Отваря главното меню

Промени

12 120 байта изтрити, преди 1 година
редакция без резюме
Българският Цар [[Владетели на Волжка България (Ф. Нурудтинов)|Ахад Мосха]] основава гр. Мосха (днешна [[Москва]]) през 1088 г.
{{Исторически държави
 
След време около гр. Москва започват да се скупчват фински племена (които са плащали данък на Българска Киевска Рус) и я завладяват. Фините създават Московско княжество и започват да се наричат московити. Московското княжество завладява земите, името и историята на Киевска Рус и след това московитите започват да се наричат руснаци възприемайки Българското „Рус”.
 
'''Сегашна Русия е държава разположена на териториите и с населението на две от големите Български държави на изток: Киевска Рус и Волжка България.'''
 
[[Кремъл]] е пълно копие на Българската крепост Кремлин в град Казан. Московитите (руснаците) са се възхищавали на Кремлин, изградили са копие в Москва и след това са разрушили по-голямата част от [[wikipedia:Kazan_Kremlin|Кремлин]] в гр. Казан за да остане само адаптацията в Москва. Копието е изградено спрямо релефа на Московския терен. Името на Българската крепост Кремлин е възприето под формата на Кремъл.
 
Наименованието [[Руснаци|“руснаци”]] възниква чак през 18-ти век от Българските наименования Урус, Рус, Рос.
 
'''Като корен една част от сегашното руско население са фини, а цивилизационната част са Българи'''.
 
Българите дават на тогавашното население (московските руснаци) писменост и християнската вяра. Московското население е покръстено от Българските свещенници в Киевска Рус.
 
'''Езикът по земите на днешна Русия е бил само един - Български, но по-късно изкуствено е създаден руски език. Българската азбука в Русия се е наричала Булгарица.'''
 
'''Наименованието кирилица в Русия се разпространява след време.'''
 
'''(Бележка: по времето на комунизма Русия пропагандира, че Българската азбука е създадена от Ленин. Русия крие пред света Българските си корени дори в азбуката.)'''
 
Светослав Първи (наричан „родословец на руските князе”) е син на Българката Олга (Болга). Жената на Андрей Боголюбски е Българка.
 
Български феодали стават основоположници на руските дворянски родове в Рус и Литва. Голяма част от руското чиновничество е формирано от Българи.
 
Между 1547 и 1551 година в Москва се заселват около 500 Български князе и по-дребни благородници от Волжка България. През 1552 година, Български ръководители вече са заели дипломатически, военни, съдебни и финансови длъжности в Москва.
 
Първите руски дипломати в Полша, Италия, Дания, Англия, Холандия, Турция и Персия са били Българи.
 
Над 500 водещи руски фамилии от интелектуалния елит на Русия са от Български произход.
 
75% от руснаците не са имали фамилии (особено по селата). Притежаването на Българска фамилия повдигало обществения авторитет в руското общество. Българите започнали да раздават фамилии на руснаците, но това бил дълъг процес. Придобиването на фамилии завършило чак при съветската власт с масова паспортизация от 1932 до 1933 година. Приетите Български фамилии са около 500. Българските фамилии в Русия се разпознават по окончанията -ов, -ев и -ин.
 
Малка част от Българските фамилии по реална родова принадлежност са: Алабин, Мичурин, Елцин, Булгаков, Годунов, Гогол, Галицин, Пушкин, Жданов, Корсаков, Чапаев, Кутузов, Рахманинов, Суворов, Тургенев, Хрушчов, Шереметиев, Шукшин и други.
 
