Плиска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
== История ==
=== Първа българска държава ===
Възтановка на части от Вътрешния град
Въпреки че първоначално тя има характер на военен лагер и ставка, седалище на Владетеля, временна столица, мястото едва ли е избрано случайно. Археолозите отчитат вторичната употреба на антични материали в строежа на първата българска столица, но го отдават на "мъкненето" им от съседни местности... Например от селището при с.Войвода. А мъкнене и пренасяне(особено на колони от Плиска в Търново), като се разбра от публикацията за столицата Търново - не е имало.
В сборника с исторически летописи от [[Волжка България]] "Джагфар тарихи" се казва, че на мястото имало стар град на име '''Билсага'''. Построен от племенния съюз Билсага(пелазги) при настаняването им на Балканите през III в. пр.н.е.:
"...Не по късно от 3-хил. година преди Христа на юг се спуснала
нова вълна преселници от '''Идел-билсага''' или бишатар/”петте рода”по булгарски/. Една част отново останала в Украйна, където съседите им ги наричали „бастарни”, друга част се заселила на Балканите, където се подчинила на Критското царство и по- късно станала известна под името „пелазги”. ..."
atil.blog.bg/history/2011/05/21/nai-drevnata-istoriia-na-trizybeca.751384
(Статията е на булгароведа-източниковед ,историка от Волжка България Фаргат Нурутдинов. Написана е по данни от Джагфар тарихи и публикувана в том 3 на сборника)
Билсага нашите предци наричали и знака - пентаграм(петолъчната звезда) а тотемното животно свързано с него бил Барсът, който бил символ на града.
(За древнобългарските символи:
atil.blog.bg/history/2012/05/04/vajneishie-simvolyi-i-gerbyi-rodov-gorodov-i-gubernii-bulgar.949493)
Едно от последните големи открития в Плиска, което хвърли в смут и недоумение не само публиката , но професионалните [[Археология|археолози]]. Те дори нарекоха фигурите "странни" и не ги припознаха като българи, въпреки "потурите-гащи", прическите и излъчването им. Та това се вписва много удачно към "недоумяващия" цитат по-горе, нещо повече, читателят може да види символа на Плиска - пентаграма най-долу на малкото изображение...!
bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Knowledge/A_sega_nakade/Pages/130315staklo_pliska.aspx
Кампанията на юг от Дунава на българите водени от Аспарух започнала след разгрома на византийците водени от Константин IV Погонат в битката при Онгъла. Мястото и досега не е точно установено, но в светлината на новите сведения които получихме от сборника "Джагфар тарихи" можем да локализираме поне географската област.
'''Онгъл(Ангъл) се наричала територията между делтата на р.Сула(Дунав) и устието на р.Бури чай(Днепър).'''
Учредена е като "място за паша на царските(бойните) коне от владетеля Алип-бий още в края на 4-ти век. В легендите на русините влязъл под името Святогор. Разгромил ромеите през 378 година под Адрианопол(Одрин). Гърците пишат че битката се състояла край Онгъла. Говори се за наличието на блатисти местности(такива има по северния бряг на Дунав и по делтата), за пренасяне на войска по море. Определено преди тази битка български части установили се на ромейска територия не е имало. Ставката, лагера-временна столица на Аспарух е била в Кашан(днешна Молдова на р.Прут) пак според Джагфар тарихи. Т.е. битката не се е състояла на брега на морето нито в непосредствена близост до Дунава а навътре в сушата. По-късно бойните действия са пренесени към морския бряг и към реката.
Хунобългари почитащи като свой главен дух-покровител алп Кубар(хиксообразния знак на щитовете). Такива са били племената водени от Аспарух и Кубер(Кубар).
Войната продължила близо две години мирният договор се подписал в 681 година, което се смята за основаването на Дунавска България.
Аспарух се обявил за Кан, а новият български каганат го наричали Улуг Българ(Голяма, Дълга България, Велика България) или Кара Бурджан. Второто название битувало сред българските общности и по време на Второто Българско царство.
