. След като изразходваш всичките си средства, ако все още искаш да те смятат за щедър, ще трябва да обремениш народа си с тежки данъци и да прибягваш до всички възможни средства за набавяне на пари. Това ще стане причина да те намрази народа и след като обеднееш, няма да бъдеш уважаван от никого. С щедростта си ти си облагодетелствал малцина, а си засегнал мнозина и при най-малка опасност рискуваш да загубиш властта си. И ако след като разбереш грешките си, решиш да се поправиш, ще те упрекнат в скъперничество." '''''
=== Жестокост или милосърдие ===
На въпроса дали е по-добре владетелят да бъде обичан, или да възбужда страх [[Макиавели]] отговаря:''''' "Някои отговарят, че е желателно едновременно и едното, и другото. И тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да внушава страх." ''''', защото
Що се отнася до армията на владетеля, страхът е абсолютно необходим за поддържане не реда и единството между голям брой войници, затова владетелят не трябва да се притеснява от жестокостта в това отношение. Жестокостта е наложителна за един владетел, който води армия, защото това е единственият начин да поддържа абсолютна почит. [[Макиавели]] прави сравнение на двама прочути военачалници: [[Ханибал]] и [[Сципион Африкански]]. Въпреки че армията на Ханибал е била съставена от войници от различен произход, те никога не са се бунтували, защото са се страхували от своя лидер. От друга страна армията на [[Сципион Африкански]] е прочута с бунтовете и неподчинението си.
'''''
<nowiki/>'''''
За владетеля е важно да знае, че хората обичат по свое желание, но се боят от принца си, затова той трябва да намери баланса между предизвикването на страх у хората и предизвикването на омраза.
'''''
=== Избягване на презрението и омразата ===
[[Макиавели]] отбелязва, че повечето хора са доволни, докато не им се отнеме имуществото и жената. Владетелят трябва да вдъхва респект със своето поведение, тъй като владетелят, който е високо уважаван от народа рядко се сблъсква с вътрешни противоречия. Освен това владетелят, който удовлетворява народа и не предизвиква презрение сред благородниците, няма защо да се страхува от конспирация.
'''''
<nowiki/>'''''Владетелят предизвиква презрението на народа си, когато минава за непостоянен, лекомислен, изнежен, малодушен, нерешителен
<nowiki/>'''''Когато един княз е почитан от народа си, няма защо да се бои от съзаклятията и външните нападения.
=== Придобиване на слава ===
Владетелят придобива слава с изпълнението на големи подвизи. [[Макиавели]] посочва испанския крал [[Фердинанд Арагонски]] като пример за скромен монарх, който се прославил с големи подвизи в името на вярата, печелил големи територии и осигурявал заетост на своите поданици, за да нямат възможност да се бунтуват. Що се отнася до две враждуващи държави, [[Макиавели]] твърди, че е по-добре да се избере една страна, отколкото неутралитет. След това той изброява следните причини:
* Ако съюзниците ти спечелят това отива в твоя полза, независимо дали си по-силен от тях, или не
Line 76 ⟶ 75:
[[Макиавели]] отбелязва също, че е по-мъдро владетелят да не встъпва в съюз с по-голяма сила, освен ако не е принуден. Следователно най-важната добродетел е наличието на мъдрост, за да се прецени кои начинания са най-изгодни и след това да се пристъпи към смело ангажиране с тях.
=== Благородници и прислуга ===
Изборът на качествени служители е е непосредствено отражение на интелигентността на владетеля, т.е ако са лоялни, владетелят се смята за мъдър, но ако са изменчиви, то той подлежи на критика. [[Макиавели]] разграничава три вида интелигентност:
* Интелект, който преценява ситуациите сам
* Интелект, който разбира нещата, които другите могат да разберат
* Интелект, който нито е способен сам да разсъди и разбере, нито с чужда помощ
Ако владетелят не притежава първия тип интелигентност, той трябва да притежава поне втория. Според [[Макиавели]] владетелят трябва да може да прецени дали това, което някой казва или върши е добро, дори и самият той да не е компетентен в дадената област.
=== Избягване на ухажори и ласкатели ===
Умният владетел трябва да се обгради с отбран кръг мъдри съветници, които постоянно да го съветват честно и правилно. Всички техни становища и мнения трябва да се вземат под внимание. В крайна сметка съветниците трябва да вземат решение и то да се изпълни. Ако владетелят си позволи да се колебае ще накърни репутацията си. Владетелят трябва да бъде достатъчно мъдър, за да различава добрия от лошия съвет. [[Макиавели]] дава отрицателен пример със светия римски император [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)]]. Максимилиан, който бил потайна личност, никога не се съветвал с други, а след като изложел своите планове и те станели обект на разногласия, той веднага ги променял.
=== Съдба ===
[[Макиавели]] счита, че съдбата е съдия само на половината процедури и че хората притежават контрола върху другата половина. Той изразява високо мнение за [[Чезаре Борджия]], който за съжаление е изгубил силата си заради неочаквано заболяване. [[Макиавели]] сравнява съдбата с бурна река, която не може лесно да се контролира по време на наводнение. Въпреки това в мирните периоди, хората могат да издигат защитни диги, за да намалят щетите.
Според [[Макиавели]] съдбата удря там, където не се усеща съпротива, какъвто е случаят в Италия. Също така върховенството на владетеля трябва да бъде съобразено с времето, в което живее. В една спорна метафора [[Макиавели]] споменава, че за владетеля е по-добре да бъде жесток, отколкото предпазлив, защото съдбата е като жена и ако искаме да я потиснем е необходимо тя да бъде бита и оборвана. Това показва начинът, по който [[Макиавели]] възприема властта и неговата страст по нея. Владетелят трябва да следва стъпките на великите си предшественици, но само до известна степен, коригирайки някои аспекти от идеите им.
== Външни препратки ==
* [http://chitanka.info/lib/text/4440 „Владетелят“ в „Моята библиотека“]
* {{икона|it}} [http://www.ibiblio.org/ml/libri/m/MachiavelliNB_IlPrincipe/main_h.html Il Principe] (HTML e-book
* {{икона|en}} {{gutenberg|1232|Владетелят}}
*[[Категория:Политическа философия]]
Line 100 ⟶ 101:
[[Категория:Италианска литература]]
[[Категория:Творби публикувани посмъртно]]
== Източници ==
* Владетелот (македонски)
* http://chitanka.info/text/4440-vladeteljat
|