С течение на времето руското общество се ръководи от управници, сред които набира сила схващането, че руснаците трябва да създадат собствена идентичност за да прекъснат зависимостта си от Българската култура. Това разбиране прераства в стратегия и политика, когато Русия нарича себе си продължител на Византия. Основанието за това е, че племенницата на последния византийски император се омъжва за руския княз. След идването на османците, Русия приема част от византийските управници, които прокарват политиката, която е имала Византия спрямо България.{{Исторически държави
|официално-име-бг = Киевска Рус
|официално-име = Киевская Русь
 
== Възникване на държавността ==
* Българският Цар [[Владетели на Волжка България (Ф. Нурудтинов)|Ахад Мосха]] основава гр. Мосха (днешна [[Москва]]) през 1088 г.
В съветската историография има 2 хипотези за образуване на Киевска Рус.
* Българите дават на тогавашното население (московските руснаци) писменост и християнската вяра. Московското население е покръстено от Българските свещенници в Киевска Рус.
* [[Норманска теория|Норманската]] следва праволинейно текста на „[[Начална руска летопис|Повест за миналите години]]“, според която държавността е била привнесена от външни източници – [[викинги]]те ([[Рюрик]], [[Синеус и Трувор]]), през [[862]] г. За основатели на норманската теория се смятат немските учени Байер, [[Милер Фридрих]] и [[Август Шльоцер]];
* Първите руски дипломати в Полша, Италия, Дания, Англия, Холандия, Турция и Персия са били Българи.
* [[Антинорманизъм|Антинорманската теория]] се основава на идеята за невъзможността за построяване на държава без самостоятелно развитие на обществото, което не може да се внесе от вън. Основоположник на тази теория е [[Михаил Ломоносов]].
 
Въпросите за това бил ли е „[[варяги|варяга]]“ [[Рюрик]] – основател на княжеска династия, какъв е произходът на летописните „[[варяги]]“, свързано ли е с тях името ''Рус'', продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука. Едва с развитието на [[славистика]]та и [[кирилометодиевистика]]та стават ясни контурите по образуването и формирането на великоруската народност и държавност.
 
== Хронология ==
[[Картинка:Nicholas Roerich, Guests from Overseas.jpg|ляво|мини|250п|„[[Варяги]]“ – картина на [[Николай Рьорих]], 1899]]
 
За основатели на [[Киев]] и първи вождове на племето [[поляни]] летописната легенда смята братята [[Кий]], [[Щек]] и [[Хорив]]. Някои източници отнасят тяхната дейност към [[9 век]], обаче според археологическите данни Киев е по-стар.
 
Първите сведения за държава на славяни по [[Днепър|днепровска]] (вероятно киевска) локализация в западноевропейски и арабски източници се отнасят към началото и първата третина на [[9 век]]. От това време става известен и етнонимът „''Русь''“.
 
През [[860]] г., при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]], войските на древната Рус провеждат първия известен набег на [[Константинопол]], завършил със сключване на руско-византийски договор за „''мир и любов''“. [[Начална руска летопис|Повесть временных лет]] приписва този поход на управляващите в Киев [[варяги]] [[Асколд]] и [[Дир]], независими от Рюрик, и го датира в по-късно време ([[866]]). Походът довежда до така наричаното [[първо кръщаване на Русия|първо кръщаване на Рус]], известно по византийски източници.
 
През [[882]], по летописната хронология, полулегендарният [[княз]] [[Олег]], без да е роднина на Рюрик, завладява [[Киев]], убива Асколд и Дир и обявява Киев за [[столица]] на своята държава; отново връща езичеството, макар че се съхранява малка християнска общност в Киев. При Олег Рус се избавя от зависимостта си от [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]]. Сключени са първите писменни договори с [[Византия]] през [[907]] и [[911]] г., даващи изгодни условия за търговия на руските търговци (отменят се мита, осигурява се поправка на корабите), решават се правови и военни въпроси. Съгласно летописната версия Олег, получил титлата [[велик княз]], управлява повече от 30 години, без да зачита законния наследник – [[Игор I|Игор]], син на Рюрик. Той заема престола след смъртта на Олег около [[912]] г. и управлява до [[945]] г.
 
Игор извършва 2 военни похода срещу [[Византия]]. Първият, през [[941]] г., завършва неуспешно. Походът през [[944]] г. завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия.
 
След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син [[Светослав I]]. Но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор [[княгиня Олга]]. Тя става първият управител на древноруската държава, официално приел [[християнство]]то през [[957]] г.
 