Плиска се споменава и у византийските хронисти Лъв Дякон, Кедрин, Зонара, Ана Комнина във връзка с различни събития, станали през X в. и началото на XI в. В апкрифната книжнина от XI в.Плиска се нарича Плюска град.
Като столица Плиска съществувала от VII до IX в. Икономическото развитие и политическата обстановка продиктували преместването на пътищата на юг. Освен това, изглежда Плиска е била предимно център на булгарския("прабългарски") етнически и политически елемент, сред който са били явни враждебните отношения към християните и особено към славянската политика на Борис и Симеон. Това още повече наложило столицата да се премести в Преслав.
През Втората българска държава Плиска продължава да съществува вероятно като значителен град. По-нататъшната и съдба е забулена в неизвестност. Знае се само това, че през XVIII в. градът е бил вече в развалини.
Плиска е била известна и на западния свят. Тя се среща в географски карти от XVII и XVIII в. с наименованието PLISKA. От XIX в. вече се споменава наименованието Абоба, село, което се е намирало в непосредствена близост до развалините на средновековна Плиска. Абоба е обаче пак дума от мистичния и "неразгадаем" порядък на думите с неизвестен произход...Според мен съкратен вариант на Ак боба или Амир боба. Едното означава "Белият баща" а другото "Бащата предводител" и двата варианта показват че селото не е от колонизатори - анадолци а от местно население което в наименованието вложило своята историческа памет.
Дълго време за Плиска се е знаело съвсем малко. Не било уточнено и местоположението и. За пръв път в 1886 г. Константин Иречек решително изказа мнение, че старините при Абоба са всъщност останките на българската столица Плиска. Това гледище бе възприето от първия български алхеолог К.Шкорпил. То се потвърди и с първите проучвания, които се проведоха там през 1899-1900 г.. от Руския археологически институт в Цариград под ръководството на директора му Т.Успенски и К.Шкорпил. Тогава се разкопават и най-големите и монументални постройки в Плиска.
Материалите от първите проучвания на Плиска се намират в музеите на София и Варна. През 1937 г. се построява специално помещение за музей. Поставя се началото на музейна сбирка при старините. В 1956 г. тя се превръща в постоянна изложба, където се илюстрират доколкото е възможно, животът и културата на първата българска столица.
'''<big><u>УКРЕПЛЕНИЯ</u></big>'''
План на първоначалния укрепен лагер-ставка на Владетеля с града - крепост вътре в него.
<small>'''Столицата се е състояла от три концентрични укрепления.'''</small>
Външното е землено. Състои се от ров и насип. Този начин на укрепяване е обичаен, особено у булгарите. Землените укрепления се срещат често в Североизточна България и в Румъния на юг и на север от Дунава, както и във Волжка България.
Ровът в Плиска, чийто насип е от вътрешната му страна, личи още отдалеч, тъй като по-голямата му част е залесена. Той ограждал четириъгълно пространство от 23 кв. км.(северна страна 3,9 км, южна 2,7км, а източна и западна по 7км).
Почти в средата на Външния град масивни каменни зидове ограждат вътрешното укрепление, което обхваща пространство 0,5 кв. км. Зидовете му широки 2,5 м., са градени с големи дялани каменни блокове, поставяни по дължина и ширина и споени с хоросан със счукана керемида в него. На всеки ъгъл на крепостта се издигала по една кръгла кула, а на всяка една от четирите стени имало по две петоъгълни кули и по една монументална порта.
Петоъгълната кула на източната стена
Парадната порта е била, изглежда, Източната. Прав и широк път води от нея зя най-представителната сграда в Плиска - Тронната палата , наричана също Големият дворец.
В портите има по четири симетрично разположени квадратни кули, издадени навън и навътре от крепостната стена. В горната си част те са завършвали с правоъгълен масив, откъдето се отбранявал входът. Ходът, който е минавал под масива и бил засводен с тухли, е имал двойни врати - катаракта(падаща) и двукрила.
Третият, най-вътрешният крепостен пояс представлява масивна тухлена стена, която ограждала Малкия дворец, баните, тенгрианските и християнски храмове, басейни, казарми, стопански и др.сгради.
