Ото-мангейски езици: Разлика между версии

'''Ото-Мангейските езици''' (също '''отомангейски''' или '''отомангеански''') е голямо [[езиково семейство]], състоящо се от няколко [[езикова група|езикови групи]] от местни [[индианци|индиански]] [[Език (лингвистика)|езици]]. Всички говорими днес отомангейски езици произлизат от земи в територията на днешно [[Мексико]]. Някои езикови разклонения от районите на [[Никарагуа]] и [[Коста Рика]] вече не се говорят.

== Произход ==

''Прото''-отомангейските езици се проследяват до около 2000 пр.н.е.<ref>Kaufman & Justeson 2009:227</ref> Това означава, че близо 4000 години много от жителите на [[Мезоамерика]] говорят един или друг отомангейски език. Някои противоречиви източници използуващи методите на [[глотохронология]] датират отцепването на Прото-отомангейското семейство около 4400 пр.н.е.<ref>Campbell (1997, p.159)</ref>

За прародина на отомангейските езици се смята долината [[Теуакан]] (на испански ''{{lang-es|Tehuacán''}}; да не се бърка с [[Теотиуакан]]) поради следите на една от най-ранните култури в Мезоамерика. Макар днес да се хвърля известна сянка на съмнение по въпроса дали това е най-сигурната прародина на тези езици, има утвърдено съгласие, че културата на Теуакан обитавала тази долина между 5000 пр.н.е и 2300 пр.н.е. със сигурност е говорила отомангейски език. <ref>Campbell (1997, p.159)</ref>

== Разпространение ==

Ото-мангейското езиково семейство е най-разнообразното и географски разпръснатото в [[Мезоамерика]]. Най-голямото множество от хора говорещи отомангейски езици се намира на територията на [[Оахака (щат)|Оахака]], където се срещат най-големите две разклонения - – [[сапотеки|сапотекски]] и [[миштеки|мищекси]] езици. Те се използват от близо 1,5 милиона жители.

== Застрашен статут ==

Някои от отомангейските езици са на залязване поради липса на млади говорящи. От изчезване са застрашени [[ичкатек]]ският и [[матлацинка]] като всеки един от тези два езика наброява по-малко от 250 говорящи, повечето възрастни. Други езици особено от мангейската група, които са били използвани извън Мексико, днес или са изчезнали, или са на изчезване. Такива са [[чиапанек]]ския език, който съвсем наскоро бе обявен за мъртъв и [[субтиаба]] - – език, който от доста време не се говори, а е най-сходен до езика [[ме'фаа]] ([[тлапанек]]); тези езици са познати на лингвистите от описания на експедиции в началото на 20 век.

== Сравнение със съседни езици ==

Вътрешното разнообразие на семейството е подобно на това на [[Индоевропейски езици|индоевропейските езици]]. В съжителство с други мезоамерикански семейства те са развили сродни конструкции, поради което може да се говори за ''езиков съюз'' (на немски ''шпрахбунд'') наречен [[Мезоамерикански езиков ареал]].

== Тоналност ==

Отомангейските езици се отличават от другите езици в Мезоамерика по няколко причини: това е единственото езиково семейство в [[Северна Америка]], където всички отделни представители са [[тонални езици]] - – езици, които използват тонална инфлекция за изразяване на определена граматическа конструкция<ref>Suárez, Jorge A. (1983). ''The Mesoamerican Indian Languages''. Cambridge Language Surveys. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-22834-4.</ref>. Тонът обособява не само разлика между иначе [[омоним|хомоложни]] [[корен]]и, но и между различни [[синтаксис|части на изречението]]. В някои от езиците само ударените срички имат тонални обертонове.

В езиците като [[чатино]], където всички думи са с крайно ударение, само последната сричка има мелодична модулация. В езика [[тлапанек]] ударението се определя от мелодичния контур на думата. Почти всички езици имат фузиформени промени при контакт на различни думи и срички.

