Отваря главното меню

Промени

м
Каленик без линк; форматиране: 27x заглавие-стил, 2x 6lokavica, тире (ползвайки Advisor)
Целта на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, както и в [[Опит за гръцко въстание в Македония (1878)|Опита за гръцко въстание в Македония]] от 1878 година и [[Гръцко четническо движение в Македония (1896)|Гръцкото четническо движение в Македония]] от 1896 година, е да потвърди териториалните претенциите на Гърция в Македония.
 
== Зараждане на андартско движение ==
=== Причини за появата ===
След като [[Берлински договор|Берлинския договор]] от [[1878]] година оставя цяла [[Македония (област)|Македония]] в рамките на [[Османска империя|Османската империя]], преобладаващото българско население започва да изгражда революционни структури по примера на [[БРЦК]], които да отвоюват свободата си с въоръжени въстания. Създадената през [[1893]] година [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|БМОРК]] организира своите комитети главно в областите, където българското население съставлява основната част от населението. След създаването на първите си чети през [[1897]] година влиянието на организацията се засилва и придобива голяма популярност сред цялото българско население в Македония. Освен в защита на интересите на местните българи, организацията служи и в интерес на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. От декември 1903 година до септември 1904 година 161 села гонят гръцките си свещеници и преминават с църквите си към Екзархията. Постоянно увеличаващият се процент [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]], които приемат върховенството на Екзархията заплашва интересите на Цариградската патриаршия в региона, и на [[Гърция]], която в този момент е изолирана.
 
След разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] от 1897 година [[Етники Етерия]], организацията, виновна за избухването на войната, е разпусната от гръцкото правителство. Подписаният [[Цариградски договор (1897)|Цариградски договор]] унижава Гърция и я поставя в незавидно положение. Поради тази причина до 1903 година гръцката държава ще се противопоставя на формирането на въоръжена пропаганда в Македония. В периода 1898 – 1902 година ВМОРО придобива изключително влияние в Македония. Традиционната вражда между патриаршисти и екзархисти в областта търпи засилване, тъй като отделни патриаршисти подпомагат турските власти и/или се корумпират до такава степен, че отблъскват голяма част от населението на страната на ВМОРО. Събитията като [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]], опита за въстание на [[Анастас Янков]] и [[Коте Христов]] в [[Костурско]] и последвалото [[Илинденско-Преображенско въстание]] от 1903 година провокират намесата на Великите сили във вътрешните дела на Османската империя. Това води до активизирането на гръцките власти по отношение на Македонския въпрос.<ref name="Gounaris">[http://www.scribd.com/doc/49281820/The-Macedonian-Struggle-1903-1912-by-Basil-K-Gounaris Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903 – 1912. Paving the Way for the Liberation]</ref>
 
=== Начални стъпки по създаването на гръцка организация в Македония ===
[[File:Seal of the Greek-Macedonian Committee.jpg|мини|Печат на Елиномакедонския комитет.]]
[[File:Germanos-Karavangelis-Turkish-officers.jpg|мини|250п|Каравангелис с турски офицери. Снимка на [[Леонидас Папазоглу]].]]
На първо време гръцката пропаганда се осланя на помощта на гръцката образователна система в Османската империя, която от 1871 година насетне се разраства с държавна подкрепа от страна на Гърция, но е ръководена от Цариградската патриаршия. Стефанос Пападопулос в книгата си „Образованието в Македония“ пише:
 
{{Цитат|Училището, както винаги в нашата история, става работилница, където се укрепва националното съзнание, и разсaдникразсадник, където вярата и националните идеали се култивират дълбоко... Без тази инфраструктура е чудно, доколко би била ефективна изцяло подкрепата от страна на гръцката държава и в частност изпращането на въоръжени отряди в Македония от свободна Гърция.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове, Сиела, София, 2008, стр.130, 147.</ref>}}
 