Около [[962]] година възмъжалият Светослав поема властта в своите ръце. Неговото управление се характеризира с множество военни походи, цел на които е създаване на славянска държава със столица в крайдунавската област. Тръгвайки на походи, Светослав неведнъж оставя [[Киев]] беззащитен пред набезите на номадите. Той е убит в бой с печенеги при завръщане в Киев от неуспешен поход през [[972]] г. След смъртта на Светослав се разгаря междоусобица за престола ([[972]]—[[978]] или [[980]]). Традиционно княжеската власт в Киевска Рус се е предавала на най-стария в рода (чичото е имал предимство пред племенника). В хода на междоусобиците се налага синът на Светослав [[Владимир I]].
 
=== Покръстване на Киевска Рус ===
Московското население е покръстено от Българските свещенници в Киевска Рус.
При Владимир, управлявал в периода между [[978]] и [[1015]] г., официална религия на Древноруската държава през [[988]] г. става [[християнство]]то. В градовете, най-старите, от които наред с [[Киев]] и [[Новгород]], са Стара Ладога, Белоозеро, [[Ростов Велики]], [[Суздал]], [[Псков]], [[Полоцк]], се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като ([[Новгородски кодекс|Новгородския кодекс]], [[Остромирово евангелие|Остромировото евангелие]], [[Начална руска летопис|Повесть временных лет]], [[Житие|жития]]) и архитектурата – ([[Десятинна църква|Десятинната църква]], [[Софийски събор (Киев)|Софийският събор в Киев]] и [[Софийски събор (Новгород)|едноименият събор в Новгород]]). Установяват се връзки с [[южни славяни|южните]] и западните славяни, [[Византия]], [[Западна Европа]], народите на [[Кавказ]] и [[Средна Азия]].
 
[[Картинка:Cathedral of St. Sophia, the Holy Wisdom of God in Novgorod, Russia.jpg|thumb|250px|Църквата св. София, премъдрост Божия, в [[Новгород]]]]
Киевската Рус постоянно се бори с набезите на [[номади|номадските племена]], каквито са [[печенеги]]те, [[Тюркски народи|тюрки]]те и [[кумани]]те.
 
Управлението на [[Ярослав Мъдри]] ([[1019]] – [[1054]]) става време на най-голям разцвет на държавата. Обществените отношения се регулират от сборника закони „[[Руска правда]]“ и княжеските устави. Ярослав Мъдри провежда активна външна политика. Той се сродява с множество управляващи династии в [[Европа]].
 
През втората половина на [[11 век]] княжеските междоусобици и набезите на куманите довеждат до отслабване на държавата. Опити да се съхрани единовластието в Киевска Рус са предприети от князете [[Владимир Мономах]] (управлявал в Киев през [[1113]] – [[1125]]) и неговият син [[Мстислав Велики]] (управлявал през [[1125]] – [[1132]]).
 
През втората четвърт на [[12 век]] Киевска Рус се разпада на самостоятелни княжества, а също така на [[Новгородска република|Новгородската]] и [[Псковска република|Псковската]] републики.
 
== Старобългарски произход ==
През 9 век Източна България се разделила на Киевска България с център в Киев, която била наречена Урус-Рус, Киевска Рус, и Волжска България, която се наричала Ак Булгар, с центрове градовете Болгар, Буляр и Казан. През 10 век Волжска България приела исляма и всички символи от езичеството били забранени. Известно време българските царе запазили тризъбеца – „балтавар“, под предлог, че той символизира арабската буква „б“ и означава „България“. Към края на 10 век тризъбецът – „балтавар“, престанал да бъде официален герб на Волжска България. Но българските управници продължавали да смятат „балтавар“ за свой родов знак. Като символ на властта тризъбецът от хуните (авторът на версията отъждествява хуните с българите) преминал при монголите.
 