Макет на Вътрешния и на Външния град
'''<big><u>ПОМИНЪК НА НАСЕЛЕНИЕТО</u></big>'''
Различните видове железни оръдия на труда посочват земеделието и скотовъдството като главен поминък на голямото мнозинство от производителното население.
Големия брой части от конски съоръжения, юзди, токи и др. говорят за силно развито коневъдство.
Особено добре развит занаят било грънчарството. В Плиска са намерени най-разнообразни съдове - от най-ранното славянско гърне с врязана вълнообразна украса до глазирания късен глинен съд булгарски образец.
Глазирана стомна булгарски образец
Разнообразието на техниката, материала и украсата на съдовете, открити в сградите от различни периоди, свидетелсвуват за разнородния съсловен състав на гражданите - от най-висшата аристокрация/боилите/ до най-нисшата на безимотните(прислугата и помощниците на занаятчиите). По-голямата част от съдовете са местно производство. Открита е и керамична работилница във Външния град. Върху някои от съдовете, както и върху тухли или камъни от стени на постройки, се срещат врязани интересни и многообразни знаци. Подобни на тях се виждат и върху съдовете и строителния материал в Мадара, Преслав и аула при с.Цар Крум. Има ги в Македония, в пещерите на Поломието, срещат се и по други места в страната.
От книгата на Станчо Ваклинов, "Формиране на старобългарската култура"
Става дума за знаци и тамги на духове от тенгрианския пантеон(общо 33 на брой) с цел закрила или почитание(по същия начин впоследствие се носи кръст или се слага по оброчищата, или се изсича и врязва както старите знаци преди. Има и рунни знаци, възспоменателни, пожелания, завети и др.
В Плиска били развити и други занаяти. Един от най-застъпените е железарството. За нуждите на войската се приготвяли постоянно върхове на стрели, копия, ризници, бойни топки, конска сбруя и др.
От музея при старините
За бита на гражданите говорят многобройните ножове, лъжици, везни, земеделски сечива, пиростии, сърпове, клещи, железни дръжки на ведра и т.н.
Развити били бронзолеярството, стъкларството, художествените занаяти, обработването на кости и др. Голяма част от находките са местно производство, за което свидетелствуват намерените калъпи за отливане на украшения и други предмети.
Редица вносни предмети говорят за търговските връзки на България със съседни или по-далечни страни. Търговията на Средновековна България е показана и чрез многобройни византийски и български монети(последните са от времето на Втората българска държава).
<big><u>'''СТРОИТЕЛСТВО ВЪВ ВЪНШНИЯ ГРАД'''</u></big>
Плиска не е била само резиденция на великите боляри(мен боили) и главно седалище на Кановете, но и голям средновековен център с многобройно трудово население. Жителите, които били вън от каменното укрепление, са се занимавали със земеделие, скотовъдство и занаяти и са поддържали с труда си своите светски и духовни господари за благото на Отечеството.
Част от това население живеело постоянно в града в жилища полувкопани в земята на дълбочина около 1 м.(Подобни жилища са известни дори през 19 век под името "коптори"). По ъглите и в средата на пода на тези скромни жилища личат гнездата на дебели греди, които са придържали горния етаж и покрива. В жилищата са намерени следи от глинени пещи и открити огнища.
Преди години в музея имаше макет на такова жилище, открито във Външния град, където са проучени и две граждански постройки, строени от ломен камък и глина. Установено е че едната сграда е служела за занаятчийска работилница, като част от нея е била използвана и за жилище.
Съсловните разлики на тогавашното общество, оформилите се вече феодални отношения в първата българска държава на Балканите се открояват още по-ярко, като се съпоставят постройките от Външния град и техния скромен инвентар с монументалните представителни жилищни сгради във Вътрешния град.
<big><u>'''СТРОИТЕЛСТВО ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ГРАД'''</u></big>
Забележителни са строежите във вътрешната крепост на Плиска. Внушителните монументални сгради и днес, макар и в развалини, будят немалко удивление. Дворците на владетеля, жилищните сгради и храмовете трябвало преди всичко да показват несломимата мощ на държавата божествения произход на Кана!
