Сръбско-турска война (1876): Разлика между версии

На 20 юни 1876 година Моравската армия нахлува в османските предели откъм [[Княжевац]] и достига до [[Бела паланка]] и [[Пирот]], но в края на месеца е принудена да се оттегли обратно в Сърбия. В същото време, в резултат от [[Битка при Велики Извор|битката при Велики Извор]], Тимошката армия е отблъсната от източния бряг на [[Тимок]] от войските на [[Осман паша]]. Черногорците, които настъпват към [[Мостар]], нанасят тежко поражение на турците при Вълчи дол<ref name="encbul6-389"/>, но сръбското нахлуване в [[Босна]] се проваля.<ref name="encbrit-STW"/> Османските сили преминават в контранастъпление и на 24 юли превземат Княжевац. Това им позволява да напреднат на север по река Морава. През август турците завземат редица селища в Сърбия. При тази обстановка големите европейски държави се намесват за дипломатическо решение на конфликта и между воюващите страни е сключено примирие.<ref name="encbul6-389"/>

През юли 1876 година в Кладово са сформирани чети на български емигранти от Сърбия, Русия, Румъния и Австро-Унгария. Организацията и снаряжението им са поети от Българското централно благотворително общество в Букурещ и славянофилските комитети в Русия. Сред войводите им са Панайот Хитов, Филип Тотьо, Ильо войвода, Коста Димински (командир на четата, в която са Панайот Хитов и Филип Тотьо), Христо Македонски, Тодор Велков и Симо Соколов. Командващият сръбските войски руския генерал Михаил Черняев изпраща четите през Тимок в Северозападна България със задачата да повдигнат българите на въстание. До средата на юли доброволческите отряди действат самостоятелно във видинските села Ново село, Флорентин и др., около Кула, Чипровци и в направление към Берковица. Към края на месеца броят на доброволците достига 1 500 души. Схватките с османските войски имат променлив успех. След навлизането на четите на Панайот Хитов, и Филип Тотьо, Берковският край въстава. На 8 юли 1876 г. в Чипровци става тежко сражение, Чипровският манастир, е мокормакар встрани от полесражението, е нападнат от турците и изгорен. ВъстнницитеВъстаниците са принудени да се изтеглят зад билото на Стара планина и ген. Черняев заповядва изтеглянето на всички.<ref name="encbul2-378">Енциклопедия „България“, Издателство на [[БАН]], София 1981, Том II, стр. 378 – 379</ref><ref name="genov-dobrovolci">Генов, Цонко. Освободителната война 1877 – 1878. София, „Наука и изкуство“, 1978, стр. 28 – 30

Част от четниците на Филип Тотьо категорично не се съгласяват да отстъпят и напротив настояват да се навлезе навътре в България и да се съединят с четата на Христо Ботев. Те формират чета от 87 човека, и з''а''за войводата на която е избран Сидер Грънчаров, утвърден революционен деец член на щаба на Филип Тотевата чета. Четата поема от Чипровци по билото на Стара планина, минава над Берковица, но при прохода Петрохан попада на турска засада и се завързва бой след който продължава по билото на балкана, заобиколя село Вършец и по Тодорини кукли свива по теснините към Враца, където се разбира за поражението на Ботев. Сидер Грънчаров заповядва преход към връх Мургаш. При Искъра, над село Заноге, се разделят на две групи които да се съберат на връх Мургаш. Едната подчета командва войводата, а другата Кольо Стоянов от Килифарево. КоятоТя скоро попада на засада при Искър между Елисейна и Лютиброд. На това място са убити неколцина четници, а други пленени,. самоСамо пет човека на Кольо Стоянов, успялватуспяват да преминат реката, но след нови сблъсквания с турски засади, поемат към Троянския балкан. и околоОколо 10 август 1876 г. до село Шипково където еса унищоженаунищожени от потеря на турците. Другата група от шест човека водени от Дамян Банчев от село Калейца, Троянско, преминава река Искър на друго място, води бой при село Краево, Ботевградско, където е разпръсната и трима четници са пленени. Групата на Сидер Грънчаров също се разделя на по-малки групи от по 4 – -5 човека, с водачи: войводата, Минко П. Бойков, Киро Плевналията, Кольо от Златица и Иван Докторов. тазиТази групичка се скита още две-три седмици по Балкана. НякойНякои от тях били убити, други пленени, а трети успяват да се спасят. Войводата Сидер Грънчаров с още трима -четирима, са избити в манастира „Света Богородица“ край село Елешница, Софийско. Групата на Иван Докторов успява на 17 август да се добере до Троянския балкан и се разспръсва.<ref>[http://www.sibir.bg/blog/mladenovich/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=605736 Ангелина Апостолова, Героичната гибел на четата на Сидер Грънчаров, С 1978 г.]</ref>