Днешната Украйна, бившият български Кара-Саклан, влизала в границите на държавата Идел, поне до 3 век от н.е. След разпадането на „Черна България“ в средата на 9 век българският цар Хабдула Джилки получил Волжска България, а неговият по-малък брат Лачин – нейната западна част (Украинска България), която получила името на българския цар от началото на 9 век Урус Айдар – „Рус“ или „Киевска Рус“.
 
В Киевска Рус господствали българските боляри – тенгрианците, които почитали Биргюн (Перун). Великокняжеската династия от Киевска Рус смятала тризъбеца „балтавар“ за свой герб. Управниците на Рус запазили тризъбеца като герб за държавата си до 12 век. Великият княз Владимир (правнук на Лачин) изсичал тризъбеца на своите монети и след като Рус приела християнството – през 988 г. В началото на 12 век великият княз Владимир Мономах разгромил българската култура в Киевска Рус заради желанието си да ориентира държавата към християнството на Запада; той се опитал да премахне тризъбеца от герба на Киевска Рус. Владимир Мономах не само забранил българския тризъбец, но и подправил руските летописи. По негова заповед монасите летописци превърнали Лачин в „Рюрик“, а сина на Лачин – Угер, в „Игор“, но в други източници от това време киевските управници от 9-11 век се наричали с титула „каган“ – „каган Владимир“, „каган Ярослав“ (Мъдри) и пр.
 
Част от разпадналата се Велика България между Волга и Днепър била гъсто населена с български племена, беренджари-берендеи, баджанаци-печенези, каракалпаки – черни клобуки, хазари, племето харка, себери, или севери – „севрюки“, и др. Тези племена също съхранили тризъбеца като свой символ. В своята поема авторът на „Слово за полка на Игор“ осъжда Владимир Мономах за конфликтите му с южнобългарските племена. В това време цялата черниговска аристокрация се състояла от представители на знатните български родове – представители на едно от разклоненията на българската династия Дуло „Рюрикови“ (потомци на Лачин). През 4 век българските царе от потомците на Дуло пренесли столицата на Идел от Поволжието на Днепър и започнали настъпление срещу Византия. През 12-началото на 13 век жителите на Киевска Рус масово приемали християнството, тъй като за това киевските и черниговските князе им давали по-големи привилегии.
 
През Х век българските управници за охрана на южните земи в Крим, между Дон и Волга, започнали да създават отряди от наемници. Тези наемници българите наричали „чиркез“ (черкези), което на български означава „бродещ, свободен човек“. В Рус този етнос бил наречен „бродници“. Повечето „чиркез“ били християни. След като Волжска България отстъпила южните си земи на Монголската орда през 1242 г., „чиркез“ постъпили на служба на монголския хан Ногай. Когато Ногай загинал, черкезите останали на монголска служба; те охранявали пътищата, границите, монголските търговци, чиновници, посланици. „Чиркез“ живеели в горите и степите в малки общини и охотно приемали в редиците си украинци казаци. Постепенно за „чиркез“ името „казаци“ станало второ, а след това и основно име, а казашкият тризъбец станал техен герб.
 
През 1242 г. Украйна била подчинена на Монголската орда. Българският цар Гази Барадж предложил на своя монголски съюзник хан Батий да сформира специален корпус от български воини от Украйна, за охрана на търговския път от Киев до Болгар, и дал на корпуса тризъбеца като герб и името „казаци“. Батий се съгласил и такъв корпус бил създаден и действал под общото българско-монголско командване до средата на 14 век. По-късно монголският хан Убек, който приел исляма, разпуснал казашкия корпус, тъй като той се състоял основно от българи християни. Останалите без работа казаци се влели в отрядите на черкезите.
 
Когато през 1362 г. Литва завзела Киев и нейните владения стигнали до горите и степите, украинските казаци чиркези незабавно обявили своята независимост от Монголската орда. Център на независмото украинско казачество, възстановило в свое лице Киевско-руската държава (Рус), станал остров Хортица. От това време българо-казашкият тризъбец отново се върнал при украинския народ като всеукарински символ.
 
== Търговия ==
13

редакции