Печенеги: Разлика между версии

'''Печенегите''' или '''печенезите''' (на [[арабски език{{lang-ar|арабски]]: ''pacanāk''}}, на [[гръцки език{{lang-el|гръцки]]: ''πατζιναικος''}}, на [[унгарски език{{lang-hu|унгарски]]: ''besenyő''}}, на [[латински език{{lang-la|латински]]: ''pacinacae''}}) са съюз на [[тюркски езици|тюркоезични]] [[номади|номадски]] или полуномадски племена от [[Централна Азия]], които се установяват в Северното Причерноморие в края на IX век, а през XI-XII век част от тях се преселват на [[Балкански полуостров|Балканите]]. Като непосредствени съседи на [[Киевска Рус]], [[Унгария]], [[Първо българско царство|Първото българско царство]] и [[Византийска империя|Византийската империя]] печенегите оказват влияние върху политическата история на тези страни. Под печенежки натиск [[унгарци]]те са принудени да се преселят в настоящата си родина в края на IX в. След преселването си в североизточните български земи под натиска на [[рус]]и и [[кумани]] печенегите са разгромени от [[Комнини]]те през [[1091]] година. След повторно поражение през [[1123]] г. престават да съществуват като независимо племе и са разселени в различни части на Балканите като войнишко население на Византия. Обикновено етимологията на името „печенег“ се свързва с тюркската дума „баджанак“, запазена в съвременния [[български език]].

През XI век печенегите се установяват във [[Влашка низина|Влашката низина]]. Оттам и от [[Бесарабия]] те предприемат редица походи на юг – вече срещу Византия и намиращите се под византийска власт български земи. Първото масово печенежко нахлуване е от 1026 – 1027 година, когато те опустошават западните български земи (темата [[България (тема)|България]]). В [[1032]] година печенегите нахлуват в Северна България и разоряват земите между Дунав и [[Стара планина]], а през [[1034]] – достигат до [[Солун]]. Опустошителни печенежки нападения са извършени и през следващите години. През 1035 година те достигат „Македония“ ([[Одринска Тракия]]), а към 1036 година опустошават района на [[Плиска]], [[Дръстър]] и други селища в североизточните български земи.<ref name="Pavlov, Skitski">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/skitski.htm Павлов, Пламен. „Скитски“ вождове в „Полетата на България“ (Бунтари и авантюристи в Средновековна България)]</ref> В „Българския апокрифен летопис“ от XI-XII век се казва: „''И след това пак излязоха някакви насилници и измамници, наречени печенеги, неверни и беззаконници''“<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_43.html Стара българска литература. Апокрифи, редактор и съставител Донка Петканова,София 1982, с. 299.]</ref>.

През ХI век печенежките нашествия предизвикват масови изселвания на българското население от земите на север от Стара планина на юг от нея, предимно в [[Тракийска низина|Тракийската низина]].<ref>Станев, Камен. Къде е бил средновековният град Влиснос (Блиснос, Близмос)?, Минало, бр. 4, 2010, с. 19.</ref> Към 30-те-40-те години на XI век са засвидетелстани първите заселвания на печенези на юг от Дунав. Според [[Скилица-Кедрин]] и други автори към 1047 година печенежкият предводител [[Кеген]] се заселва край Дунав като византийски съюзник заедно с 20&nbsp;000 души. Той оглавил две племена – Велемарнид и Пагуманид, които се противопоставили на останалите печенеги, чийто вожд бил византийският противник хаган [[Тирах]]. Печенегите на Кеген получават земя, която започват да обработват. В [[1048]]- – [[1049]] година и Тирах преминава Дунав, но е разбит и пленен, а неговите печенеги са заселени край [[София|Средец]], [[Ниш]] и в [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]], като имали войнишки задължения. По-късно, след опит на византийските власти да ги използват в борбата срещу [[селджуци|селджукските турци]], тези печенеги се разбунтуват, разбиват византийците и преминават в земите на север от Стара планина, в тема [[Паристрион]], като години наред контролират района.<ref>''История на България'', Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 64 – 65.</ref>

През 1084 – 1086 година заселили се в българските земи печенези подкрепят и [[въстание на Травъл|въстанието на павликяните]], водени от [[Травъл]]. През [[1087]] година още печенеги, както и унгарци и кумани, преминават Дунав и достигат до [[Източна Тракия]]. През [[1090]]- – [[1091]] година в съюз със селджукските турци печенегите организират мащабно нападение срещу Византия. На 29 – 30 април 1091 година в решителна [[битка при Левунион]], подпомогнат от кумани, узи и дори някои печенежки предводители, византийският император [[Алексий I Комнин]] им нанася съкрушително поражение, в резултат на което са избити не само печенежки воини, но и жени, деца и старци. Действията на Алексей Комнин са определяни в историографията като „''рядко срещан даже и през Средновековието геноцид''“.<ref name="Pavlov, Skitski" />. Оцелелите печенеги са заселени в [[Мъглен (област)|Мъглен]], [[Беломорска Македония]] (дн. [[Гърция]]), където образуват специален византийски военен отряд.<ref name="IBIII68">''История на България'', Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 68.</ref> През същата година Византия си възвръща пълния контрол над темата Паристрион.