Столицата трябвало да осигурява подслон и храна за елитните части на конната войска и пълна безопасност и охолство за двора на Кана(Канара,Кагана) и болярите.
Възстановка на тронната палата(Големият дворец) с алеята водеща до главната Източна порта.
Най-внушителната постройка била - Големият дворец, или Тронната палата. До нея се стигало от Източната порта по широка, сега залесена алея. Някога може би след всяка победа, тя е била украсявана триумфално и са били поставяни мраморни колони с възпоменателни надписи.
Големият дворец е двуетажна сграда с правоъгълна форма, с трикорабно базиликално разпределение и с размери 52 на 26,5 м. Външните стени, дебели 2,5 м, са градени като крепостните стени от големи блокове дялан камък и хоросан. Цялата площ е разделена с напречен зид на две отделения. Северното представлява обширна зала, снабдена с голяма абсида на север и оградена с коридори. Всички помещения били засводени с тухли. От южното отделение един вход водел към горния етаж на Тронната палата. Главният вход се е намирал на източната страна на сградата, където е открита каменна настилка и по нея гнезда за забиване на дървени колони, поддържащи вероятно чардаци. Там е била стълбата, широка 5 м. Каменна настилка има около целия дворец. Долният етаж, чиито основи са запазени, бил приземие, което със своите масивни стени е поддържало горния етаж, където южната половина е служела за предверие, а в северната част е била разположена тържествената Тронна зала.
<big><u>'''Златни украшения от първото българско царство'''</u></big>
Големият дворец е бил представителна сграда на българските държавни глави, която не е служела за живеене, а е имала официален характер. Той бил построен(достроен) от Кан Омуртаг през IX в. при възтановяването и благоустройството на Плиска(след превземането и опожаряването и от Никифор Фока.).
При разкопките на Големия дворец са открити късове от оловни плочи, които са покривали сградата(Така че "вечните" покриви от цветни метали не са открити от американците а са били нещо отдавна познато за българите през IX в.). Мраморните късове пък произхождат от облицовката на стените. Под основите на Големия дворец се намират хоросанените подложки на друга по-стара и много по-обширна постройка с правоъгълна форма и с размери 74 на 59,5. Този правоъгълник е пресечен от многобройни дебели зидове на 64 квадрата. На източната му и на западната му страна са издадени по две кули. Тази огромна сграда е била унищожена от стихиен пожар. Скоро на мястото и бил издигнат новият дворец - Тронната палата.
Жилищните сгради на владетелите, както и на техните приближени се намирали в най-вътрешната цитадела, в средата на столицата(Центъра), оградена с третия укрепителен пояс от тухли. Най-внушителната постройка в този комплекс е бил Малкият дворец, който е бил долепен до северната крепостна стена. Той заема площ от 568 кв.м. Състои се от две почти еднакви сгради, от които източната е била из основи преустроена. Стените са градени по същия начин, както Големия дворец и крепостните стени, като отделните блокове са били съединявани с железни скоби.
Малкият(Жилищен) дворец на владетелите
Градежът на Малкият дворец е по-прецизен, отколкото на Големия. Това се вижда от откритите тук мраморни колони, капители, бази и други архитектурни детайли, които говорят за изяществото на Малкия дворец. Подът му е бил покрит с каменни плочи и тухли. Архитектурните фрагменти, следите от стълба и други белези сочат, че сградата е имала и втори етаж или тераса.
Във Вътрешния град са проследени три тайни хода, служещи за спасение на обитателите му по време на междуособици или на външна опасност. Единият свързвал Малкият дворец с Крумовия дворец( първата сграда останала под Големият дворец). Друг ход, широк 1м и висок 1,90 м, е водел от Малкия дворец през северната оградна страна на комплекса извън Северната порта на Външния град.
Тайният вход водещ от Малкия дворец към Северната порта на крепостната стена
В предната си част ходовете са облицовани с каменни плочи и са постлани с тухли, а стените им са били подпрени с греди и дъски. Следи от обгорели части говорят за опожаряването им, станало в 811 г. при нашествието на ромеите в Плиска.