Още през 1900 година за [[Костурска епархия|костурски]] митрополит е назначен [[Германос Каравангелис]] лично от гръцкия посланик [[Николаос Маврокордатос (дипломат)|Николаос Маврокордатос]]. Каравангелис, с помощта на [[Гръцко консулство в Битоля|битолския консул]] [[Стаматиос Пезас]], изпраща писма до гръцките власти, с което ги информира, че започва борба със засилващата се в областта българска организация. Подкупва за гръцката кауза войводата [[Коте Христов]], като му дава заплата от 10 лири и изпраща децата му в атинска гимназия. През 1901 година привлича и други войводи за каузата си, сред които са [[Геле Търсиянски]], [[Георги Сидер]] и [[Вангел Георгиев]]<ref name="Gounaris" />. Последният организира първата гъркоманска чета чета заедно с андарта [[Георгиос Перакис]] и извършва първи наказателни акции срещу местни българи. Постепенно постига успехи в южните гръцки села в района на Богатско, в небългарските села на север като [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]], [[Писодер]], [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и в някои български гъркомански села като [[Желево]].
През февруари 1904 година гръцкото правителство изпраща разузнавателна група от четирима гръцки офицери. Това са [[Александрос Кондулис]], [[Георгиос Колокотронис]], [[Анастасиос Папулас]] и Павлос Мелас. Тяхната задача е да направят разузнавателна обиколка в югозападна Македония, на базата на която да започне изграждането на гръцките въоръжени комитети. Същата задача в останалите дялове на Македония получава гръцкият посланик в Цариград [[Георгиос Цорбазоглу]]. През пролетта на същата година гръцкото външно министерство започва реорганизация на консулствата си в Македония с цел подпомагане на бъдещите военни действия<ref name="Gounaris" />. Към македонския комитет на Калапотакис се учредява и върховен съвет, а в гръцката столица се основават и други дружества в подкрепа на андарската акция в Македония. Гръцките консулства пряко започват да участват и да организират гръцките комитет и чети в областта. [[Ламброс Коромилас]] става консул в Солун с нови проекти за осъществяването на гръцките стремежи<ref name="Gounaris" />. През септември 1904 година е заловено писмо на Павлос Мелас до битолския консул [[Димитриос Калергис]], след което избухва дипломатически скандал между Османската империя и Гърция и консулът е отстранен<ref>[http://www.bulgarmak.org/melas.htm Τα γεγονΟτα σΥμφωνα με τις επιστολΕς του Παυλου ΜελΑ взето от сайта www.bulgarmak.org]</ref>.
 
=== Създаване на андартското движение в Македония ===
Групата андарти са посрещнати от Коте Христов и трима негови сподвижници. При навлизането им в Македония при [[Чурилово (дем Костур)|Чурилово]] ги посрещат Павел Киров и [[Лакис Пирзас]], които после ги отвеждат във вътрешността. Между 16 – 25 март офицерите посещават селата [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], [[Черновища]], [[Руля]], [[Ощима]], [[Желево]] и [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]], където посещават училищата и църквите, и раздават дребни рушвети. От Оровник Мелас се насочва към Битоля за среща с Йон Драгумис, а после през [[Солун]] се прибира в [[Пирея]], като изготвя доклад за гръцкия министър председател. Офицерите Папулас и Колокотронис изпращат втори доклад, опровергаващ оптимизма на Павлос Мелас и възможността да се развие четническо движение, което да измести българската организация.
 
В Солунския вилает главният консул Ламброс Коромилас привлича гръцките офицери [[Георгиос Какулидис]], [[Михаил Мораитис]], [[Константинос Мазаракис]], [[Атанасиос Ексадактилос]], Спирос Спиромилиос, [[Димитриос Какавос]] и [[Йоанис Аврасоглу]]<ref name="Gounaris" />, които заедно с товари оръжие пристигат по море от Гърция. Прави неуспешен опит да привлече на своя страна и [[Апостол Петков]], който впоследствие ще се превърне в техен основен противник. Още в първите дни на септември [[Лука Иванов]] разбива една гръцка чета. На 26 ноември [[Караташо]] разбива четата на капитан Епаминондас между селата [[Саракиново]] и [[Долно Родиво|Родиво]]. Въпреки българските успехи, гръцките четнически акции се засилват. През октомври 1904 година [[Гоно Йотов]] повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс ([[Телос Агапинос]]), Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) и Акритас ([[Константинос Мазаракис]]). По същото време [[Константинос Буковалас]] и [[Йоанис Дафотис]] повеждат чета в района<ref>[http://users.sch.gr/theoarvani/alexandreia/istoria/GIANNENA.pdf ΤΟ ΡΟΥΜΛΟΥΚΙ – ΙΣΤΟΡΙΑ – ΛΑΟΓΡΑΦΙΑ – ΣΥΜΜΕΤΟΧΗ ΣΤΟ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ]</ref>. По същото време се поставя началото на гръцката въоръжена пропаганда и в Източна Македония<ref name="Gounaris" />.
 
