Обсесивно-компулсивно разстройство: Разлика между версии

'''Обсесивно-компулсивното разстройство''', също '''ананкастно разстройство''' е разстройство, свързано с [[тревожност]]та, характеризирано от недоброволни натрапчиви мисли. Когато страдащият започне да приема тези натрапчиви мисли, тогава започва да развива тревожност, основана на страха, че нещо лошо ще се случи. Страдащият чувства, че принудително трябва да извършва ирационални, отнемащи време действия, за да отстрани тревожността. Съществуват икономически загуби, защото отнемат много от времето на болния.

Докато някои хора с ОКР изпълняват компулсивните ритуали, защото се чувстват задължени, други го правят за да намалят безпокойството, предизвикано от обсесивните мисли. Хората с ОКР може да чувстват, че тези действия по някакъв начин ще предотвратят случка, от която се страхуват, или ще изгонят тази мисъл/представа от съзнанието си.

* Дразнене от неща, които не са си на мястото

За хората с ОКР тези ритуали и придружаващият ги страх и безпокойство отнемат часове всеки ден, затруднявайки изпълнението на работните и семейните задължения. Понякога това поведение има и физически проявления. Хората, които са вманиачени да си мият ръцете с антибактериален сапун и гореща вода (за да премахнат микробите), могат да разрушат защитата на кожата и да предизвикат зачервяване и разраняване, като се стигне до дерматит. За останалите хора тези ритуали изглеждат странни и ненужни. Но хората с ОКР считат тези ритуали за много важни. Страдащите от ОКР чувстват, че техните мисли и поведение еса ирационалноирационални, но се чувстват принудени да се придържат към тях, за да намалят паниката и страха.

От 14 до 16 век в [[Европа]] се е вярвало, че хората, които преживяват неприлични, сексуални или други обсебващи мисли, са обладани от дух като [[Сатана]]та.<ref>Aardema, F. & O'Connor. (2007). The menace within: obsessions and the self. International Journal of Cognitive Therapy, 21, 182-197. </ref> Базирайки се на тази причина, лечението включва изгонване на „злото“ от „обладания“ човек чрез екзорсизъм.<ref name="Baer">Baer, L.; M. A. Jenike & W. E. Minichiello. ''Obsessive Compulsive Disorders: Theory and Management''. Littleton, MA: PSG Publishing, 1986.</ref>

В началото на 19101910г. [[Зигмунд Фройд]] обяснява обсесивно-компулсивното разстройство като дължащо се на несъзнателни конфликти, които се изразяват като симптоми.<ref name="Baer" /> Фройд описва клиничната история на типичен случай на фобия от докосване като започваща от ранното детство, когато човекът има силно желание да докосва неща. В отговор на това, човекът развива „външна забрана“ против такъв тип докосване. Обаче тази „забрана не отменя желанието“ за докосване; всичко, което може да се направи, е потискане на желанието и „засилването му към несъзнателното“ <ref>{{cite book |last=Freud |first=Sigmund |authorlink=Зигмунд Фройд |others=trans. Strachey |title=Totem and Taboo: Some Points of Agreement between the Mental Lives of Savages and Neurotics |year=1950 |publisher=W. W. Norton & Company |location=New York |isbn=0-393-00143-1 }} p. 29.</ref>.