Откъм северозападния ъгъл на Малкия дворец се намират постройки, датиращи от различни епохи. Те са били също във връзка с двореца и обслужвали сановниците.
Тук са основите на кръгъл басейн - една от най-старите постройки. От ранната епоха е и едно помещение-баня с продълговата, четириъгълна форма, снабдено с въздушна отоплителна инсталация.
Банята с кръглия басейн наполовина открит, сега наполовина затрупан...
В близост се намира голям четириъгълен басейн-водохранилище от IX в., изздан с тухли.
В югозападния край е разкрит комплекс от постройки във вид на буквата "Т", градени от ломени камъни и глина. Откритите тук монети датират комплекса от XI-XII в., а материалите сочат, че тези сгради са били използвани за стопански цели.
До северната и южната оградна стена се намират основите на две малки четириъгълни помещения, разположени до входовете. Вероятно са служели за караулни на охраната.
До северната и източната крепостна стена пък били долепени дълга сграда и стопански навеси. Покрай южната стена е била казармата, а до източната се откри хоросанена подложка на сграда, която вероятно е била съвременик на сградите под Големият дворец. Между южната оградна стена на най-вътрешната цитадела и Големият дворец е минавал широк тухлен пасаж, подобен на тухлените пътеки в аула на Кан Омуртаг при гара Цар Крум.
Между Малкия дворец, северната стена и алеята, която води от Северната порта към двореца, в местността Брястовете са открити основите на т.нар. Болярско жилище. То е много солидно по своя градеж, еднакъв с градежа на самия дворец. Върху някои от камъните са издълбани древнобулгарски знаци. Тук са намерени късове от мраморни колони, капители в йонийски и коринтски стил, мазилки и др. Северно от него са били открити основите на стопански помещения, сега засипани. Според мен това вероятно са останки от древната Бильсага а сградата е била дом на Капагана(Капкан, Кавхан, Глава на правителството). Длъжността обикновенно се заемала от брата на владетеля или от негов близък родственик.
'''<u><big>ТЕНГРИАНСКИ ХРАМОВЕ И ХРИСТИЯНСКИ ЦЪРКВИ</big></u>'''
В средновековна Плиска са разкопани останките на многобройни култови сгради, сързани с религията на българите преди и след приемането на християнството.
В източната половина на жилищния комплекс Малък дворец са открити основите на интересна обширна сграда, строена от големи каменни блокове. Основите и представляват два вписани правоъгълника. Тя е една от най-ранните постройки в столицата. Служела е както се вижда за тенгриански храм.
Тенгрианският храм вдясно
Възстановка на района с Тенгрианския храм
От времето на въвеждането на християнската религия са останали основите на две големи християнски църкви. Едната е известна под името "Дворцовата църква". Тя е била масивна сграда, преустроявана няколко пъти през различните епохи. Според тогавашната традиция построена е върху основите на по-стар тенгриански храм. Първите основи са различни от сградата(подобно на църквата на Мадара) и представляват същите вписани едно в друго помещения. По-късно около тях се е развила трикорабна християнска църква с прекрасна мраморна настилка(с тенгриански мотиви..., подобно на мозайките в Преслав).
Особен интерес буди другата християнска църква, намираща се във Външния град, известна под наименованието "Голямата базилика". Действително тя е била най-голямата трикорабна базилика в централните части на Балканите. Дълга 100 м и широка 30 м, тази църква е представлявала една от най-величествените и изящни български архитектурни творби от втората половина на IX в. Свързана е с покръстването на българския владетелски род и мераците на чужденците да го принизят до княжески...Но е построена от царски род във връзка с налагането на християнството за държавна религия в България.
Макет на Голямата базилика от музея при старините
Прави впечатление една особеност - големият двор с колонади в предверието на църквата. Явно място за чакащи за покръстване, т.е. това е била едната от първоначалните функции на базиликата.