== 1905 ==
=== Действия в Битолския вилает ===
==== Костурско ====
[[File:Georgios Tsondos (Captain Vardos)04-08.jpg|мини|250п|Четата на Капитан Вардас]]
В [[костурско]] в средата на февруари андартска чета удря село [[Мангила]], като районната чета и селската милиция на ВМОРО разбиват и отблъскват гърците. През март в [[Осничани]] и [[Езерец]] гърците убиват 10 души българи, в отговор [[Жиковищки манастир|Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“]] е опожарен, постоянен сборен пункт на гръцки андарти. Пощадена е само църквата на манастира<ref>Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 10.</ref>. Още са опожарени използваните от андартите [[Чуриловски манастир (Гърция)|Чуриловски]]<ref>[http://www.golden-greece.gr/politismos/moni_ag_nikolaou_tsirilovou_kastoria.html Αγίου Νικολάου Τσιριλόβου]</ref> и [[Сливенски манастир]] през март 1905 година.
През април андартите избиват при село [[Скумско|Сконско]] група беззащитни работници, предимно от Жупанища, отиващи на работа в Гърция, а през юни в планината [[Вич]] са избити петима селяни от [[Българска Блаца]] и трима от [[Прекопана]]. Убийствата вероятно са извършени от четите на Георгиос Катехакис, [[Петрос Манос]] и Павлос Гипарис, които по същото време дават сражение на турски аскер край Българска Блаца. Четите на [[Никостратос Каломенопулос]] и [[Христос Цолакопулос]] са разбити край [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и дават много жертви. В района пристигат и четите на Константинос Мазаракис, Спирос Спиромилиос и [[Емануил Кацигарис]]<ref name="Gounaris" />. През август отчасти е опожарено Осничани. През септември неуспешно атакуват [[Лувраде]]. В [[Търново (дем Преспа)|Търново]] и [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] андартите унищожават църковни книги. Митре Влаха, [[Пандо Кляшев]] и [[Христо Цветков]] през декември повторно прогонват гръцка чета от Брезница.
 
[[File:Georgios Dikonymos-Makris-Ioannis Karavitis-Georgios Volanis--krityani.jpg|мини|250п|гръцките андартски капитани от [[Крит]] [[Георгиос Диконимос]] – -Макрис, [[Йоанис Каравитис]], [[Георгиос Воланис]].]]
 
==== Леринско, Преспанско, Мариовско и Битолско ====
[[File:Greek revolutionaries Pirzas Zois and others.jpeg|мини|300п|Гръцки андартски дейци. Първи ред: [[Ставро Кочев (андарт)|Ставро Кочев]], [[Григор Войнов]]{{Br}}
Втори ред: [[Константинос Папаставрос]] (Мавроматис), [[Исидор Сидеров]], [[Андонис Зоис]], [[Трайко Браянов]], [[Лакис Пирзас]] и [[Димитриос Станкас]]{{Br}}
Според английския майор Войван, който няколко седмици обикаля костурско и други околии, броят на дейсващите през пролетта на 1905 година андарти в Битолския вилает възлизат на 800 – 1000 души, а според една статистика на [[Андрей Тошев]] от началото на андартската акция до пролетта гръцката граница са преминали близо 2800 андарти. С пристигането на новите чети в Западна Македония гръцката пропаганда се засилва. Проблем представлява силната съпротива на македонските власи организирани от Румънската въоръжена пропаганда<ref name="Gounaris" />.
 
=== Действия в Солунския вилает ===
С подрепата на Рахман бей, който има голям чифлик в Ениджевардарско, е въоръжена четата на Георгиос Петру, която е изпратена към [[Мъглен (област)|Мъгленско]], но е разбита при Петрово на 24 декември 1904 година<ref name="kilkis24b">[http://www.kilkis24.gr/κεντρα-αντιστασης-στο-ν-κιλκις-2/ Κεντρα αντιστασης στο ν. Κιλκις κατά την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα – β` μέρος], http://www.kilkis24.gr, 20.03.2012 г.</ref>. През 1905 година в Солунския вилает гръцките андарти започват да навлизат масово и в [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]], където до този момент са се криели само български чети, начело с [[Апостол Петков]]. Престрелките са ежедневни, но въпреки турските рейдове и неспирните андартски атаки езерото остава под български контрол. В района на през ноември Ениджевардарското езеро започва да действа четата на [[Лазар Доямов]], а в Лъгадинско тази на [[Яни Рамненски]]. Гъркоманинът [[Гоно Йотов]] още от октомври 1904 година ръководи гъркоманска чета в Ениджевардарското езеро, а през 1905 година посреща пристигащите от Гърция чети.
 
При опит за организиране на андартска чета в [[Сяр]]ско, четата на [[Георги Радев (революционер)|Георги Радев]] убива ръководителя на гръцкия комитет Хар. Димитров в село Олшани. В средата на годината започват да действат гръцко-турски чети, като отначало убиват отделни селски търговци, свещеници и учители, а през ноември вече нападат и цели села. В град Сяр начесто се случват престрелки между членове на българските и гръцките комитети. В [[Валовища|демихисарско]] едновременно през месец октомври са екзекутирани ръководителят на гръцката пропаганда в село Острово и турския кехая. Преди това са изгореничи плевните на участващите в гръцката въоръжена пропаганда гъркомани в село [[Крушево (дем Синтика)|Крушово]]. След разгрома на андартската чета на [[Йоанис Дафотис]] от 100 души пропагандата губи цялата инициатива и преминава в защита до началото на следващата година<ref name="Gounaris" />.
 
