Висок (котловина): Разлика между версии

Котловината се разделя на две части '''Горни''' и '''Долни Висок''' (на [[сръбски език{{lang-sr|сръбски]]: ''Горњи'' и ''Доњи Висок''}} или ''Gornji'' и ''Donji Visok''). Границата между тях най-общо съвпада с границата между България и Сърбия от [[Берлински договор|Берлинския договор]] [[1878]] година, като Горни Висок е в България, а Долни – в Сърбия. След промяната на българо-сръбската граница през [[1920]] г. по [[Ньойски договор|Ньойския договор]] на българска територия остава само част от югоизточната част на Горни Висок, със селата [[Бърля]], [[Губеш]], [[Комщица]] и [[Смолча]]. Останалата част на Горни Висок е в [[Западните покрайнини]] и в нея са разположени няколко села с преобладаващо българско население – [[Славиня]], [[Болев дол]], [[Брачевци]], [[Вълковия (Община Цариброд)|Вълковия]], [[Горни Криводол]], [[Долни Криводол]], [[Изатовци]], [[Каменица (Западни покрайнини)|Каменица]] и [[Сенокос (Община Цариброд)|Сенокос]].

В Поменик на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Света гора]] от [[16 век|16]] – -[[17 век]] е спомената котловината Висок като

{{цитат|Блъгарска земля, град [[Пирот]], място Висок, монастир [[Изатовски манастир|Свети Архангел]].<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 500- – 501, 513.</ref>}}

* Видановић, Гаврило-Сазда. Висок - – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955

== Бележки ==