Средният кораб на църквата се отделя от страничните посредством къси стени и колони. Пред северната и южната част на олтара са разположени две специални помещения, предназначени за царски и епископски дрешници, което говори за взетия "патент" от цариградския църковен церемониал.
Останките от Голямата базилика днес
Около базиликата в обширен двор са открити основи на сгради, които са принадлежали по всяка вероятност на прочут манастир, където според акад. Кръстьо Миятев на старини се оттегля Борис I. Специален път, настлан с плочи, дълъг 1,5 км свързвал манастира с Вътрешния град на Плиска.
От базиликата произхождат многобройни архитектурни фрагменти - мраморни бази на колони, барабани, капители, мраморни плочи и др. Върху някои от тях са издълбани надписи, които започват с кръст и носят името на някой град-крепост, завоюван от български владетел по време на военни походи. Срещат се имената на градовете Родосто, Бурдизо, Аркадиопол и др. По всичко изглежда, че след "братското присъединяване" към християнска Византия, колоните с тези надписи от триумфалната алея са употребени в градежа на църквата...!
В развалините на базиликата са намерени късове оловни плочи с каквито тя също е била покрита. В музея при старините има голям макет на базиликата.
Във Външния град са разкопани и проучени около 30 църкви на малки селища, феодални имения или манастири, разпръснати на големи разстояния. Тези църкви са главно два типа. Едните са т.нар. "плисковски тип" базилики. Към тях спадат шест църкви, градени от местен недялан камък и кал, и произхождат от X и XI в. Другите са обикновено еднокорабни, кръстовидни църкви с по-здрав градеж от дялани камъни и хоросан. Архитектурата им е също по-сложна. Притежават хубава подова настилка. Датират от втората половина на XI до XIV в. В една от плисковския тип църкви на Външния град бе открит каменен гроб на висш сановник.
Много интересни паметници, свързани с религиозния култ на българите преди покръстването, са т.нар. "девташлари"(побити камъни"), които са разположени около средновековна Плиска в няколко групи. Всяка група се състои от големи камъни с различен брой, наредени симетрично или несиметрично. Пред някои от камъните е положен отделен камък, удобно издялан за сядане. Девташларите са групирани около селата Исбул, Царев брод, Макак, Златна нива, Нова каменна и др. Върху някои от тях са издълбани знаци.
<big><u>'''Девташларите'''</u></big>
Предназначението им все още не е докрай изяснено подобно на другия вид камени паметници, срещат се и по други места извън днешната територия на България. Според мен поне една част от тях са останки от населението на по-древното селище Билсага, но такива предположения изискват проучване и допълнителна работа по въпроса...
Затова пък паметници пряко и доказано свързани с погребалните обичаи на българите има. това са големите могили(балкани,кургани), които се намират във Външния град. При проучването на някои от тях са открити погребения с изгаряне(ритуално) или трупополагане направо в земята(традиционно).
("...В тези храмове-пирамиди, жреците на булгарите - "аскали" и "арбати" поддържали култа към Тангра и служещите му духове, погребвали там вождовете и князете(баи). Обикновенно се издигал храмов комплекс от голям храм в чест на Тангра и служещите на Бога духове("Аскала") и малък- за погребенията на князете(баи,баили).
Пирамидите се строели както от камък("ег-кепе","теме","тепе") така и от земя("курган","балкан"). Нямайки възможност да съберат хиляди хора за строителството на пирамиди - каменни или от пръст хората погребвали своите близки в земни пещери.Тази пещера се издълбавала в страничната стена на изкопания гроб.Там се полагало тялото на починалия, а самата пещера се зазидвала с камъни или дъски. При булгарите тялото на покойния не трябвало да се засипва с пръст. По-късно на гробовете на знатните слагали камъни-имитация на планина а на обикновенните хора - дървени стълбове или посаждали дървета. ..."
atil.blog.bg/history/2011/04/18/nachaloto-na-bylgarskata-istoriia.731487)
Около тях като погребални дарове са поставени най-различни съдове, които сочат и произхода на могилите (около IX в.).
Следователно много паметници, в това число и тези свързани с погребалните обичаи, показват, че до втората половина на IX в., до въвеждането на християнството, първата българска столица е била център на доминиращата булгарска("прабългарска") духовна и материална култура.