== 1906 ==
=== Стратегия и нови подкрепления ===
[[File:Central Macedonian Committee Georgios Gianglis.jpg|мини|250п|Клетвата на [[Георгиос Янглис]] пред Централния македонски комитет в Атина, 30 август 1906 г.]]
Заради географските особености в Западна и Централна Македония гръцката пропаганда развива широка четническа дейност. В Източна Македония действат значително по-малко чети, а основно се разчита на придизвикване на афери, при които да бъдат арестувани видни българи, терористични нападения и кланета над мирни българи. Засилването на пропагандата се усеща осезаемо от началото на 1906 година, когато в Македония пристигат много нови гръцки офицери със собствени чети. Пореден успех за гръцката кауза е постигнатата пълна централизация на гръцките македонски комитети и налагането на общо ръководство на гръцкия консул в Солун [[Ламброс Коромилас]] и прикрепените гръцки офицери към него [[Димитриос Какавос]], [[Атанасиос Ексадактилос]] и [[Александрос Мазаракис]], които имат представителство в Атина и са в пряка връзка с Гръцкия македонски комитет там.
Със стопяването на снеговете в началото на 1906 година в Западна Македония пристигат или се завръщат гръцките командири: [[Захариас Пападас]] (Фуфас), [[Георгиос Диконимос]] (Макрис), [[Георгиос Воланис]], [[Павлос Гипарис]], [[Георгиос Канелопулос]], [[Василиос Папас]] (Врондас), [[Григориос Фалиреас]] (Зягас) и други. Засиленото турско военно присъствие неутрализира до голяма степен гръцките действия и доста от четите на пропагандата са разбити. Продължава натискът върху българските селища, които редовно биват нападани. Успехи са постигнати и срещу представителите на румънската пропаганда. През лятото на годината в Македония има над 80 гръцки чети с 1&nbsp;500 души четници<ref name="Gounaris" />.
 
=== Действия в Западна Македония ===
Главно след клането в Загоричани върху гръцките чети и турските власти се оказва дипломатически натиск и антибългарските прояви привидно намаляват. Гръцкият комитет организират предимно местни гъркомани за борба с българите.
 
В Битолския санджак гръцките андарти продължават да атакуват българските селища. Езерец е два пъти атакуван – на [[9 януари]] и на [[28 май]] – като и двата пъти андартите са разбити и прогонени с ценатaцената на няколко жертви. На [[7 май]] гръцките андарти капетани [[Андонис Влахакис|Лицас]] и [[Леонидас Петропулакис]] загиват при нападение над [[Осничани]], а по-късно пристигналата турска войска убива още 26 андарти и пленява петима. На [[20 юни]] вън от селото андартите отмъщават с убийството на петима селяни. След поредното поражение Германос Каравангелис ангажира срещу месечно заплащане турци и албанци, които системно да убиват българи. Други пострадали села са [[Головраде|Лувраде]], [[Старичани]], [[Марчища]], [[Гръче]], Осничани, [[Стенско (дем Нестрам)|Стенско]], [[Нестиме]], [[Добролища]], [[Изглибе]], [[Галища]], [[Долени (дем Хрупища)|Долени]], [[Хрупища]], [[Олища]], [[Куманичево (дем Костур)|Куманичево]], [[Кондороби]] и [[Бобища]].
[[File:Pavel-Kirov.jpg|мини|250п|[[Павел Киров]].]]
В Корещата са регистрирани значително по-малко нападения от предходните години. На [[15 октомври]] Бабчор е атакуван от андартите, но атаката е отблъсната, а след месец гърците обесват две българки в отговор. През ноември четите на Пандо Кляшев и Митре Влаха унищожават [[Димитър Далипо]] (Далипис) от [[Габреш (дем Костур)|Габреш]] и Павел Киров, след което Желево престава да бъде андартски пункт. През май-юли в сражение с чети на ВМОРО и турски аскери са разбити още четите на Павлос Гипарис, [[Георгиос Воланис]], [[Георгиос Канелопулос]] и [[Георгиос Цондос]]<ref name="Gounaris" />.
[[File:Demetrios-Dalipis.jpg|мини|250п|[[Димитър Далипо]]]]
В Кайлярско на 5 март гърци и турци подпалват къщата на българския свещеник в [[Емборе]], като в пламъците загива синът му. В леринско [[Лесковец (дем Лерин)|Лесковец]] пострада най-много. При две нападения загиват 5 селяни и изгарят 13 къщи. В [[Търсие]] 14 пазарджии на връщане от Лерин са убити от андартите. На 17 май в село [[Буф]] андартското нападение е отблъснато, но извън селото са заклани петима селяни. На 22 май турско-гръцка чета в [[Крапешино]] насред селото убива няколко селяни и свещеника на селото, повиканата турска войска прогонва четата. В [[Каленик]] андарти, преоблечени като военни, викат и после убиват българите първенци на селото. През юли на [[Илинден]] голяма гръцка чета ([[Йоанис Каравитис]] и [[Евангелос Николудис]]) напада [[Горничево]], но са задържани от местната милиция. Пристига турска войска и в боя андартите дават 17 убити и ранени. Впоследствие турците убиват трима селяни и няколко пращат в затвора в Битоля. Войводите [[Илия Попадийски]] и [[Найден Бъндев]] на 22 октомври в [[Сетино]] разбиват андартска чета от 13 души.
 
