Вардан Аревелци: Разлика между версии

Съществуват значителен брой преписи на „Ашхарацуйц на вардапета Вардан“, в т.ч. и разширена редакция, като в пълния текст, включващ всички пасажи с посочване на съответния ръкопис, има очевидни късни добавки, не по-ранни от XV век. Изглежда, че добавки към основния текст на редакциите са правени периодично от отделни преписвачи, а големият брой ръкописи прави много трудно да се определи кога поне приблизително са правени интерполациите. Допълнително затормозява преводача липсата на факсимилета на всички ръкописи. Особено пикантно за четящия е да срещне сведения за свикания от [[Теодосий I|император Теодосий]] [[църковен събор]] против Маркион, проведен в [[Константинопол]]. Може да се предположи, че късните добавки към „Ашхарацуйц“ на Вардан са направени поне от двама или трима, ако не и повече преписвачи. Най-късните добавки, към които несъмнено принадлежат споменаванията на Ъстъмпол ([[Истанбул]]), [[Измир]] и Змърин (вместо [[Измир|Смирна]]), не могат да са по-ранни от края на XV век, ако не и още по-късни. Езикът на тези късни допълнения е твърде различен от оригиналния текст на Вардан и се доближава до разговорния език.

 

 

Истински ценната за арменската история част от труда е тази, в която се описват събития от XII–XIII век, на част от които Вардан е съвременник. В историята на арменския вардапет обаче има сведения, които очевидно не са взети от известните днес по-ранни автори. Сред тях е едно уникално сведение за българо-арменска война в [[Кавказ]], водена през [[198]] г. Има основание да се твърди, че по някаква неясна причина българите, било то на [[Балканите]], в Кавказ или в [[Средна Азия]], са били за Вардан обект на специален интерес. Той е бил високообразован за времето си [[учен]], но и като духовно лице и създател на висша учебна школа е имал достъп до редки и изчезнали днес древни арменски ръкописи. Това обяснява добрата му осведоменост по отношение на българите, както и факта, че благодарение на Вардан Аревелци до нас са достигнали уникални сведения за нашата история. С творчеството си Вардан Велики се нарежда до [[Мовсес Хоренаци]] и Ананиа Ширакаци като изключително ценен източник на сведения за най-ранната българска история.