<big>'''<u>ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИЦИ</u>'''</big>
Освен паметните колони с надписи, които произхождат от Голямата базилика, при археологическите разкопки в Плиска близко до нея са открити няколко десетки каменни надписа. Те дават представа за йерархията в българската държава, за исторически събития, за отношенията на Кана с подчинените му лица, за строителството и др. Тези надписи произхождат от времето на различни български канове, главно Омуртаг и Маламир.
Те говорят за чувството за ценност на историческите факти и личности у тогавашния българин. И за стремежа му към тяхното увековечаване.
По-голямата част от тези надписи сега се съхранява в Софийския археологически музей( Чаталарският, Сюлейманкьойският надпис и др.). Има надписи и от XI в. От същото време се откриват и голям брой монети, които заедно с основите на късните постройки потвърждават, че Плиска продължавала да съществува и е играла роля на значителен център и след като престанала да бъде столица.
Град с важно значение е била и по време на византийската власт. За това свидетелстват многобройните византийски монети и печати(на български аристократи), намерени при разкопките.
След завладяването на България от османските турци останките на първата българска столица постепенно били разграбвани за построяването на джамии, безистени, текета, мостове, къщи и казарми. По-късно с камъни от строежите на Плиска е направена жп. линията Каспичан-Русе.
По времето на НРБ старините на Плиска са обявени за национален археологически резерват а по-късно за първостепенен национален туристически обект.
През последните десетилетия на умишлено предизвикан упадък, на българските старини, както и на българската култура като цяло се обръщаше малко внимание. Сега доколкото знам музеят при старините отново работи и да се надяваме, че те отново ежегодно ще бъдат посещавани от хиляди наши и чужди туристи, които ще отнасят със себе си възторга, патриотичната гордост и удивлението от високата култура на Първата българска държава.
Главен източник : http://www.dnes.bg/index/2013/08/10/pyrvata-stolica-pliska.221052
Прочети още на: <nowiki>http://www.dnes.bg/index/2013/08/10/pyrvata-stolica-pliska.221052</nowiki>
Прочети още на: <nowiki>http://www.dnes.bg/index/2013/08/10/pyrvata-stolica-pliska.221052</nowiki>
Прочети още на: <nowiki>http://www.dnes.bg/index/2013/08/10/pyrvata-stolica-pliska.221052</nowiki>
Прочети още на: <nowiki>http://www.dnes.bg/index/2013/08/10/pyrvata-stolica-pliska.221052</nowiki>
Основните реставрирани постройки от първата българска столица се намират на около 3 km северно от днешния град Плиска. Останките от средновековния град заемат площ около 23 km². Той е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 m, дълбок до 7 m и с дължина над 20 km. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало малък дворец с мощни отбранителни стени, наречен [[Цитадела]]та, голям дворец и [[базилика]], строена с каменни блокове. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим.<br> Първият дворец в Плиска е бил дървен. Това проличава от откритите при разкопките дупки от набити в земята колове. По времето на [[хан Крум]] е построен първият каменен дворец. За това свидетелстват византийски хронисти, които описват превземането и унищожаването на Плиска от император [[Никифор Геник]] през 811 г. Крумовият дворец е бил с размери повече от 70 на 60 m, на 2 етажа, с височина около 10 m заедно с кулите. В музея е изложена възстановка на двореца. Хан Омуртаг изгражда нов дворец, по-малък по размери, но със запазени основи и голяма част от приземния етаж. В сградата е имало жилища за хана и за неговите гости. На втория етаж е била тронната зала. Дворецът е имал собствен водопровод, запазен и до днес.<br> Третата част на Плиска е [[Цитадела]]та. В нея се намирало основното жилище на хана и неговото семейство. Тя е оградена с допълнителна крепостна стена. Близо до двореца на Омуртаг е било култовото средище на прабългарската столица. <ref>Шуменска област, Енциклопедия – издателство „Захарий Стоянов“, София, 2011 г.</ref>
| |||