Битолска околия дава повече жертви на андартските нападения. На 25 март и на 27 април в [[Кърстоар|Кръстофор]] са отблъснати две андартски нападения. Село [[Гнилеж]] на 16 септември от 15 къщи дава 13 мъже убити и 7 откраднати коня. Другите пострадали села са [[Барешани]], [[Лисолай]], [[Света Петка (дем Лерин)|Света Петка]], [[Разик]], [[Битуша]], [[Оптичари]],[[Църнобуки]], [[Средно Егри]]. На [[27 август]] [[Смилево]] е нападнато от капетан Гуда с 180 четници гърци и турци. Къщите са опожарявани и грабени, 15 души са убити, 3 от които жени, и трима са ранени. [[Джеймс Баучър]], кореспондент на „Таймс“, заедно с консулската анкета посещава селото.
В Прилеп на 13 май е убит бившият андартски войвода Темистоклис Алеврас. Южноприлепските села [[Враневци]] и [[Орле]] пострадват най-много в борбата. Насред Битоля започват масово взаимно изтребление между българи и гърци, вследствие на което ВМОРО разрешава на терористите си да убиват гръцки комитетаджии без предварително решение.
 
=== Действия в Централна Македония ===
В Солунско андартските нападения над селища отстъпват място на безбройните нападения на търговци и селяни по пътищата и създаването на фалшиви афери, с които искат да набедят българските деятели пред турските власти. На 20 март в [[Гумендже]] ръководителят на гръцката пропаганда в града [[Ангелакис Сакеларидис]] участва в инсценировка на атентат. Арестувани са 13 души невинни българи, но след разследване са освободени.
[[File:Apostol Petkov's Band.jpg|мини|250п|Апостол войвода с подвойводите си. Отдясно е [[Въндо Гьошев]] (Въндо войвода), а отляво [[Стоян Хаджиев]].]]
В Серско заповедите за убийство на българи идват директно от гръцкия консул в града. Участието му в гръцките комитето е разкрито след убийството на българина Н. Докурчев от [[Радолиово]]. На [[6 януари]] една андартска чета нападна [[Долно Христос|Христос]] и през март [[Кула (дем Долна Джумая)|Кулата]], но без особен успех. В Кулата отблъскват повторно андартско нападение в средата на октомври. Андартското движение се засилва с присъединяването на гъркомана [[Митруш Гоголаков]] от [[Хомондос]], който вечерта на [[25 октомври]] извършва [[Клане в Горно Караджово|страшно клане]] в [[Горно Караджово]]. В битката е ранен капитан [[Атанас Хаджипантазиев]], който почива от раните си през [[1907]] година в Сяр. Тази случка получава широк отзвук в европейските общества, като дори има запитване по случая в английския парламент. В отговор войводите на ВМОРО на [[12 декември]] нападат гъркоманското село [[Клепушна]] и опожаряват 7 къщи, убийства на местни гъркомани са извършени в селата [[Елшен]], [[Савяк]], [[Горно Броди]], [[Бурсуко]], [[Календра]], [[Мелникич]], [[Секавец]] и други. Избито е и цялото гъркоманско семейство от седем члена – на гъркоманския чорбаджия Митре Чайкъна от [[Вержани]]<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, фототипно изд. „Наука и Изкуство“, София, 1983, стр.229 – 230.]</ref>.
 