Съществуват така наречените тонални правила "санди"„санди“, които се срещат в много от отомангейските езици. ''Тоналните правила санди'' означават, че ''тоновете се променят в зависимост от фразеологичния контекст''.<ref>[http://en.wikipedia.org/wiki/Tone_sandhi Тон санди на английски в английската уикипедия.]</ref>

Диапазонът на тоналността в отомангейските езици е доста широк - – при някои се наблюдават до 10 степенни височини, докато при други само две.

|+

[[File:Tlapanec-tone-system.png|ляво|450px|Тоналната ситема на езика ''Тлапанек''.]]

== Аналитичност ==

== Словоред ==

== Езикова диаграма на групата ==

{{clade <!---първо ниво--->

|1={{clade <!---второ ниво--->

|label2=-? -

== Тонови характеристики ==

== Подсвиркващи ==

Няколко от езиците имат характерни ''подсвирквания'', които предават информацията на голямо разстояние '''без да се използват думи''', а чрез изсвирване на тоналните комбинации на думите или фразата. Измежду тях - – чинантек, масатек и сапотека.

== Библиография ==

*{{cite journal |author=Bartholomew, Doris|authorlink=Doris Bartholomew |year=1960 |month=October |title=Some revisions of Proto-Otomi consonants |journal=International Journal of American Linguistics |volume=26 |issue=4 |pages=317–329317 – 329 |doi=10.1086/465017 |id=JSTOR|1263568}}

*{{Cite journal|doi=10.1017/S0956536109990113|author={{aut|Kaufman, Terrence}} |authorlink=Terrence Kaufman |year=2009|coauthor=Justeson, John|title=Historical linguistics and pre-columbian Mesoamerica|journal=Ancient Mesoamerica|volume=20|pages=221–231221 – 231}}

*{{cite journal|author=Newman, Stanley|coauthor=Roberto weitlaner|title=Central Otomian I:Proto-Otomian reconstructions|journal=International Journal of American Linguistics|volume=16|issue=1|year=1950a|pages=1–191 – 19 |doi=10.1086/464056 |id=JSTOR|1262748}}

*{{cite journal|author=Newman, Stanley|coauthor=Roberto weitlaner|title=Central Otomian II:Primitive central otomian reconstructions|journal=International Journal of American Linguistics|volume=16|issue=2|year=1950b|pages=73–8173 – 81 |doi= 10.1086/464067 |id=JSTOR|1262851}}

*{{cite book |author=Rensch, Calvin |year=1977 |chapter=Classification of the Oto-Manguean Languages and the position of Tlapanec|pages=53–10853 – 108 |title=Two Studies in Middle American Comparative Linguistics |editor=David Oltrogge and Calvin Rensch (eds.) |series=Publications in Linguistics, Publication Number 55|publisher=[[Summer Institute of Linguistics]]|url=http://www.sil.org/acpub/repository/16416.pdf}}

*{{cite book |author=Soustelle, Jacques|authorlink=Jacques Soustelle|year=1993 |origyear=1937 |title=La familia Otomí-Pame del México central |edition=Translation of: "La„La famille Otomí-Pame du Mexique central"central“, doctoral thesis |others=Nilda Mercado Baigorria (trans.) |series=Sección de Obras de Historia |location=México, D.F.|publisher=Centro de Estudios Mexicanos y Centroamericanos, Fondo de Cultura Económica |isbn=968-16-4116-7}}

*{{cite book |author=Suárez, Jorge A.|year=1977 |title=El tlapaneco como lengua Otomangue |format=MS |location=México, D.F. |publisher=[[Universidad Nacional Autonoma de México]]}}

*{{cite book |author=Longacre, Robert|year=1968 |chapter=Systemic Comparison and Reconstruction |pages=117–159117 – 159 |title=Handbook of Middle American Indians, Vol. 5: Linguistics |editor=Norman A. McQuown (Volume ed.) |others=[[Robert Wauchope (archaeologist)|R. Wauchope]] (General Editor) |publisher=[[University of Texas Press]] |location=Austin |isbn=0-292-73665-7 |oclc=277126}}

*{{cite journal|author=Longacre, Robert E.|title=On Linguistic Affinities of Amuzgo|journal= International Journal of American Linguistics|volume=32|issue=1|year=1966|pages=46- – 49}}