Васил Кутинчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-заместник п +заместник-п) |
Редакция без резюме |
||
Ред 78:
Кутинчев е извършва и военно-административна дейност. Така например, през 1897 година е назначен за председател на комисията за изработване на новия закон за военната тегоба и инструкция за водене на книговодството във войсковите управление. Характерно за този период е, че военната тегоба на способните за тази служба се носи лично без изключения, а неспособните за военна служба плащат данък на базата на семейното и лично материално положение на уволнения. През 1902 година полковник Кутинчев е член на комисията за изработване на новите правилници за вътрешната служба и за стрелбата, а през 1905 година, вече с чин генерал-майор е назначен за председател на комисията за изработване на новото положение и щатовете за имуществото във войсковите части за военно време и таблици за товарене на [[обоз]]ите.
През следващата 1906 година е председател на комисията за изработването на „положението за казармените забавления на войниците и избор на пиеси за войнишките театри“. Това
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар [[Фердинанд I|Фердинанд]] произвежда 6 души генерал-майори в чин [[генерал-лейтенант]] и Кутинчев е един от тях. Това е първият случай в историята на [[Трето българско царство|Третото българско царство]], когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.<ref>'''Славова''', '''С.''', '''Дойнова''', '''Ц.''', „Балканската война през погледа на един французин – сборник от документи“, София, 1977 г., Военно Издателство, с. 57 – 58</ref>
Ред 89:
На 22 септември{{дата нов стил}} войната е обявена, Първа армия започва настъпление и още същия ден Кутинчев премества щаба на армията в по-голяма близост до границата – в Елхово. След настъплението на юг, Кутинчев получава заповед да освободи пътя [[Кайбиляре]]-[[Татарлар]] с цел да излезе на предна линия Трета армия. В резултат на това, на 26 октомври{{дата нов стил}} 1<sup>-ва</sup> дивизия се премества на изток, на същия ден [[Абдулах паша]] заповядва на армията си да настъпи на север без да подозира за съществуването на скритата Трета армия. Провежда се успешната за българската армия [[Лозенградска операция]] (22 – 24{{дата нов стил}} октомври) и османската армия се оттегля за зад Чаталджанските естествени укрепления.<ref>Мусаков, с. 68 – 74</ref>
На 13 ноември{{дата нов стил}} със заповед на главнокомандващия, временното командване на Първа и Трета армия се възлага на генерал Димитриев, а няколко дни по-късно се провежда неуспешната за българската армия [[Битка при Чаталджа (1912)|Чаталджанска операция]] (17 – 18{{дата нов стил}} ноември). Недоволен от командването на Димитриев, началник-щаба на Действащата армия генерал [[Иван Фичев|Фичев]] настоява командването на двете армии да се поеме от генерал Кутинчев. В своя труд „Трета армия в Балканската война“ генерал Димитриев, обяснява, че обвиненията, че е „натикал
Действията след Чаталджанското примирие при отблъскването и сломяването на турското нападение показват, че изборът на Кутинчев е сполучлив. Трите големи победи при Одрин, Булаир и Чаталджа разрушават и последните турски надежди за благоприятен завършек на войната. Дейността на Кутинчев през войната е високо оценена и той е сред 8<sup>-те</sup> български генерала наградени с Военен орден „За храброст“ II степен (10 март 1913 година). Кутинчев командва Съединените армии до самия край на Балканската война.<ref>Мусаков, с. 82 – 83</ref>
| |||