=== Действия в Източна Македония ===
До средата на 1905 година в [[Драма (ном)|Драмско]] българите са силно угнетени от гърците. Положението се променя след като новосформираната чета от България на [[Михаил Даев]] пристига в района. Отпор на гръцката пропаганда, освен Драма, дават и [[Зъхна]], [[Скрижово]], [[Калапот]], [[Руждене|Гюреджик]] и други села се приобщават към революционното движение. Изявяват се и мнозина местни революционери като Георги Чауша от [[Горенци (дем Просечен)|Горенци]], Димитър Каракузов от Калапот, Анго Просоченлията (Селим чауша) и Драпчо от [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]], Иванчо Карлуковалията, Илия Златев от [[Клепушна]], Тодор Валаклията и Гьорги Баталов от [[Волак]]. Образуваната фаланга започва постепенно да отстранява дейците на андартското движение, [[Христо Манов]] с няколко самоубийствени акции пленява андартския капетан Калуш, наказва и няколко гъркомани и членове на гръцките комитети сред местни чорбаджии. След неговата смърт на [[12 април]] Михаил Даев организира тройна атака срещу гърците в Драма и селата Горенци и [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]]. Акцията в Драма е възложена на [[Пейо Гарвалов]] и на атентаторите Димитър Каракузов от Калапот и Димо Попигнатов от Битолско. На [[9 юли]] при самоубийствена мисия взривяват местното казино – свърталище на гръцките комитаджии – като по чудо уцелява само Пею Радев. В същия ден подобни самоубийствени мисии са извършени и в Горенци и Плевня, като са убити и ранени главните ръководители на гръцките комитети. Гръцките комитети освен в [[Кавала]] се разпространяват и в [[Родопи]]те.
 
Постоянни доставки на оръжие, припаси и кореспонденция се извършват чрез търговския флот на Гърция през Солун. Капитани на кораби като [[Василиос Карамузис]] редовно участват в такива мисии.
 
=== Борбата за Ениджевардарското езеро ===
[[File:Konstantinos Mazarakis-Ainian (Kapetan Akritas).jpg|мини|250п|Андартският капитан Костас Акритас ([[Константинос Мазаракис]]).]]
 
Апостол Петков се завръща в Ениджевардарското езеро, но преди това на [[11 август]] група четници разбива около 60 андарти, между които и турски войници, и убива общо деветима и пленява голяма част от провизиите на андартите. През октомври Апостол Петков отказва да се договори с висш чиновник, близък на султана, и да остави революционната борба. В следващите шест месеца Солунския корпус се приготвя да унищожи всичките български четнически формирования в региона. На [[14 ноември]] капитан Аграс ([[Телос Агапинос]]) е тежко ранен, а други 8 андарти загиват, при нападение над [[Жервохор]]. Няколко дни по-късно капетан Панайотис също е отблъснат. В края на ноември турските войски нахлуват в района на езерата, където и капетан Никифорос (Йоанис Деместихас, по-късно гръцки адмирал), заместника на Аграс, изпълнява ежедневни набези. Сраженията продължават цяла зима.
 
== 1907 ==
=== Общо положение ===
През цялата 1907 година на гръцкото правителство са изпращани протестни ноти от страна на Османската империя и от Великите сили, главно [[Великобритания]], за преустановяване на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Международният натиск се засилва и Гърция попада в изолация, въпреки че прави опит да подпише съюзен договор с Великобритания и Франция. През септември в натиска срещу Гърция се включват [[Австро-Унгария]] и [[Русия]], заради което гръцкият министър-председател Теотокис значително редуцира гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Външното министерство на Гърция изоставя на заден план ръководенето на въоръжената пропаганда в Османската империя и започва да работи по решаването на образователните проблеми на гръцкото население в империята. През същия месец гръцкият консул в Солун и главен организатор на пропагандата [[Ламброс Коромилас]] е принуден да напусне Османската империя<ref name="Gounaris" />.
 
В Серския санджак Гръцката пропаганда действа в Петричко чрез гъркоманското [[Старчово]], в Мелнишко чрез самия град и в Серско. В Сяр ръководител на гръцкия комитет е консулът. В [[Долна Джумая|Баракли Джумая]] е разположена постоянна чета, която като район на действие има местните гъркомански села. Източно от Сяр действа чета в [[Довища]] и [[Сармусакли]], както и чети в Драмско и Зъхна<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 269 – 270.</ref>.
 
=== Действия ===
[[File:Greek andarts from Pela region 1930.JPG|мини|200п|Дейци на пропагандата от Воденско през 1930 година: (горе) Йоанис Гулис, Христос Карташ, Георгиос Сипкас, Ставрос Карцолис и Георгиос Пападакис; (среда) [[Парисис Парисис]], Христос Киру, Антониос Неделкос и Георгиос Врезас; (долу) Георгиос Чаусис, Константинос Владикас, Христос Кицос, Христос Папайоану, Илияс Симадис, Йоанис Нисиотис, Константинос Салабасис и Василиос Кицос.]]
В Костурско и Костенарията продължават да действат четите на [[Захариас Пападас]] и [[Григорис Фалиреас]], но първият умира през май при нападение над българското село [[Палеор]]. Георгиос Цондос оперира между Лерин и Битоля, напада селата Каленик ([[Горно Каленик|Горно]] и [[Долно Каленик|Долно]]) през април и [[Ощима]] през юни<ref name="Gounaris" />, а през юли четите на [[Георгиос Томбрас]], [[Стефос Григориу]], [[Иванчо Терзиовски]] и [[Николаос Платанияс]] (капитан Лахтарас) на 3 юли 1907 година водят сражение, при което е убит войводата [[Атанас Кършаков]]<ref>Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Τ-432</ref><ref>[http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html Δημήτριος Λιθοξόου, Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς, Γ, Γιαννοβαίνη]</ref>. През юни и юли Фалиреас участва в нови сражения при Лехово и [[Лошница]], където загиват андартските капитани [[Василиос Цимбидарос]] и [[Николаос Цотакос]] и се спасяват едва осмина андарти<ref name="Gounaris" />.
В Източна Македония пропагандата търпи отслабване, вследствие на отстраняването на драмския митрополит [[Хрисостом Калафатис|Хрисостом]] и гръцкия вицеконсул в [[Кавала]], забраната на серския митрополит [[Григорий VII Константинополски|Григориос]] и консула [[Антониос Сахтурис]] да напускат града и ареста на гръцкия офицер [[Димитриос Вардис]]. На 14 юли 1907 година четата на [[Андреас Макулис]] е унищожена край [[Довища]], а тази на [[Панде Атанасов]] е разбита през август в Струмишко<ref name="Gounaris" />.
 
== 1908 – 1913 ==
През 1908 година продължава тенденцията за отслабване на андартското движение. В началото на годината [[Панайотис Данглис]] дава нов тласък на активизация на гръцките сили и в Македония се въстановяват военните действия, но резултатите са незадоволителни и Данглис се оттегля. Убийството на служителя в гръцкото консулство в Солун Теодорос Аскитис става повод за масови гръцки протести<ref name="Gounaris" />.
 
[[Панайотис Данглис]], [[Йон Драгумис]] и [[Атанасиос Сулиотис]] продължават да работят за възстановяването на гръцките чети, подкрепени от над 75 ветерани от предните години. Към края на 1908 година се активизира подготовката и прехвърлянето на гръцки чети в Македония. Ръководството на акцията се поема от атинския андартски комитет, наречен „Всегръцка организация“, начело с полковник [[Панайотис Данглис]].<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.88.</ref> Новото гръцко правителство на [[Димитриос Ралис]] се съсредоточава по разрешаването на Критския въпрос и нарежда разпускането на всички гръцки комитети в Македония. Въпреки [[преврат в Гуди|преврата в Гуди]] и свалянето на неговото правителство до ноември 1909 година организацията е напълно разтурена, а гръцките офицери отзовани. През 1911 – 1912 година, когато ВМОРО възобновява четническото движение в Македония и избухват поредица албански въстания в областта, Гърция повторно възобновява гръцката пропаганда. В края на август 1912 година в Македония влизат въоръжените чети на [[Михаил Анагностакос]], [[Панайотис Пападзанетеас]], [[Александрос Занас]] и много други. Действията са съсредоточени на Халкидики и около Солун<ref name="Gounaris" />. С формирането на [[Балкански съюз|Балканския съюз]] и началото на [[Балканска война|Балканската война]] чети и дейци на гръцката пропаганда подпомагат настъплението на българската армия и обратно, български чети подпомагат настъплението на гръцката армия. След края на Балканската война сраженията между двете фракции се подновяват.
 
== Етническият и национален конфликт в Македония ==
=== Населението на Македония ===
Населението на Македония се състои от българи, гърци, власи, турци, арнаути и сърби. Мнозинството или малцинството на някоя етническа група в даден район и в цяла Македония стават повод за раздори между Балканските страни и за националните борби в областта от началото на века. Основен проблем представлява факта, че голяма част от българоезичното население (славянофони) не се самоопределя по национален принцип. Според традиционната гръцка и българска наука то е или гръцко или българско, без значение дали е предано на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] (българи патриаршисти<ref>Douglas Dakin, The Greek struggle in Macedonia, 1897 – 1913, Thessaloniki, 1993, стр.38</ref> или [[гъркомани]]) или [[Българска екзархия|Българската екзархия]].
 
Същността на борбите в Македония от началото на 20 век е борба за спечелването на тази аморфна маса на гръцка, българска или сръбска страна. Въпреки гръцките претенции, културните и езиковите различия създават често проблеми за гръцките офицери в Македония. Самите те при наказателни акции не правят разлика дали убиват патриаршисти или екзархисти, тъй като в този период населението често сменя привързаността си към двете църкви под натиск или по своя преценка. Гръцкият учен [[Василис Гунарис]] признава, че методите на гръцкия комитет и ВМОРО са сходни: елиминиране на противниковите шпиони, организиране на цивилни за защита на селата, репресалии над инакомислещите, индивидуален тероризъм над местни първенци, учители и свещеници, предателства на противниковите чети на турските власти<ref name="Gounaris" />. Въпреки това, гръцките чети постоянно нападат екзархийските села и често прибягват до масови кланета, в които избиват много на брой екзархисти на случаен принцип, без да е доказана вина за участие в антигръцка дейност. Това се потвърждава от много международни наблюдатели, включително от представителите на Великите сили в Османската империя<ref>Трајановски, Александар. „Андартскиот колеж во Загоричани“, Скопие, 1995 г.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/rami/zagorichani_paterov.html Патеров, Илия Г., „Загоричани“, Издание на Загорицкото дружество „Илинден“, София, 1930]</ref>, които оказват много сериозен международен натиск над Гърция, която в крайна сметка от 1907 година постепенно оттегля своите чети от Македония<ref name="Gounaris" />.
 
=== Идеология и действия на гръцката пропаганда ===
[[File:Greek officers who took part in the Macedonian Struggle.jpg|мини|300п|Паметна снимка на гръцки офицери, участвали във въоръжената акция в Македония. {{Br}}Първи ред: [[Василиос Панусопулос]], [[Атанасиос Сулиотис]], [[Власиос Цироянис]], [[Манусос Дерлерес]], [[Спирос Спиромилиос]], [[Алкивиадис Мосхонисиос]], [[Йоанис Аврасоглу]], [[Периклис Власис]], [[Николаос Кондогурис]], [[Йоанис Папайоану (офицер)|Йоанис Папайоану]]. {{Br}}Втори ред: Й. Кациотис, [[Василиос Капсамбелис]], [[Георгиос Мастрапас]], [[Георгиос Какулидис]], Варвициотис, [[Панайотис Спилиадис]], [[Димостенис Флориас]], [[Аристовулос Коис]], [[Панайотис Клитос]]. {{Br}}Трети ред: [[Христос Цолакопулос]], [[Неокосмос Григориадис]], [[Александрос Отонеос]], [[Георгиос Цондос]], [[Константинос Мазаракис]], неразпознат, [[Йоанис Деместихас]], [[Димитриос Какавос]], [[Константинос Буковалас]], [[Стилианос Гонатас]], [[Георгиос Томбрас]], [[Александрос Мазаракис]], [[Стилианос Мавромихалис]], [[Лукас Сакеларопулос]], [[Атанасиос Ексадактилос]]]]
Андартите сами се определят като „Македономахи“ или „Македонски бойци“ ({{lang-el|Μακεδονομάχοι)}} и основно са описани в книгите на гръцката писателка [[Пинелопи Делта]] „[[В тайните на блатото]]“, „Македонската борба“ на Германос Каравангелис. Идеологията на самите македономахи е основана на трудовете на Йон Драгумис, описани в книгата „Кръв на мъченици и герои“ (Mαρτύρων καί Hρώων αίμα) и на „Общи указания за македонските чети от Висшия съвет на Македонския комитет“ на Димитриос Калапотакис. Всички те се отличават с открито насаждана омраза към българите.
* [[Музей на македонската борба (Солун)|Музей на македонската борба]]
 
== Литература ==
=== На български език ===
* [http://www.promacedonia.org/gk/index.html Каравангелис, Германос. „Спомени“, в: „Васил Чекаларов. Дневник 1901 – 1903 г.“, ИК „Синева“ София, 2001]
* [http://promacedonia.com/obm2/14.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=479 Загорицко дружество „Илинденъ“ – „Загоричани. Спомени по случай 25 годишнината от клането, извършено от гръцките андарти през 1905 год“, София, 1930 година] в „Библиотека Струмски“
 
=== На английски език ===
* [[Дъглас Дейкин|Dakin, Douglas]]. The Greek struggle in Macedonia, 1897 – 1913, Thessaloniki, 1993
* [http://www.scribd.com/doc/51166790/Upward-Allen-The-East-End-of-Europe-The-report-of-an-unofficial-mission-to-the-European-provinces-of-Turkey-on-the-eve-of-the-revolution Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces of Turkey on the eve of the revolution, Publisher: London, J. Murray, 1908]
 
=== На гръцки език ===
* Αργυρόπουλος Π., Ζάννας Α., Μαζαράκης-Αινιάν Κ., Σουλιώτης-Νικολαϊδης Α., Σπανός Ναούμ, Σταυρόπουλος Β., „Ο Μακεδονικός Αγώνας, Απομνημονεύματα“, ΙΜΧΑ, Θεσσαλονίκη 1984.
* Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α., „Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, 1894 – 1904“, Μπαρμπουνάκης, Θεσσαλονίκη 1986.
* [http://www.scribd.com/doc/25411031/History-of-Macedonian-Struggle-Stamatis-Raptis Ράπτης, Σταμάτης. „Ιστορία του Μακεδονικού αγώνος“.]
 
== Бележки ==
{{бел2}}